Видеокарта: Разлика между версии
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:geforce 4200.jpg|right|thumb|250px|Видеокарта от семейството [[GeForce]] 4, с [[радиатор]] и [[вентилатор]]]] |
[[Файл:geforce 4200.jpg|right|thumb|250px|Видеокарта от семейството [[GeForce]] 4, с [[радиатор]] и [[вентилатор]]]] |
||
'''Видеокарта''' (известна също като '''графична платка''', '''графична карта''', '''видеоадаптер''', '''графичен адаптер''') ({{lang-en|videocard}}) [[компютър|компютрите]] е [[ |
'''Видеокарта''' (известна също като '''графична платка''', '''графична карта''', '''видеоадаптер''', '''графичен адаптер''') ({{lang-en|videocard}}) в [[компютър|компютрите]] е [[разширителна карта]], преобразуваща [[Образ (информация)|графичния образ]], съхранен в [[оперативна памет|паметта]] на [[компютър]]а, във форма, подходяща за показване на [[монитор]]а. |
||
Исторически видеокартата е била изработвана като допълнителна [[печатна платка|платка]] и се е свързвала с [[централен процесор|процесора]] чрез някои от [[слот (компютри)|слотовете]] на [[дънна платка|дънната платка]]. В по-съвременните компютри тя е във вид на отделен [[чип]] или пък е компонент на [[чипсет]]а или на процесора. |
Исторически видеокартата е била изработвана като допълнителна [[печатна платка|платка]] и се е свързвала с [[централен процесор|процесора]] чрез някои от [[слот (компютри)|слотовете]] на [[дънна платка|дънната платка]]. В по-съвременните компютри тя е във вид на отделен [[чип]] от дънната платка или пък е компонент на [[чипсет]]а или на процесора. |
||
Съвременните видеокарти изпълняват много по-сложни функции от простото формиране на изображението — те имат вграден [[графичен процесор]], който може да извършва допълнителна обработка, снемайки по този начин натоварването от централния процесор. Например всички съвременни видеокарти на [[Nvidia]] и [[AMD]] извършват [[рендъринг]] на апаратно ниво. |
Съвременните видеокарти изпълняват много по-сложни функции от простото формиране на изображението — те имат вграден [[графичен процесор]], който може да извършва допълнителна обработка, снемайки по този начин натоварването от централния процесор. Например всички съвременни видеокарти на [[Nvidia]] и [[AMD]] извършват [[рендъринг]] на апаратно ниво. |
||
Най-често видеокартата е изпълнена във вид на [[печатна платка]], която се поставя в [[Разширителна карта|слот за разширение]]- универсален или специализиран ([[AGP]], [[PCI Express]]). Напоследък има тенденция видеокартата да е интегрирана с дънната платка, за да се подобри качеството и на работа и да се избегнат възможни проблеми, ако се окаже несъвместима с оригиналната дънна платка на компютъра. |
Най-често видеокартата е изпълнена във вид на [[печатна платка]], която се поставя в [[Разширителна карта|слот за разширение]]- универсален или специализиран ([[AGP]], [[PCI Express]]). Напоследък има тенденция видеокартата да е интегрирана с дънната платка, за да се подобри качеството и на работа и да се избегнат възможни проблеми, ако се окаже несъвместима с оригиналната дънна платка на компютъра. |
||
== История == |
== История == |
||
Един от първите графични адаптери за [[IBM PC]] е [[MDA (видеоадаптер)|MDA]] (Monochrome Display Adapter) от 1981 година. Той работи само в текстов режим ([[интерфейс с команден ред]]) като поддържа пет вида текст: нормален, ярък, инверсен, подчертан и мигащ. Възможност за предаване на цветова или графична информация няма, а цветът на буквите се определя от модела на мониторите (тогава монохромни). |
Един от първите графични адаптери за [[IBM PC]] е [[MDA (видеоадаптер)|MDA]] (Monochrome Display Adapter) от 1981 година. Той работи само в текстов режим ([[интерфейс с команден ред]]) като поддържа пет вида текст: нормален, ярък, инверсен, подчертан и мигащ. Възможност за предаване на цветова или графична информация няма, а цветът на буквите се определя от модела на мониторите (тогава монохромни). |
Версия от 09:23, 11 юни 2015
Видеокарта (известна също като графична платка, графична карта, видеоадаптер, графичен адаптер) (Шаблон:Lang-en) в компютрите е разширителна карта, преобразуваща графичния образ, съхранен в паметта на компютъра, във форма, подходяща за показване на монитора.
Исторически видеокартата е била изработвана като допълнителна платка и се е свързвала с процесора чрез някои от слотовете на дънната платка. В по-съвременните компютри тя е във вид на отделен чип от дънната платка или пък е компонент на чипсета или на процесора.
Съвременните видеокарти изпълняват много по-сложни функции от простото формиране на изображението — те имат вграден графичен процесор, който може да извършва допълнителна обработка, снемайки по този начин натоварването от централния процесор. Например всички съвременни видеокарти на Nvidia и AMD извършват рендъринг на апаратно ниво.
Най-често видеокартата е изпълнена във вид на печатна платка, която се поставя в слот за разширение- универсален или специализиран (AGP, PCI Express). Напоследък има тенденция видеокартата да е интегрирана с дънната платка, за да се подобри качеството и на работа и да се избегнат възможни проблеми, ако се окаже несъвместима с оригиналната дънна платка на компютъра.
История
Един от първите графични адаптери за IBM PC е MDA (Monochrome Display Adapter) от 1981 година. Той работи само в текстов режим (интерфейс с команден ред) като поддържа пет вида текст: нормален, ярък, инверсен, подчертан и мигащ. Възможност за предаване на цветова или графична информация няма, а цветът на буквите се определя от модела на мониторите (тогава монохромни).
Графичният потребителски интерфейс, възприет в много операционни системи през 90-те, бележи нов етап в развитието на видеокартите. Появява се понятието «графичен ускорител» (graphics accelerator). Това са видеокарти, които изпълняват някои графични функции на апаратно ниво. Към тези функции се отнасят: преместване на големи блокове изображения от един участък на екрана в друг (например, при преместване на прозорци), рисуване на линии, шрифтове, поддръжка на курсора и др. Графичният потребителски интерфейс е удобен, но неговото използване изисква от централния процесор немалки изчислителни ресурси, и на съвременните видеокарти се налага да облекчат неговата работа.
Устройство
Съвременната видеокарта се състои от:
- Графичен процесор
- Видеоконтролер
- Видео-ROM
- Видео-памет
- RAMDAC и TMDS
- RAMDAC (ЦАП; RAMDAC — Random Access Memory Digital-to-Analog Converter)
- TMDS (Transition-minimized differential signaling)
- Конектор
- Система за охлаждане
- Допълнителни изходи (при някои карти)
Производители
Основни
Специализирани:
Други
Източници
Външни препратки
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Видеокарта“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|