Иван Дуйчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Mila1234 (беседа | приноси)
34 редакции
м дребни
Ред 10: Ред 10:
| вложки = {{Личност/Учен
| вложки = {{Личност/Учен
| област = [[История]], [[византология]]
| област = [[История]], [[византология]]
| образование =
| образование = [[Софийски университет]]
| учил-при =
| учил-при =
| работил-в = [[Софийски университет]]{{Br}}[[Институт по история|Институт за българска история]] при [[Българска академия на науките|БАН]]
| работил-в =
| студенти =
| студенти =
| публикации =
| публикации =
Ред 22: Ред 22:
'''Иван Симеонов Дуйчев''' е виден [[България|български]] [[историк]] и палеограф с интереси към българската и [[Византия|византийската]] [[Средновековие|средновековна]] история.
'''Иван Симеонов Дуйчев''' е виден [[България|български]] [[историк]] и палеограф с интереси към българската и [[Византия|византийската]] [[Средновековие|средновековна]] история.


==Биография==
== Биография ==
Дуйчев е роден в София през 1907 година. През 1932 г. завършва история в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]] като ученик на проф. [[Васил Златарски]], проф. [[Петър Мутафчиев]], проф. [[Петър Ников]] и проф. [[Петър Бицилли]].
Дуйчев е роден в София през 1907 година. През 1932 г. завършва история в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]] като ученик на проф. [[Васил Златарски]], проф. [[Петър Мутафчиев]], проф. [[Петър Ников]] и проф. [[Петър Бицилли]].


Специализира в Италия ([[1932]]-[[1936]]), където под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в [[Римски университет|Римския университет]] на тема "Българските Асеневци във Византия" ([[1934]]). Завършва и курс във Ватиканската школа по [[палеография]] и [[архивистика]] в [[Рим]]. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати.
Специализира в Италия ([[1932]]-[[1936]]), където под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в [[Римски университет|Римския университет]] на тема "Българските Асеневци във Византия" ([[1934]]). Завършва и курс във Ватиканската школа по [[палеография]] и [[архивистика]] в [[Рим]]. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати.


По-късно Иван Дуйчев последователно стана асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари [[1945]]). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. "Възраждане". След завземането на Македония от българската армия през април 1941 г. посещава многократно Македония и се запознава с тамошната култура на местното българско население. През 1942-1943 г. Иван Дуйчев е командирован като представител на българското население в Костур, намиращ се под италианска окупация към началника на италианския военен гарнизон на [[Костур]] [[полковник]] [[Алдо Вениери]] и италианския военен комендант на града старши лейтенант [[Джовани Равали]]. Неговата малка книжка "Македония в българската история" (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с "фашистки книги", а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език. През 1945 г. заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български, италиански и германски военни и други лица, които трябва да бъдат съдени на процес в [[Атина]] като военнопрестъпници. Дуйчев по-специално е обвинен в "Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България", каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в егейска Македония, което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани. Благодарение обаче на усилията на адвоката [[Стоян Бояджиев]], който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица, обвинени на процеса, българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт<ref> в-к. ''Македония'', брой 10, 10 март 1999г, ''Двете смърти на академик Иван Дуйчев''; той е почти единствен, заедно с [[генерал лейтенант]] [[Иван Маринов]], от лицата в списъка на Гърция, който оцелява, тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт</ref>, като впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околностите на [[Велико Търново]].
По-късно Иван Дуйчев последователно става асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари [[1945]]). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. „Възраждане“. След завземането на Македония от българската армия през април 1941 г. посещава многократно Македония и се запознава с тамошната култура на местното българско население. През 1942-1943 г. Иван Дуйчев е командирован като представител на българското население в Костур, намиращ се под италианска окупация към началника на италианския военен гарнизон на [[Костур]] [[полковник]] [[Алдо Вениери]] и италианския военен комендант на града старши лейтенант [[Джовани Равали]]. Неговата малка книжка „Македония в българската история“ (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с „фашистки книги“, а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език. През 1945 г. заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български, италиански и германски военни и други лица, които трябва да бъдат съдени на процес в [[Атина]] като военнопрестъпници. Дуйчев по-специално е обвинен в „Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България“, каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в егейска Македония, което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани. Благодарение обаче на усилията на адвоката [[Стоян Бояджиев]], който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица, обвинени на процеса, българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт<ref>„Двете смърти на академик Иван Дуйчев“, в-к ''Македония'', бр. 10, 10 март 1999 г.; той е почти единствен, заедно с [[генерал лейтенант]] [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], от лицата в списъка на Гърция, който оцелява, тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт.</ref>, като впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околностите на [[Велико Търново]].


От 1950 г. Иван Дуйчев е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история (днес [[Институт по история|Института по история]]) при [[Българска академия на науките]].
От 1950 г. Иван Дуйчев е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история (днес [[Институт по история|Института по история]]) при [[Българска академия на науките]].


През 1981 г. е избран за член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Участник е в международни конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в [[Палермо]], член-коренспондент на Британската академия (Лондон), член на Понтификалната академия по археология (Рим), носител на [[Хердерова награда]] ([[1974]]). Научната му продукция включва над 500 публикации.
През 1981 г. е избран за член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Участник е в международни конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в [[Палермо]], член-кореспондент на Британската академия (Лондон), член на Понтификалната академия по археология (Рим), носител на [[Хердерова награда]] ([[1974]]). Научната му продукция включва над 500 публикации.

⚫
След смъртта му личната му библиотека е предоставена на Софиския университет, а къщата, в която живял, е превърната в изследователски център.



⚫
След смъртта му личната му библиотека е предоставена на Софийския университет, а къщата, в която живял, е превърната в изследователски център.
== Библиография ==
== Библиография ==
Ред 49: Ред 47:


== Други ==
== Други ==
* В българските академичните среди се твърди, че Иван Дуйчев е реалният автор на книгата за ''[[Четвероевангелието на цар Иван Александър]]'' (1980), издадена под името на [[Людмила Живкова]]<ref>вж. [[Николай Василев]] [http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1597974 интервю (2010)]; Вагалинска И.,
* В българските академичните среди се твърди, че Иван Дуйчев е реалният автор на книгата за ''[[Четвероевангелието на цар Иван Александър]]'' (1980), издадена под името на [[Людмила Живкова]]<ref>Вж. [[Николай Василев (философ)|Николай Василев]],[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1597974 „Проф. Николай Василев: Дисертациите на Людмила Живкова не са нейни, на Фол и Дуйчев са“], интервю, в. „24 часа“, 21.10.2012 г.; Вагалинска И., [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=240&aid=5837 „Мемоари с часовников механизъм“], сп. „Тема“, бр. 14 (182), 11 април 2005 г.</ref>
⚫
* Изглежда, че именно Иван Дуйчев е послужил като прототип за образа на българския професор-медиевист, описан в романа на [[Елизабет Костова]] „[[Историкът]]“ (2005).
[http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=240&aid=5837 ''Мемоари с часовников механизъм''] (сп. Тема); </ref>
⚫
* Изглежда, че именно Иван Дуйчев е послужил като прототип за образа на българския професор-медиевист, описан в романа на [[Елизабет Костова]] "[[Историкът]]" (2005).


==Източници==
== Източници ==
* Божилов, И. Предговор, в: Дуйчев, И. ''Избрани произведения.'' Т. I. ''Византия и славянският свят.'' София, 1998, 7-25.
* Божилов, И. Предговор, в: Дуйчев, И. ''Избрани произведения.'' Т. I. ''Византия и славянският свят.'' София, 1998, 7-25.
* Ivan Dujčev, ''Biobibliographie''. Verfasst von A. Kirmagova, A. Paunova. Sofia, 1996.
* Ivan Dujčev, ''Biobibliographie''. Verfasst von A. Kirmagova, A. Paunova. Sofia, 1996.
* Кирило-Методиевска енциклопедия, т. I. София, 1985, с. 617-620.
* ''Кирило-Методиевска енциклопедия'', т. I. София, 1985, с. 617-620.
* Гюзелев, В. Проф. Иван Дуйчев и проучването на българското средновековие, в:''Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев''. София, 1980, 15-19.
* Гюзелев, В. Проф. Иван Дуйчев и проучването на българското средновековие, в: ''Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев''. София, 1980, 15-19.




== Бележки ==
<references/>
<references/>


Ред 66: Ред 62:
* [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Dujchev.html Био- и библиография на акад. Иван Дуйчев] на сайта на Библиотека на СУ
* [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Dujchev.html Био- и библиография на акад. Иван Дуйчев] на сайта на Библиотека на СУ
* [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/centrove/cent_r_za_slavyano_vizantijski_prouchvaniya_prof_ivan_dujchev/prof_ivan_dujchev Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“]
* [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/centrove/cent_r_za_slavyano_vizantijski_prouchvaniya_prof_ivan_dujchev/prof_ivan_dujchev Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“]
* И. Дуйчев, ''[http://promacedonia.com/poklon/i_dujchev.htm Прилеп в нашето минало]'', реч, произнесена на 4. VII. 1941 г. в гр. Прилеп
* И. Дуйчев, [http://promacedonia.com/poklon/i_dujchev.htm „Прилеп в нашето минало“], реч, произнесена на 4. VII. 1941 г. в гр. Прилеп
* И. Дуйчев, [http://promacedonia.com/bk2/bk_uvod.htm Блазиус Клайнер и неговата „История на България” от 1761 година], 1977
* И. Дуйчев, [http://promacedonia.com/bk2/bk_uvod.htm „Блазиус Клайнер и неговата „История на България“ от 1761 година“], 1977
* И. Дуйчев, [http://62.44.115.71/BG/archivistika/BDujchev.pdf Лекции по архивистика] (pdf-формат)
* И. Дуйчев, [http://62.44.115.71/BG/archivistika/BDujchev.pdf Лекции по архивистика] (pdf-формат)
* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1432114234094&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=51&vl%28freeText0%29=%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D0%B4%D1%83%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2&fn=search&vid=NALIS_VIEW Повече публикации от и за Иван Дуйчев потърсете в Своден каталог НАБИС]
* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1432178918647&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D0%94%D1%83%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2&fn=search&vid=NALIS_VIEW От и за Иван Дуйчев в Своден каталог НАБИС]
* {{Google Наука}}


{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118528025|LCCN=n50052505|VIAF=61544961|ISNI=0000 0001 0906 8763|SUDOC=026836165|BNF=cb11900514x}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118528025|LCCN=n50052505|VIAF=61544961|ISNI=0000 0001 0906 8763|SUDOC=026836165|BNF=cb11900514x}}

Версия от 03:51, 21 май 2015

Иван Дуйчев
български историк
Роден
Починал
24 април 1986 г. (78 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория, византология
Работил вСофийски университет
Институт за българска история при БАН

Иван Симеонов Дуйчев е виден български историк и палеограф с интереси към българската и византийската средновековна история.

Биография

Дуйчев е роден в София през 1907 година. През 1932 г. завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ като ученик на проф. Васил Златарски, проф. Петър Мутафчиев, проф. Петър Ников и проф. Петър Бицилли.

Специализира в Италия (1932-1936), където под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в Римския университет на тема "Българските Асеневци във Византия" (1934). Завършва и курс във Ватиканската школа по палеография и архивистика в Рим. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати.

По-късно Иван Дуйчев последователно става асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари 1945). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. „Възраждане“. След завземането на Македония от българската армия през април 1941 г. посещава многократно Македония и се запознава с тамошната култура на местното българско население. През 1942-1943 г. Иван Дуйчев е командирован като представител на българското население в Костур, намиращ се под италианска окупация към началника на италианския военен гарнизон на Костур полковник Алдо Вениери и италианския военен комендант на града старши лейтенант Джовани Равали. Неговата малка книжка „Македония в българската история“ (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с „фашистки книги“, а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език. През 1945 г. заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български, италиански и германски военни и други лица, които трябва да бъдат съдени на процес в Атина като военнопрестъпници. Дуйчев по-специално е обвинен в „Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България“, каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в егейска Македония, което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани. Благодарение обаче на усилията на адвоката Стоян Бояджиев, който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица, обвинени на процеса, българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт[1], като впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околностите на Велико Търново.

От 1950 г. Иван Дуйчев е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история (днес Института по история) при Българска академия на науките.

През 1981 г. е избран за член на Българската академия на науките. Участник е в международни конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо, член-кореспондент на Британската академия (Лондон), член на Понтификалната академия по археология (Рим), носител на Хердерова награда (1974). Научната му продукция включва над 500 публикации.

След смъртта му личната му библиотека е предоставена на Софийския университет, а къщата, в която живял, е превърната в изследователски център.

Библиография

  • Из старата българска книжнина. Кн. I. 1940.
  • Преписката на папа Инокентия III с българите. София, 1942.
  • Из старата българска книжнина. Кн. II. 1944.
  • Рилският светец и неговата обител. Библиотека “Златни зърна”, редактор-стопанин: Славчо Атанасов, 1947.
  • Миниатюрите на Манасиевана летопис. „Български художник“, 1962.
  • Летописа на Константин Манаси. Издателство на БАН, 1963.
  • Болонски псалтир. Издателство на БАН, 1968.
  • Българско Средновековие. Издателство Наука и Изкуство, 1972.
  • Пътеки от утрото. Очерци за средновековната българска култура. Издателство Отечество, 1985.

Други

Източници

  • Божилов, И. Предговор, в: Дуйчев, И. Избрани произведения. Т. I. Византия и славянският свят. София, 1998, 7-25.
  • Ivan Dujčev, Biobibliographie. Verfasst von A. Kirmagova, A. Paunova. Sofia, 1996.
  • Кирило-Методиевска енциклопедия, т. I. София, 1985, с. 617-620.
  • Гюзелев, В. Проф. Иван Дуйчев и проучването на българското средновековие, в: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. София, 1980, 15-19.

Бележки

  1. ↑ „Двете смърти на академик Иван Дуйчев“, в-к Македония, бр. 10, 10 март 1999 г.; той е почти единствен, заедно с генерал лейтенант Иван Маринов, от лицата в списъка на Гърция, който оцелява, тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт.
  2. ↑ Вж. Николай Василев,„Проф. Николай Василев: Дисертациите на Людмила Живкова не са нейни, на Фол и Дуйчев са“, интервю, в. „24 часа“, 21.10.2012 г.; Вагалинска И., „Мемоари с часовников механизъм“, сп. „Тема“, бр. 14 (182), 11 април 2005 г.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Дуйчев&oldid=6704121“.