Красин Химирски: Разлика между версии
к. |
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ru:Красин Химирски |
||
Ред 62: | Ред 62: | ||
[[Категория:Преподаватели в Шуменския университет]] |
[[Категория:Преподаватели в Шуменския университет]] |
||
[[Категория:Випускници на МГИМО]] |
[[Категория:Випускници на МГИМО]] |
||
[[ru:Красин Химирски]] |
Версия от 21:39, 23 ноември 2012
Красин Химирски | |
български дипломат и поет | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Московски държавен институт по международни отношения |
Работил в | Софийски университет |
Красин Вълчев Химирски е български дипломат и поет.
Биография
Роден e на 8 октомври 1938 г. в с. Върбица, Врачанско. Син е на командира (1941 - 1944) Вълчо Химирски на Червенобрежкия партизански отряд "Дядо Вълко".
Учи в суворовско училище. През 1962 завършва "Международни отношения" с индонезийски и английски в МГИМО, Москва. Защитава през 1974 докторска дисертация на тема “Развитие на демократичните традиции в съвременната американска поезия” в Академията за обществени науки в Москва (по-късно преименувана в Академия за държавна служба при Президента на Руската федерация) и придобива тогавашната научна степен „кандидат на филологическите науки“ (сега: доктор).
Дипломатическа кариера и международна дейност
Постъпва на дипломатическа служба в Министерството на външните работи през 1963, където работи до края на 1999. На задгранична работа в посолствата на България заема следните длъжности:
- Джакарта, Индонезия (1964-1968) - културен аташе и шарже д'афер (управляващ посолството)
- Вашингтон, САЩ (1976-1981) - културен аташе и шарже д'афер (управляващ посолството)
- Москва, Русия (1987-1990) - пълномощен министър, завеждащ отдел "Култура"
В Босна и Херцеговина (2000-2002) е международен служител по демократизация и избори в мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Понастоящем е завеждащ отдел „Наука“ в Руския културно-информационен център в София.
Председател е на Управителния съвет на Асоциацията на завършилите МГИМО, обединяваща усилията на българските мгимовци за развитие на връзките с другите страни.
Литературно и научно творчество
- „Камбоджа се бори“ (1971), есеистична книга, съвместно с Димитър Станишев
- „Вярвам“ (1980), стихосбирка
- „Отворете, Сър“ (1986), сборник с разкази
- „Звезден хляб“ (1987), стихосбирка
- „Търся Атлантида“ (1987), стихосбирка
- „Марсианци“ (1996), стихосбирка
- „Бомба със закъснител“ / „Time bomb“ (1998), стихосбирка, двуезична (и на английски)
- „Корзина со сверчками“ (2005), стихосбирка, на руски (в превод: „Кошница с щурци“)
- „Вашингтонски рецитал“ (2005), стихосбирка (печатно и на компакт-диск и аудио-касета с аудиозапис в Библиотеката на Конгреса на САЩ)
Негови стихове са преведени на 23 чужди езика: руски, английски, френски, испански, немски, норвежки, гръцки, турски, японски, хинди, персийски, индонезийски, украински, арменски, латишки, румънски, сръбски, хърватски, босненски, чувашки, монголски, киргизки, азербайджански.
Превежда проза и поезия от английски, индонезийски и руски. Превел е книги от:
- Дениз Левертов, американска поетеса от руско-английски произход
- Джейсън Милър, американски поет
- Ърскин Колдуел, американски поет
- Виктория Холт, британска белетристка
- Прамудиа Ананта Тур, индонезийски поет
- Утуй Татанг Сонтани, индонезийски поет
Преводач и съставител е на:
- „Антология на новата индонезийска поезия“
- „Чувашки поети от ХХ век“
Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Съюза на българските журналисти, Българския пен-център, Международния фонд за славянски култури в Москва, Американо-българската фондация за изкуство.
Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Новия български университет, Университета за национално и световно стопанство, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Американския университет в България, Благоевград.