Йоан Екзарх: Разлика между версии
:) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
'''Йоан Екзарх''' (на [[старобългарски]]: '''Їѡаннъ Єѯархъ''') е [[Средновековие|средновековен]] [[България|български]] [[писател]] и преводач, един от най-важните представители на [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] от края на [[9 век|9]] и началото на [[10 век]]. |
'''Йоан Екзарх''' (на [[старобългарски]]: '''Їѡаннъ Єѯархъ''') е [[Средновековие|средновековен]] [[България|български]] [[писател]] и преводач, един от най-важните представители на [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] от края на [[9 век|9]] и началото на [[10 век]]. |
||
=Живот= |
==Живот== |
||
Сведенията за живота на Йоан Екзарх са оскъдни. Кижовното му наследство предполага отлично познаване на [[гръцки език|гръцкия език]], затова обикновено се смята, че е получил образованието си във византийската столица [[Константинопол]]. Според някои учени неговото прозвище „екзарх" означава, че е бил архиепископ на Българската църква.<ref>Кръстанов, Т. [http://tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-10.pdf Кариера на Св. Йоан Екзарх, архиепископ и патриарх на българската земя, и на Св. Климент, епископ велички и охридски чудотворец в провинция Западна България], с. 79: "Сам той, вече като архиепископ Йоан, възлага на друг български книжовник презвитер Йоан от ІХ–Х в. да превежда две жития, който го нарича „архиепископ Йоан, църковен строител на българската земя“.</ref> Според други това не е епископско звание.<ref>Добрев, И. Йоан Презвитер Екзарх Български и устройството на Българската църква през Първото ни царство. – В: Християнска агиология и народни вярвания: Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева (ред. А. Милтенова, Е. Томова, Р. Станкова). С., 2008, 356-369.</ref> Правени са опити Йоан Екзарх да бъде отъждествен с [[Черноризец Храбър]]<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/09/Joan_Ekzarh/index.htm#%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Ватикански открития за "Черноризец Храбър"]</ref> или със св. [[Иван Рилски]].<ref>[http://www.mont-press.com/index.php?issue=852011&kind=&article=29761&rank=4&short=&numb=%C1%F0.%2085%20%281925%29,%20%E3%EE%E4.%20%D5%D5II,%201%20-%202%20%ED%EE%E5%EC%E2%F0%E8%202011%20%E3. 1 ноември - ден на св. Иван Рилски и народните будители]</ref> |
Сведенията за живота на Йоан Екзарх са оскъдни. Кижовното му наследство предполага отлично познаване на [[гръцки език|гръцкия език]], затова обикновено се смята, че е получил образованието си във византийската столица [[Константинопол]]. Според някои учени неговото прозвище „екзарх" означава, че е бил архиепископ на Българската църква.<ref>Кръстанов, Т. [http://tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-10.pdf Кариера на Св. Йоан Екзарх, архиепископ и патриарх на българската земя, и на Св. Климент, епископ велички и охридски чудотворец в провинция Западна България], с. 79: "Сам той, вече като архиепископ Йоан, възлага на друг български книжовник презвитер Йоан от ІХ–Х в. да превежда две жития, който го нарича „архиепископ Йоан, църковен строител на българската земя“.</ref> Според други това не е епископско звание.<ref>Добрев, И. Йоан Презвитер Екзарх Български и устройството на Българската църква през Първото ни царство. – В: Християнска агиология и народни вярвания: Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева (ред. А. Милтенова, Е. Томова, Р. Станкова). С., 2008, 356-369.</ref> Правени са опити Йоан Екзарх да бъде отъждествен с [[Черноризец Храбър]]<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/09/Joan_Ekzarh/index.htm#%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Ватикански открития за "Черноризец Храбър"]</ref> или със св. [[Иван Рилски]].<ref>[http://www.mont-press.com/index.php?issue=852011&kind=&article=29761&rank=4&short=&numb=%C1%F0.%2085%20%281925%29,%20%E3%EE%E4.%20%D5%D5II,%201%20-%202%20%ED%EE%E5%EC%E2%F0%E8%202011%20%E3. 1 ноември - ден на св. Иван Рилски и народните будители]</ref> |
||
=Книжовна дейност= |
==Книжовна дейност== |
||
Около 893 г. Йоан Екзарх превежда на старобългарски част от [[Йоан Дамаскин]]овото „Точно изложениа на православната вяра“ („Небеса"). Обяснителният предговор към този превод е дело на самия преводач. Той е съставител и на компилативния „[[Шестоднев]]“, съдържащ както преводни откъси от византийски автори (на първо място - [[Василий Велики]]), така и оригинални части. Последните включват най-ранните славянски текстове по медицина и астрономия и дават ценни исторически сведения за българския владетел ([[Симеон I]]), неговото облекло и дворец, болярите, общественото разслоение и други. Под името на Йоан Презвитер, когото повечето учени отъждествяват с Йоан Екзарх, са запазени няколко [[проповед]]и: „Похвално слово за [[Йоан Богослов]]", две „Слова за [[Рождество Христово]]", „Слово за [[Богоявление]]", „Слово за [[Сретение Господне]]", „Слово за [[Възнесение Господне]]", „Слово за [[Преображение]]", „Слово за [[Великден|Пасха]]" и други. |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 13:01, 26 февруари 2014
Йоан Екзарх | |
български писател | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | православие |
Йоан Екзарх в Общомедия |
Йоан Екзарх (на старобългарски: Їѡаннъ Єѯархъ) е средновековен български писател и преводач, един от най-важните представители на Преславската книжовна школа от края на 9 и началото на 10 век.
Живот
Сведенията за живота на Йоан Екзарх са оскъдни. Кижовното му наследство предполага отлично познаване на гръцкия език, затова обикновено се смята, че е получил образованието си във византийската столица Константинопол. Според някои учени неговото прозвище „екзарх" означава, че е бил архиепископ на Българската църква.[1] Според други това не е епископско звание.[2] Правени са опити Йоан Екзарх да бъде отъждествен с Черноризец Храбър[3] или със св. Иван Рилски.[4]
Книжовна дейност
Около 893 г. Йоан Екзарх превежда на старобългарски част от Йоан Дамаскиновото „Точно изложениа на православната вяра“ („Небеса"). Обяснителният предговор към този превод е дело на самия преводач. Той е съставител и на компилативния „Шестоднев“, съдържащ както преводни откъси от византийски автори (на първо място - Василий Велики), така и оригинални части. Последните включват най-ранните славянски текстове по медицина и астрономия и дават ценни исторически сведения за българския владетел (Симеон I), неговото облекло и дворец, болярите, общественото разслоение и други. Под името на Йоан Презвитер, когото повечето учени отъждествяват с Йоан Екзарх, са запазени няколко проповеди: „Похвално слово за Йоан Богослов", две „Слова за Рождество Христово", „Слово за Богоявление", „Слово за Сретение Господне", „Слово за Възнесение Господне", „Слово за Преображение", „Слово за Пасха" и други.
Бележки
- ↑ Кръстанов, Т. Кариера на Св. Йоан Екзарх, архиепископ и патриарх на българската земя, и на Св. Климент, епископ велички и охридски чудотворец в провинция Западна България, с. 79: "Сам той, вече като архиепископ Йоан, възлага на друг български книжовник презвитер Йоан от ІХ–Х в. да превежда две жития, който го нарича „архиепископ Йоан, църковен строител на българската земя“.
- ↑ Добрев, И. Йоан Презвитер Екзарх Български и устройството на Българската църква през Първото ни царство. – В: Християнска агиология и народни вярвания: Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева (ред. А. Милтенова, Е. Томова, Р. Станкова). С., 2008, 356-369.
- ↑ Ватикански открития за "Черноризец Храбър"
- ↑ 1 ноември - ден на св. Иван Рилски и народните будители
Съчинения
- Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Bd. 1-7. Hrsg. R. Aitzetmüller. Graz, 1958-1971.
- Des Hl. Johannes von Damaskus Ἔκθεσις ἀκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου πίστεως in der Übersetzung des Exarchen Johannes. Hrsg. L. Sadnik, R. Aitzetmüller. Bd. 1-4. Wiesbaden, 1967-1983.
- Йоан Екзарх Български. Слова. Ред. Д. Мирчева. С., 1971.
- Йоан Екзарх. Шестоднев. Прев. Н. Цв. Кочев. С., 1981; 2 изд. 2000.
- Йоан Екзарх. Слова. С., 1993.
- Шестоднев Иоанна экзарха Болгарского. Ранняя русская редакция. Подг. Г. С. Баранкова. Отв. ред. А. М. Молдован. М., 1998.
Изследвания
Монографии
- Калайдович, К. Иоанн ексарх болгарский. Москва (1824)
- Архимандрит Панарет, Животът на Йоана Екзарха Български, Станимака (1914)
- Иванова-Мирчева, Д., Йоан Екзарх Български, Слова, т. 1, София (1974)
- Бонов, А. Възгледите за вселената на Йоан Екзарх български. София (1982)
- Чолова, Ц., Естественонаучните знания в средновековна България, София, изд. БАН (1988)
- Баранкова, Г. С., В. В. Мильков. Шестоднев Иоанна екзарха Болгарского. Санкт Петербург (2001)
- Трендафилов, Хр. Йоан Екзарх Български. София (2001)
Статии
- Vondrak, V., O mluvr Jana Exarcha bulharskego, Praha, p. 40-92, p. 95-97 (1896)
- Трифонов, Ю., Сведения из старобългарския живот в "Шестоднева" на Йоан Екзарх, Списание на БАН, т. 35, с. 1-26 (1926)
- Мавродинов, Н., Описание на Преслав в Шестоднева на Йоан Екзарх, ИП, кн. 3, с. 66-76 (1955)
- Миятев, К., Два поетични фрагмента у Йоан Екзарх като исторически извори, Археология, кн. 1-2, с. 9-16 (1959)
- Хаджиолов, А., Йоан Екзарх Български като учен и философ, основоположник на българското естествознание, Проблеми на природата, кн. 8, с. 177 (1978)
- Боев, П., Йоан Екзарх Български - първият наш антрополог, Проблеми на природата, кн. 9 с. 317 (1978)
- Борисов, М., А. Ваврек, В. Кусев, "Йоан Екзарх – първият разпространител на знания в областта на физическите науки у нас", Физика, кн. 1, с. 14–28 (1983)
- Борисов, М., А. Ваврек, Г. Камишева, "Йоан Екзарх Български - пръв разпространител на физически знания у нас", Предшественици на разпространението и развитието на физическите знания в България, София, Народна просвета (1985) с. 5-65
- Чолова, Ц., Върховната власт и управлението в средновековната българска държава по времето на Симеон, отразени в "Шестоднева" на Йоан Екзарх, Известия на Института по история, т. 27, с. 216-235 (1985)
Външни препратки
- Открийте още публикации за Йоан Екзарх в Своден каталог НАБИС
- Климентина Иванова за Йоан Екзарх
- Йоан Екзарх. Богословие (Небеса)
- Цв.Чолова, Йоан Екзарх като книжовник и учен
|