Видеокарта: Разлика между версии
м Външни препратки |
|||
Ред 44: | Ред 44: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references/> |
<references/> |
||
== Външни препратки == |
|||
* [http://itschool.bg/news/tag/%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE+%D0%B7%D0%B0+%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80+%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0/ Ръководство за избор на видеокарта] |
|||
{{превод от|ru|Видеокарта|32147579}} |
{{превод от|ru|Видеокарта|32147579}} |
||
{{Компютърен хардуер}} |
{{Компютърен хардуер}} |
Версия от 13:03, 13 октомври 2013
Видеокарта (известна също като графична платка, графична карта, видеоадаптер, графичен адаптер) (Шаблон:Lang-en) компютрите е устройство, преобразуващо графичния образ, съхранен в паметта на компютъра, във форма, предназначена за показване на екран на монитора. В днешно време понятието е загубило основното си значение и под графичен адаптер се разбира преди всичко устройството с графичен процесор, което има за задача да формира самия графичен образ.
Исторически видеокартата е била изработвана като допълнителна платка и се е свързвала с процесора чрез някои от слотовете на дънната платка. В по-съвременните компютри тя е във вид на отделен чип или пък е компонент на чипсета или на процесора.
Съвременните видеокарти изпълняват много по-сложни функции от простото формиране на изображението — те имат вграден графичен процесор, който може да извършва допълнителна обработка, снемайки по този начин натоварването от централния процесор. Например всички съвременни видеокарти на Nvidia и AMD извършват рендъринг на апаратно ниво.
Наи често видеокартата е изпълнена във вид на печатна платка,която се поставя в слот за разширение- универсален или специализиран (AGP, PCI Express). Напоследък има тенденция видеокартата да е интегрирана с дънната платка, за да се подобри качеството и на работа и да се избегнат възможни проблеми, ако се окаже несъвместима с оригиналната дънна платка на компютъра.
История
Един от първите графични адаптери за IBM PC е MDA (Monochrome Display Adapter) през 1981 година.Тои е работел само в текстов режим (80×25 символа) като е поддържал пет вида текст: нормален, ярък, инверсен, подчертан и мигащ.Възможност за предаване на цветова или графична информация не е имало,а какъв цвят ще бъдат буквите се е определяло от модела на монитора.
Графичните потребителски интерфейси,които се внедряват в много операционни системи, стимулират нов етап в развитието на видеокартите. Появява се понятието «графичен ускорител» (graphics accelerator). Това са видеокарти, които изпълняват някои графични функции на апаратно ниво. Към тези функции се отнасят: преместване на големи блокове изображения от един участък на екрана в друг (например, при преместване на прозорци), рисуване на линии, шрифтове, поддръжка на курсора и др. Графичния потребителски интерфейс е удобен, но неговото използване изисква от централния процесор немалки изчислителни ресурси, и на съвременните видеокарти се налага да облекчат неговата работа.
Устройство
Съвременната видеокарта се състои от:
- Графичен процесор
- Видеоконтролер
- Видео-ROM
- Видео-памет
- RAMDAC и TMDS
- RAMDAC (ЦАП; RAMDAC — Random Access Memory Digital-to-Analog Converter)
- TMDS (Transition-minimized differential signaling)
- Конектор
- Система за охлаждане
- Допълнителни изходи (при някои карти)
Производители:
Основни производители:
Специализирани:
Други производители:
Източници
Външни препратки
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Видеокарта“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|