Степан Макаров: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
'''Степан Осипович Макаров''' е руски флотоводец, океанограф, вице-адмирал, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]], учен-теоретик на военноморското дело. |
'''Степан Осипович Макаров''' е руски флотоводец, океанограф, вице-адмирал, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]], учен-теоретик на военноморското дело. |
||
== |
== Ранни години == |
||
⚫ | |||
Степан Макаров е роден през 1848 г. в град [[Николаев]] (сега в [[Украйна]]) в семейство на флотски офицер. През април 1858, заедно със семейството си се премества в град [[Николаевск на Амур]] във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 първи по успех. <br /> |
Степан Макаров е роден през 1848 г. в град [[Николаев]] (сега в [[Украйна]]) в семейство на флотски офицер. През април 1858, заедно със семейството си се премества в град [[Николаевск на Амур]] във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 първи по успех. <br /> |
||
По време на обучението си през 1861 плава в Японско море, а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра - до бреговете на Северна Америка, като пресича Тихия океан.<br /> |
По време на обучението си през 1861 плава в Японско море, а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра - до бреговете на Северна Америка, като пресича Тихия океан.<br /> |
||
От ноември 1866 до 31 май 1867 служи на корвета "Асколд", с който плава по маршрута [[Нагазаки]] - нос [[Добра надежда]] - [[Кронщад]].<br /> |
От ноември 1866 до 31 май 1867 служи на корвета "Асколд", с който плава по маршрута [[Нагазаки]] - нос [[Добра надежда]] - [[Кронщад]].<br /> |
||
На 14 юли 1867 е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]], където служи до 1876. |
На 14 юли 1867 е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]], където служи до 1876.<br /> |
||
⚫ | |||
От септември 1867 до юни 1868 плава на корвета "Дмитрий Донски", а през октомври публикува в "Морски сборник" първата си научна работа "Инструмент Адкинса для определения девиации в море".<br /> |
От септември 1867 до юни 1868 плава на корвета "Дмитрий Донски", а през октомври публикува в "Морски сборник" първата си научна работа "Инструмент Адкинса для определения девиации в море".<br /> |
||
От септември 1868 до май 1869 на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 е произведен в [[мичман]].<br /> |
От септември 1868 до май 1869 на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 е произведен в [[мичман]].<br /> |
||
По време на своите плавания изобретявя и внедрява през януари-март 1870 т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 е произведен лейтенант и награден с 200 рубли.<br /> |
По време на своите плавания изобретявя и внедрява през януари-март 1870 т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 е произведен лейтенант и награден с 200 рубли.<br /> |
||
През декември 1873 е командирован на световното изложение във Виена, където демонстрира своето изобретение. |
През декември 1873 е командирован на световното изложение във Виена, където демонстрира своето изобретение. |
||
⚫ | |||
⚫ | През 1876 г. е приведен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир |
||
⚫ | |||
След войната провежда околосветско пътешествия и океанографски проучвания. Последователно е командир на корабите „Таман“ и „Витяз“. Повишен във военно звание вице-адмирал. Главен инспектор на морската артилерия (1891-1894). По време на Руско-японската война (1904-1905) е командир на Тихоокеанската руска ескадра. Загива на броненосеца „Петропавлоск“ потънал след натъкване на японска мина близо до [[Порт Артур]]. |
|||
=== Служба в Черноморския флот 1876-1882 === |
|||
⚫ | През 1876 г. е приведен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877-1878), минните атаки на [[лейтенант]] Степан Макаров парализират османския военен флот в [[Черно море]].<br /> |
||
На 29 октомври 1880 е назначен за командир на кораба "Таман", с който през 1881 извършва хидрографски изследвания на протока Босфор и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от Руската Академия на науките. На 1 януари 1881 е произведен в капитан 1-ри ранг. |
|||
=== Служба в Балтийския флот 1882-1894=== |
|||
През февруари 1882 е приведен в Балтийския флот и назначен за командващ Практическата ескадра на флота, на която се провеждат практически занятия на бъдещите моряци, завършващи морските училища в Русия.<br /> |
|||
На 17 септември 1885 е назначен за командващ на корвета "Витяз", с който от 24 май 1886 до 25 юни 1889 извършва околосветско плаване, като провежда систематични океанографски, хидрографски и метеорологични работи в северната част на [[Тихия океан]], [[Индийския океан]], [[Атлантическия океан]], [[Червено море|Червено]], [[Средиземно море|Средиземно]] и [[Егейско море|Егейско морета]] (1886-1888).<br /> |
|||
На 1 януари 1890 за отлична 25-годишна служба е произведен в контраадмирал и назначен за младши флагман на Балтийския флот, на 8 октомври 1891 - за главен инспектор на морската артилерия.<br /> |
|||
През октомври 1892 патентова ново откритие - бронебойно калпаче на снарядите използвани от корабната артилерия, което повишава многократно ефекта на бронебойните снаряди. |
|||
=== Служба в Средиземноморския флот 1894-1896 === |
|||
На 7 ноември 1894 е назначен за командващ ескадра в [[Средиземно море]], с която извършва през 1895 плаване до [[Тихия океан]]. По суша пресича [[Северна Америка]] и през [[Атлантическия океан]] се завръща в [[Европа]] през 1896, като по този начин извършва второ околосветско пътешествие. |
|||
=== Експедиционна дейност === |
|||
След като се връща в [[Петербург]] от околосветското си пътешествие през 1897 Макаров подава м Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 в корабостроителницата в [[Нюкасъл]], [[Англия]] е спуснат на вода ледоразбивача "Ермак", с който от 21 февруари до 4 март 1899 прави пробни плавания във [[Фински залив|Финския залив]].<br /> |
|||
Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от [[Шпицберген]] до 81º 21` с.ш. <br /> |
|||
От 27 март до 30 август 1901 на същия кораб плава в Баренцево море и изследвал бреговете на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] и [[Нова Земя]]. След завръщането си от Арктика е повишен във военно звание вице-адмирал. |
|||
⚫ | |||
Петдесет и пет години отмерила живот на Макаров съдбата. Свършеното от него за тези 55 години, обаче се равняват на няколко живота. Научни изследвания и трудове, околосветски плавания, изобретения и усъвършенствания на навигационни и научни прибори, конструкции на кораби, артилерийски снаряди, смело внедряване в практиката на морското дело новите достижения на науката. Главно за него обаче винаги остава военния флот, морската слава на Русия.<br /> |
|||
На 9 февруари 1904 е назначен за командващ на Тихоокеанския флот на Русия по време на [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904-1905). Загива на 31 март (13 април) 1904 в 9 часа и 39 минути на броненосеца „Петропавлоск“ който потъва след натъкване на японска мина близо до [[Порт Артур]]. |
|||
== Памет == |
|||
Неговото име носят град, връх и река на остров [[Сахалин]]; залив и провлак в [[Курилски острови|Курилските о-ви]]; два залива и остров в [[Карско море]]; залив, два носа и полуостров на [[Нова Земя]]; залив в архипелага [[Земя на Франц Йосиф]]; ледник в [[Шпицберген]]; подводен връх в [[Охотско море]]; подводен връх в [[Тихия океан]]; подводна котловина в [[Северния ледовит океан]]; Държавната Морска Академия в [[Санкт Петербург]]; Националния университет по корабостроене в град [[Николаев]], [[Украйна]]; Тихоокеанския военноморски институт във [[Владивосток]]; няколко улици в различни градове на [[Русия]] и [[Украйна]]; няколко кораба през различни години в [[Русия]] и [[СССР]]. |
|||
== Съчинения == |
|||
* Об обмене вод Черного и Средиземно-го морей /1885/; |
|||
* "Витяз" в Тихий океан /т. 1-2, 1894/; |
|||
* Об исследования Северного Ледови-того океана, СПБ, 1897; |
|||
* Ермак“ во льдах, ч. 1-2, СПБ, 1901. |
|||
⚫ | |||
== Източници == |
== Източници == |
||
* К а н е в с к и й, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г. |
|||
* Л е б е д е в, Д. М. и В. А. Е с а к о в, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г. |
|||
* Освободителната война 1877-18781, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с.104-106 |
* Освободителната война 1877-18781, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с.104-106 |
||
* 300 путешественников и исследователей. Биографический словарь, М., 2001 г. |
|||
{{СОРТКАТ:Макаров, Степан}} |
{{СОРТКАТ:Макаров, Степан Осипович}} |
||
[[Категория:Руски офицери]] |
[[Категория:Руски офицери]] |
||
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]] |
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]] |
||
[[Категория:Руски изследователи]] |
|||
[[Категория:Изследователи на Арктика]] |
|||
[[Категория:Изследователи на Европа]] |
|||
[[cs:Stěpan Makarov]] |
[[cs:Stěpan Makarov]] |
||
Ред 53: | Ред 84: | ||
[[uk:Макаров Степан Осипович]] |
[[uk:Макаров Степан Осипович]] |
||
[[zh:斯捷潘·馬卡羅夫]] |
[[zh:斯捷潘·馬卡羅夫]] |
||
{{Превод от|ru|Макаров, Степан Осипович|}} |
Версия от 07:00, 14 септември 2010
Степан Макаров Степа́н Мака́ров | |
руски офицер | |
Роден | |
---|---|
Починал |
до Порт Артур |
Учил в | Морски кадетски корпус |
Награди | Орден „Свети Станислав“ I степен Орден „Свети Станислав“ II степен орден на свети Владимир, 4-та степен Златно оръжие „За храброст“ |
Степан Макаров в Общомедия |
Степан Осипович Макаров е руски флотоводец, океанограф, вице-адмирал, участник в Руско-турската война (1877-1878), учен-теоретик на военноморското дело.
Ранни години
Степан Макаров е роден през 1848 г. в град Николаев (сега в Украйна) в семейство на флотски офицер. През април 1858, заедно със семейството си се премества в град Николаевск на Амур във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 първи по успех.
По време на обучението си през 1861 плава в Японско море, а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра - до бреговете на Северна Америка, като пресича Тихия океан.
От ноември 1866 до 31 май 1867 служи на корвета "Асколд", с който плава по маршрута Нагазаки - нос Добра надежда - Кронщад.
На 14 юли 1867 е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на Балтийско море, където служи до 1876.
От септември 1867 до юни 1868 плава на корвета "Дмитрий Донски", а през октомври публикува в "Морски сборник" първата си научна работа "Инструмент Адкинса для определения девиации в море".
От септември 1868 до май 1869 на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 е произведен в мичман.
По време на своите плавания изобретявя и внедрява през януари-март 1870 т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 е произведен лейтенант и награден с 200 рубли.
През декември 1873 е командирован на световното изложение във Виена, където демонстрира своето изобретение.
Кариера
Служба в Черноморския флот 1876-1882
През 1876 г. е приведен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877-1878), минните атаки на лейтенант Степан Макаров парализират османския военен флот в Черно море.
На 29 октомври 1880 е назначен за командир на кораба "Таман", с който през 1881 извършва хидрографски изследвания на протока Босфор и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от Руската Академия на науките. На 1 януари 1881 е произведен в капитан 1-ри ранг.
Служба в Балтийския флот 1882-1894
През февруари 1882 е приведен в Балтийския флот и назначен за командващ Практическата ескадра на флота, на която се провеждат практически занятия на бъдещите моряци, завършващи морските училища в Русия.
На 17 септември 1885 е назначен за командващ на корвета "Витяз", с който от 24 май 1886 до 25 юни 1889 извършва околосветско плаване, като провежда систематични океанографски, хидрографски и метеорологични работи в северната част на Тихия океан, Индийския океан, Атлантическия океан, Червено, Средиземно и Егейско морета (1886-1888).
На 1 януари 1890 за отлична 25-годишна служба е произведен в контраадмирал и назначен за младши флагман на Балтийския флот, на 8 октомври 1891 - за главен инспектор на морската артилерия.
През октомври 1892 патентова ново откритие - бронебойно калпаче на снарядите използвани от корабната артилерия, което повишава многократно ефекта на бронебойните снаряди.
Служба в Средиземноморския флот 1894-1896
На 7 ноември 1894 е назначен за командващ ескадра в Средиземно море, с която извършва през 1895 плаване до Тихия океан. По суша пресича Северна Америка и през Атлантическия океан се завръща в Европа през 1896, като по този начин извършва второ околосветско пътешествие.
Експедиционна дейност
След като се връща в Петербург от околосветското си пътешествие през 1897 Макаров подава м Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 в корабостроителницата в Нюкасъл, Англия е спуснат на вода ледоразбивача "Ермак", с който от 21 февруари до 4 март 1899 прави пробни плавания във Финския залив.
Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от Шпицберген до 81º 21` с.ш.
От 27 март до 30 август 1901 на същия кораб плава в Баренцево море и изследвал бреговете на архипелага Земя на Франц Йосиф и Нова Земя. След завръщането си от Арктика е повишен във военно звание вице-адмирал.
Последни години
Петдесет и пет години отмерила живот на Макаров съдбата. Свършеното от него за тези 55 години, обаче се равняват на няколко живота. Научни изследвания и трудове, околосветски плавания, изобретения и усъвършенствания на навигационни и научни прибори, конструкции на кораби, артилерийски снаряди, смело внедряване в практиката на морското дело новите достижения на науката. Главно за него обаче винаги остава военния флот, морската слава на Русия.
На 9 февруари 1904 е назначен за командващ на Тихоокеанския флот на Русия по време на Руско-японската война (1904-1905). Загива на 31 март (13 април) 1904 в 9 часа и 39 минути на броненосеца „Петропавлоск“ който потъва след натъкване на японска мина близо до Порт Артур.
Памет
Неговото име носят град, връх и река на остров Сахалин; залив и провлак в Курилските о-ви; два залива и остров в Карско море; залив, два носа и полуостров на Нова Земя; залив в архипелага Земя на Франц Йосиф; ледник в Шпицберген; подводен връх в Охотско море; подводен връх в Тихия океан; подводна котловина в Северния ледовит океан; Държавната Морска Академия в Санкт Петербург; Националния университет по корабостроене в град Николаев, Украйна; Тихоокеанския военноморски институт във Владивосток; няколко улици в различни градове на Русия и Украйна; няколко кораба през различни години в Русия и СССР.
Съчинения
- Об обмене вод Черного и Средиземно-го морей /1885/;
- "Витяз" в Тихий океан /т. 1-2, 1894/;
- Об исследования Северного Ледови-того океана, СПБ, 1897;
- Ермак“ во льдах, ч. 1-2, СПБ, 1901.
Източници
- К а н е в с к и й, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
- Л е б е д е в, Д. М. и В. А. Е с а к о в, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
- Освободителната война 1877-18781, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с.104-106
- 300 путешественников и исследователей. Биографический словарь, М., 2001 г.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Макаров, Степан Осипович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. Моля, добавете oldid номера на версията, от която е направен преводът! |