Могила: Разлика между версии
м курган би било добре да е в самостоятелна статия |
м Робот Добавяне: ca, he, hr, id, io |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
[[ast:Túmulu]] |
[[ast:Túmulu]] |
||
[[ca:Túmul]] |
|||
[[cs:Mohyla]] |
[[cs:Mohyla]] |
||
[[da:Gravhøj]] |
[[da:Gravhøj]] |
||
[[de:Hügelgrab]] |
[[de:Hügelgrab]] |
||
[[en:Tumulus]] |
[[en:Tumulus]] |
||
⚫ | |||
[[eo:Tumulo]] |
[[eo:Tumulo]] |
||
⚫ | |||
[[eu:Tumulu]] |
[[eu:Tumulu]] |
||
[[fa:گورپشته]] |
[[fa:گورپشته]] |
||
⚫ | |||
[[fr:Tumulus]] |
[[fr:Tumulus]] |
||
[[gl:Mámoa]] |
[[gl:Mámoa]] |
||
[[he:רגמים]] |
|||
[[hr:Tumul]] |
|||
⚫ | |||
[[id:Tumulus]] |
|||
[[io:Tumulo]] |
|||
[[it:Tumulo]] |
[[it:Tumulo]] |
||
⚫ | |||
[[lt:Pilkapis]] |
[[lt:Pilkapis]] |
||
⚫ | |||
[[mk:Тумул]] |
[[mk:Тумул]] |
||
[[nl:Grafheuvel]] |
[[nl:Grafheuvel]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[nn:Gravhaug]] |
[[nn:Gravhaug]] |
||
⚫ | |||
[[pl:Tumulus]] |
[[pl:Tumulus]] |
||
[[pt:Mamoa]] |
[[pt:Mamoa]] |
||
[[ro:Tumul]] |
[[ro:Tumul]] |
||
[[sk:Mohyla (archeológia)]] |
[[sk:Mohyla (archeológia)]] |
||
⚫ | |||
[[sv:Gravhög]] |
[[sv:Gravhög]] |
||
[[tr:Tümülüs]] |
[[tr:Tümülüs]] |
Версия от 23:14, 15 март 2010
- За други значения вижте Могила (пояснение).
Могила в археологията се наричат два вида изкуствени земни насипи - селищна могила, формирана от остатъците на дълго съществували селища, и надгробна могила - насипана върху погребение.
Селищни могили
Селищните могили са останки от праисторически селища, съществували на едно и също място в продължение на хилядолетия. Те се характеризират с много голям диаметър (до стотици метри) и винаги са в близост до водоизточници и източници на прехрана - плодородни земеделски земи, рудници и др. Някои от най-известните проучени праисторически селищни могили в българските земи са при с. Караново (Новозагорско), Юнаците (Пазарджишко), Коджадермен (Шуменско), Овчарово (Търговищко) и др.
Надгробни могили
Надгробните могили са насипвани като знак за статуса на погребания в тях владетел или аристократ. Те се появяват в днешните български земи през бронзовата епоха и стават характерен белег на тракийската религия и култура до края на античността. Височината, запазена днес, варира от няколко десетки сантиметра над повърхността на терена, до 20 м. Диаметърът им е значително по-малък от селищните и рядко достига до 100 м. Срещат се поединично, или групирани в могилни некрополи. В некропола в резервата "Сборяново", например, са идентифицирани повече от сто могили. Могилният насип най-често е от пръст, но се срещат и слоеве от камъни. Някои могили са оградени с кръг от ниски каменни блокове (крепида), с цел да се предотврати свличането на земната маса.
Мъртвите са полагани в гробове или в градени гробници, над които се извисява могилният насип. Гробовете могат да бъдат вкопани под терена, или да са направени над терена, и след това да е издигнат насипа от пръст. В други случаи, първо е издигана могилата, и гробовете са оформяни допълнително, като в тези случаи те са над нивото на терена. Някои гробове се оформят с каменни стени (цисти), други - с дървени, които обикновено се намират напълно изгнили. Много често могилите покриват гробница, която също може да е строена преди могилата, или след като могилата е насипана. Могилите са използвани за вторични или третични погребения, понякога са били донасипвани. Срещат се и не малко могили без погребения. Най-честата интерпретация на такива могили е, че те са символични погребения - кенотафи, които се правят за воини, загинали далеч от родното място. Но ако бяха такива, то в тях трябваше да има предмети, които да означат погребението на липсващия воин, каквито символични погребения често се срещат. Друга хипотеза предполага, че могилите са били някакви други знаци в пространството, например очертавали са форми на съзвездия. Такова е тълкуването Диана Гергова на групи могили в некрополите от резервата "Сборяново".
Известни тракийски могили с впечатляващи гробници са разкопани в Свещари Разградско, Мезек Свиленградско, десетки могили в Казанлък и Казанлъшко, Стрелча, Шипка, Старосел, Сливен и др.
Вижте също
Литература
- Кратка енциклопедия "Тракийска древност", отг. ред. Димитър Попов, Аргес, София, 1993.
- Диана Гергова, Обредът на обезсмъртяването в Древна Тракия, изд. Агато, София, 1996.