Трибун: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 21:46, 14 април 2006

Трибун е длъжност в Древен Рим.

Военeн трибун ( на латински tribunus militum) е командна длъжност в римския легион. В епохата на Републиката военният трибун командвал легион. В епохата на Империята във всеки легион имало по един военен трибун от сенаторите (втори по старшинство в легиона след легатите) и пет — от съсловието на конниците.

Народните трибуни ( на латински tribunus plebis, букв. плебейски трибун) били длъжностни лица, (от 490 г. пр.н.е.) ежегодно избирани от плебеите на събранията по трибове. Длъжността народен трибун била въведена за да се защитят правата на плебеите от произвола на магистратите, избирани сред патрициите.

Трибуните има право да налагат вето върху разпорежданията или постановленията на всички магистрати (освен диктатора и цензора) и сената, да арестуват и наказват с глоба магистрати (освен диктатора) и обикновените граждани, да свикват събрания на плебеите, заседания на трибутните комисии и сената и да ги председателстват, да издават едикти и да предлагат законопроекти.

Личността на народния трибун била считана за неприкосновена. Народните трибуни били задължени постоянно да държат вратите на домовете си отворени за гражданите, нуждаещи се от защита и нямали право да напускат Рим за повече от денонощие. Властта им била ограничена в чертите на града.

Най-висок подем римската демокрация имала при дейността на народните трибуни Тиберий и Гай Гракх. С установяването на Империята, институцията на народните трибуни загубила самостоятелното си значение, но продължила да съществува под формата на «трибунската власт» на императора.

Народният трибунат просъществувал до 3 век.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Древен Рим}}
+'''Трибун''' е длъжност в [[Древен Рим]].
-'''Трибун''' е длъжност в [[Древен Рим]]. Трибунът е бил избиран от народни събрания. Личността му е била неприкосновенна, а задачата му е била да защитава интереса на римските граждани. Притежавал е  право да се меси в работата на държавните органи и правото на [[вето]] (забрана за провеждане на решение, което е в ущърб на римските граждани).
+'''Военeн трибун''' ('' на [[латински]]'' ''tribunus militum'') е командна длъжност в римския легион. В епохата на [[Древноримска република|Републиката]] военният трибун командвал [[римски легион|легион]]. В епохата на [[Римска империя|Империята]] във всеки легион имало по един военен трибун от [[сенатор]]ите (втори по старшинство в легиона след [[легат]]ите) и пет — от съсловието на [[конници]]те.
+'''Народните трибуни''' ('' на латински'' ''tribunus plebis'', букв. плебейски трибун) били длъжностни лица, (от [[490 пр.н.е.|490 г. пр.н.е.]]) ежегодно избирани от плебеите на събранията по [[триб]]ове. Длъжността народен трибун била въведена за да се защитят правата на [[плебеи|плебеите]] от произвола на [[магистрат]]ите, избирани сред [[патриций|патрициите]].
+Трибуните има право да налагат вето върху разпорежданията или постановленията на всички магистрати (освен [[диктатор]]а и [[Цензор|цензора]]) и [[сенат]]а, да арестуват и наказват с глоба магистрати (освен диктатора) и обикновените граждани, да свикват събрания на плебеите, заседания на трибутните комисии и сената и да ги председателстват, да издават едикти и да предлагат законопроекти.
+Личността на народния трибун била считана за неприкосновена. Народните трибуни били задължени постоянно да държат вратите на домовете си отворени за гражданите, нуждаещи се от защита и нямали право да напускат Рим за повече от денонощие. Властта им била ограничена в чертите на града.
+Най-висок подем римската демокрация имала при дейността на народните трибуни [[Тиберий Гракх|Тиберий]] и [[Гай Гракх|Гай Гракх]]. С установяването на Империята, институцията на народните трибуни загубила самостоятелното си значение, но продължила да съществува под формата на «трибунската власт» на императора.
+Народният трибунат просъществувал до [[3 век]].
-{{история-рим-мъниче}}
 [[Категория:Древен Рим]]