Керченски проток: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
к. |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:Kerch_Strait_sea.jpg|350п|мини |
[[Картинка:Kerch_Strait_sea.jpg|350п|мини|Изглед към Керченският проток от [[Кримски полуостров|Кримския полуостров]]]] |
||
[[Картинка:Asowsches_Meer.jpg| |
[[Картинка:Asowsches_Meer.jpg|мини|350п|Карта]] |
||
''' |
'''Керченският проток''' ({{lang-uk|Керченська протока}}), наричан от древните гърци '''Босфор Кимерийски''' (от народа [[кимерийци]]) е [[пролив]], съединяващ [[Черно море|Черно]] и [[Азовско море]]. |
||
От запад е [[Керченски полуостров|Керченският полуостров]] (най-източният край на [[Крим]]ския полуостров), а от изток - [[Тамански полуостров|Таманският полуостров]]. |
От запад е [[Керченски полуостров|Керченският полуостров]] (най-източният край на [[Крим]]ския полуостров), а от изток - [[Тамански полуостров|Таманският полуостров]]. |
||
Ред 43: | Ред 44: | ||
[[Категория:Протоци]] |
[[Категория:Протоци]] |
||
[[Категория:Азовско море]] |
|||
[[Категория:География на Украйна]] |
[[Категория:География на Украйна]] |
||
[[Категория:География на Русия]] |
[[Категория:География на Русия]] |
Версия от 07:44, 21 ноември 2012
Керченският проток (Шаблон:Lang-uk), наричан от древните гърци Босфор Кимерийски (от народа кимерийци) е пролив, съединяващ Черно и Азовско море.
От запад е Керченският полуостров (най-източният край на Кримския полуостров), а от изток - Таманският полуостров.
Ширината на пролива е от 4,5 до 15 км. Максималната дълбочина е 18 метра.
Най-важното пристанище на пролива е град Керч. Керченският пролив се явява зона за добив на много видове риба.
История
Митове, архаика
Еврипид описва [1] , как откъм Таврида (Крим) проливът переплува Йо — възлюблената на Зевс, която е превърната от Хера в крава гонена от стършел.
Есхил нарича бродът през пролива "Кравешки брод" - Босфор [2].
В своите «Жизнеописания» Плутарх, позовавайки се на Хеланик, съобщава, че амазонките са се прехвърляли през Кимерийския Босфор по леда [3].
Античност
XX век
През април 1944 г. започва строителство на железопътен мост през пролива. То завършва през есента същата година. Понеже мостът не е имал ледорези, през февруари 1945 г. ледоход от Азовско море поврежда 30% от опорите. Решено е да не се възстановява, като оцелелите подпори са премахнати, за да не пречат на корабоплаването.
За заместване на разрушения мост през 1953 г. е открит ферибот, съединяващ Крим с Краснодарски край (пристанище Крим - пристанище Кавказ). В линията участват железопътните фериботни кораби "Заполярен", "Северен", "Южен" и "Източен". По-късно в експлоатация са въведени и автомобилните фериботи: «Керченски-1», «Керченски-2» и «Ейск».
В края на 1980-те год. поради стареене на железопътните фериботи е прекратено превозването на пътници и товари през пролива.
Днес
Териториален спор
През 2003 г. Керченският пролив се оказва в центъра на спор между Русия и Украйна, след като властите на Краснодар започват да строят дига към украинския остров Тузла. Конфликтът е изгладен при среща на президентите и е подписан договор, в който протокът е признат за съвместни вътрешни води на Русия и Украйна.
Преговорите на експертни групи по разделянето на Азовско море обаче продължават.