Велика харта на свободите

Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум“

Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум"

Магна харта от 1225, подписана от Хенри III.

Великата харта на свободите наричана също Магна карта (от латински: Magna carta libertatum) е акт, подписан от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 г. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С Магна карта започва процес, довел до Закона за правата от 1689 (Bill of Rights) и началото на конституционната монархия в Англия.

Първоначално Великата харта e съставена на латински език без подразделения на статии. Тя е нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225, 1297).

Подписването на Магна харта става в резултат на поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, недоволни от нарастването на кралската власт и от поражението в битката при Бувин (27 юли 1214). Във въстанието участват и други слоеве на обществото: рицари и граждани, противящи се главно срещу увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.

Хартата представлява договор на краля с Църквата и бароните, гарантиращ съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: църквата, бароните и търговците. Тя е част от традицията на феодални договори, с които кралят дарува (октроира) с права и привилегии феодалите си.

Великата харта е анулирана от Джон Безземни още в годината, в която е подписана, а впоследствие е препотвърдена от кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II.

Великата харта е почти забравена през ХV и ХVІ в., но играе значителна роля в Английската буржоазна революция, където е използвана от парламентарната опозиция, за да обоснове правото да се контролират действията на краля.

Копия

Подписаната през 1215 г. първа Магна харта не е запазена. До наши дни са стигнали четири копия на хартата и към 2013 г. всички те са във Великобритания: две в Британската библиотека, едно в катедралата в град Линкълн и още едно в катедралата в град Солсбъри, което е най-добре запазеното.

Има запазени и 13 други копия, в т.ч. и четири, датирани от 1297 г.

През 1952 г. правителството на Австралия купува за 12500 фунта стерлинги едно от копията от 1297 г., което оттогава се излага в сградата на Парламента на Австралия в Канбера.

През септември 1984 г. Рос Перо купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във Вашингтон, заедно с Декларацията за независимостта и Конституцията на САЩ.

В 2015 г. оцелелите четири копия на Хартата са събрани за първи път в историята на едно място – в Британската библиотека в Лондон. Това отбелязва началото на тържествата по случай осемстотната годишнина от подписването на важния документ.

Външни връзки

• Великата харта на свободите на английското кралство, превод от латински на Манол Глишев
• Обединяване на копията на Магна харта в Лондон
• Великата харта и контролът над властта - коментар към българския превод от 2015 г.