Вълчища (дем Амфиполи): Разлика между версии
м премести „Вълчища (Ном Сяр)“ като „Вълчища (дем Амфиполи)“ |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение|селото в Серско|селото в Мъглен|Вълчища ( |
{{друго значение|селото в Серско|селото в Мъглен|Вълчища (дем Мъглен)}} |
||
{{Селище в РГ инфо |
{{Селище в РГ инфо |
||
| име = Вълчища |
| име = Вълчища |
||
Версия от 06:04, 29 септември 2010
Тази статия е за селото в Серско. За селото в Мъглен вижте Вълчища (дем Мъглен).
Вълчища или Волчища (Шаблон:Lang-el, Домирос, до 1926 година Βουλτσίστα, Вулциста[1]) е село в Република Гърция, център на Дем Радолиово (Родоливос), Ном Сяр (Серес), Област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 182 жители.
География
Селото е разположено в историко-географската област Зъхна в северното подножие на планината Кушница (Пангео). Във Вълчища е разположен Вълчищкият манастир „Света Петка“.
История
В Османската империя
През 19 век Вълчища е село със смесено население, числящо се към Зъхненската каза на Серския санджак. Гръцка статистика от 1866 година показва Вулдзиста (Βουλτζίστα / Βουλτζίσθα) като село със 150 жители гърци и 125 турци.[2] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Вулчиста като село с 43 гръцки и 21 труски къщи.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Вълчища (Vëtchichta) е показано като село със 71 домакинства и 54 жители мюсюлмани и 150 жители гърци.[4] Според Георги Стрезов към 1891 Вълчища е гръцко село.[5]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Волчища има 90 жители турци и 300 жители гърци.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Волчища (Voltchichta) има 165 гърци.[7]
В Гърция
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те година турското му население се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено с 43 бежански семейства и 143 души.[8] В 1926 година селото е прекръстено на Домирос.[9]
Външни препратки
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βουλτσίστα -- Δόμιρος
- ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146-147.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 182.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 202-203.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
