Ораново: Разлика между версии
м форматиране: 2x тире-числа, 8+ параметъра, URL, интервал (ползвайки Advisor) |
LordBumbury (беседа | приноси) м област с малка буква |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
| закриване = |
| закриване = |
||
}} |
}} |
||
'''Ораново''' е бивше [[село]] в Югозападна [[България]], [[Община Кресна]], [[ |
'''Ораново''' е бивше [[село]] в Югозападна [[България]], [[Община Кресна]], [[област Благоевград]], днес квартал на град [[Симитли]]. |
||
== География == |
== География == |
Версия от 20:58, 31 януари 2016
Ораново | |
— бивше село — | |
Страна | България |
---|---|
Област | Област Благоевград |
Община | Симитли |
Ораново е бивше село в Югозападна България, Община Кресна, област Благоевград, днес квартал на град Симитли.
География
Ораново се намира в югозападното подножие на Рила, на левия бряг на Струма. Североизточно от него е Горно Ораново или Арнаутската махала.
История
През XIX век Ораново е село със смесено население, числящо се към Горножумайската кааза. Църквата „Свети Архангел Михаил“ в Горно Ораново е от втората половина на XIX век.[1]
В 1891 година Георги Стрезов пише за Ораново:
„ | Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.[2] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ораново живеят 620 души българи.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ораново (Oranovo) има 880 българи екзархисти и в селото работи българско училище с един учител и 84 ученици.[4]
В 1965 година Ораново е слято с разположеното от другата страна на Струма Симитли.[5]
Бележки
- ↑ Туризъм // Община Симитли. Посетен на 2015-12-20.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 22.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр. 192.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macedoine et sa Population Chretienne. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. с. 110 – 111.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, Наука и изкуство, 1989. с. 202.