Търновска конституция: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 19:54, 6 юни 2011

За вестника с това име вижте Търновска конституция (вестник).

Файл:First Bulgarian National Assembly.jpg

Сграда на Учредителното събрание във Велико Търново, където е създадена Търновската конституция

Търновската конституция (официално наименование: „Конституция на Българското княжество“) е първата българска конституция, приета на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново, след Берлинския конгрес (13 Юни - 13 Юли 1878).

Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.

Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/ 23 януари 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.

Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др.

От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля^[1]. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на Изпълнителната (сам назначава министрите - чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – принципът за разделение на властите не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Гражданите се именуват като „поданици“.

С измененията на Търновската конституция през 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската Конституция през 1911 година думите "Княжество", "Княз" и производните им са заменени с "Царство", "Цар" и производните им. След тези изменения Търновската Конституция става широко известна като "Сребърната конституция", име, което по обясними причини бе потулено по време на управлението на държавата след 1944 година.

Конституционоустановеният ред в Княжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана, през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.

Веднага след 9 септември 1944 г. Търновската конституция е отменена частично. През 1946 година се провежда Референдум на който за всеобща изненанда на целия български народ се оказва, че повече от 95 на сто от гласувалите избиратели са "републиканци" и след като се напълно се смачкват опозиционните партии ( обесването на Никола Петков ) на 4 декември 1947 VI Велико народно събрание фактически доминирано комунистическия отечествен фронт я заменя с Конституция на Народна република България.

Източници

↑ Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102.

Външни препратки

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Търновска конституция

[1] Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102.

[1]

@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля<ref>Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102.</ref>. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на Изпълнителната (сам назначава министрите - чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – [[Принцип за разделение на властите|принципът за разделение на властите]] не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Гражданите се именуват като „поданици“.
-С измененията на Търновската конституция през [[1893]] г. и [[1911]] г. се намаляват правата на [[Народното събрание]] и се засилва монархическата власт.
+С измененията на Търновската конституция през [[1893]] г. и [[1911]] г. се намаляват правата на [[Народното събрание]] и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската Конституция през 1911 година думите "Княжество", "Княз" и производните им са заменени с "Царство", "Цар" и производните им. След тези изменения Търновската Конституция става широко известна като "Сребърната конституция", име, което по обясними причини бе потулено по време на управлението на държавата след 1944 година.
 Конституционоустановеният ред в [[Княжество България]] е многократно потъпкван. През [[1881]] г. Конституцията е временно суспендирана, през [[1923]] г. е извършен военен преврат, а след [[19 май]] [[1934]] г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.
-След [[9 септември]] [[1944]] г. Търновската конституция е отменена частично, а на [[4 декември]] [[1947]] VI [[Велико народно събрание]] я заменя с ''[[Конституция на България#Димитровска конституция|Конституция на Народна република България]]''.
+Веднага след [[9 септември]] [[1944]] г. Търновската конституция е отменена частично. През 1946 година се провежда Референдум на който за всеобща изненанда на целия български народ се оказва, че повече от 95 на сто от гласувалите избиратели са "републиканци" и след като се напълно се смачкват опозиционните партии ( обесването на Никола Петков ) на [[ 4 декември ]]  [[1947]] VI [[Велико народно събрание]] фактически доминирано комунистическия отечествен фронт я заменя с ''[[Конституция на България#Димитровска конституция|Конституция на Народна република България]]''.
 == Източници ==