Антон Митов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 22: | Ред 22: | ||
* Първи морски пейзажи в българската живопис: |
* Първи морски пейзажи в българската живопис: |
||
** "Варненско пристанище" (1892) |
** "Варненско пристанище" (1892) |
||
** "Варненски бряг" (1894) |
|||
** "Варненско море" (1895; [[Национална художествена галерия]]) |
** "Варненско море" (1895; [[Национална художествена галерия]]) |
||
* "Връщане от гроздобер" (1893; Национална художествена галерия) |
* "Връщане от гроздобер" (1893; Национална художествена галерия) |
Версия от 17:52, 10 април 2014
- Тази статия е за художника. За лекаря вижте Андон Митов.
Антон Митов | |
български художник | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил във | Флорентинска академия за изящни изкуства |
Семейство | |
Братя/сестри | Георги Митов |
Антон Митов в Общомедия |
Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918).
Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора). Починал на 20 август 1930 г. в София. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927).
Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 започват да излизат във в. „Балканска зора“ и още десетина години във в. „Вечерна поща“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).
Известни картини
- Първи морски пейзажи в българската живопис:
- "Варненско пристанище" (1892)
- "Варненско море" (1895; Национална художествена галерия)
- "Връщане от гроздобер" (1893; Национална художествена галерия)
- "Пазар на грозде в Евксиногад край Варна" (1893; Национална художествена галерия)
- "Златар на Софийския пазар" (1898)
- "Из Софийския пазар" (1899)
- "Група селяни на пазар в София" (1903; Национална художествена галерия)
- "Група селянки на пазар в Силистра" (1913; Национална художествена галерия)
- "Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)" (1917)
- "Майка и син на пазар за дърва в София" (1920; Национална художествена галерия)
- "Портрет на Радул Канели" (1898; Национална художествена галерия)
- "Портрет на Иван Мърквичка" (1908; Национална художествена галерия)
- "Автопортрет" (1921; Национална художествена галерия)