Богохулство

Съдът на Синедриона - осъден на смърт! (картина от Николай Николаевич Ге (1892))

INRI

Богохулството е непочтително използване на името на Бога или боговете, както и подигравателно отношение към религиозния култ или обектите за религиозно поклонение (храмовете).

При монотеистичния култ и религии (юдеизъм, християнство и ислям), богохулството е непростим грях (трансцедентален грях).

Класическото римско право не санкционира богохулството. Първоначално наказанието за богохулство е въведено в правните системи на държавите които приемат държавна (официална) религия или култ (пр. към римския император по време на империята) или са теократични, като държавната система в Юдея по време на Втория храм след въстанието на Макавеите. Богохулството при тези системи се разглежда и третира като престъпление против реда за държавно управление и устройство. Ранните християни, повечето от които били юдео-християни са преследвани като престъпници против държавния ред, устройство и управление на обществото - империума.

Исус е осъден за богохулство от Синедриона с "религиозния фарисейски аргумент", че според юдеизма не може смъртен да се сравнява със съвършения Яхве.

Християнската доктрина разглежда хулителството на Светия Дух, т.е. богохулството като непростим грях и го преследва с цялата строгост на закона. През средновековието когато правосъдието се осъществява "в името на Бога" (от френската революция насетне е "в името на народа") от Християнската църква, на преследване са подложени редица хулители на Светата вяра като магьосници, вещери и вещици и прочее, но основно копието на правосъдието по това време е насочени срещу ереса, т.е. ученията отклоняващи се от догмата, които по съществото си проповядват богохулство (в крайния си вариант отричат Бога). За борба срещу ересите е създадена и въведена Светата инквизиция, а злодеятелите са изгаряни на аутодафета.

С настъплението на революционните, либералните, социалистическите и други "прогресивни" движения от 18 век насетне, "богохулството" е отнесено към клерикализма и консерватизма на "мрачното средновековие", и постепенно е инкриминирано. Процесът на разделяне на църквата от държавата, въведен концептуално с принципа на разделение на властите, окончателно индокринира богохулството не само от престъпленията, но и от правна санкция със съмнителния и нерелативен към правото спорен аргумент: "Божието - божие, Кесаревото - кесарю", т.е. Бог и божественото е извън човешките отношения, забравяйки, че обществените отношения се крепят не само на правото, но и най-вече на морала. Според правната доктрина, след закона, морала е основен източник на правото. В някои съвременни законодателства, богохулството е заменено като състав на престъпление от по-неутралното "обида на религиозните чувства", която обикновено се санкционира с минимални наказания. В някои теократично-консервативни ислямски страни и днес богохулството се осъжда на смърт по правото на шериата, а осъдения за богохулство се убива с камъни.

Вижте също

• Проповед на планината
• Богоубийство
• Богоборство
• Императорски култ

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Богохульство“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​