Никола Филчев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
== Произход и образование == |
== Произход и образование == |
||
''Никола Филчев'' е роден през [[1948]] г. в град [[Варна]]. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си |
''Никола Филчев'' е роден през [[1948]] г. в град [[Варна]]. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си образование, Филчев продължава образованието си във [[ХТМУ|Висшия химикотехнологичен институт]] (днес [[ХТМУ]]), по-късно обаче се прехвърля в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[СУ|Софийския университет]], където се дипломира като юрист през [[1972]] г. |
||
==Научна кариера== |
==Научна кариера== |
||
Версия от 22:58, 4 ноември 2016
| Никола Филчев Никола Филчев Борисов | |
| български юрист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Право | |
| Област | Наказателно право |
| Учил при | проф. Иван Ненов проф. Костадин Лютов |
| Работил в | Юридически Факултет при УНСС |
| Известен с | Бивш главен прокурор на Република България |
| Повлиян | Владимир Николаевич Кудрявцев |
Проф. Никола Филчев Борисов е български юрист; съдия във Върховния съд на Република България[1], бивш заместник-министър на правосъдието (1997 – 1999)[2], Главен прокурор на България в периода 1999 - 2006 г., а от 2006 до 2008 посланик в Казахстан[3]. До 2016 г. е бил и ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет при УНСС[4]
Произход и образование
Никола Филчев е роден през 1948 г. в град Варна. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си образование, Филчев продължава образованието си във Висшия химикотехнологичен институт (днес ХТМУ), по-късно обаче се прехвърля в Юридическия факултет на Софийския университет, където се дипломира като юрист през 1972 г.
Научна кариера
Година след завършването си (1973 г.), Никола Филчев вече постъпва като съдия във Варненския районен съд. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от 1977 г. той е и научен сътрудник в Института за правни науки при Българската академия на науките. Защитава докторска дисертация по наказателно право през 1986 г. Хабилитира се през 1990 г. като доцент по наказателно право, едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари 1991 г. се издига до съдия във Върховния съд на Република България – I наказателно отделение. Чете лекции по наказателно право в Юридическия факултет на УНСС от 1996 г. насам. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет[5]. Специализирал е в Русия и Германия. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса[6]. Назначен е за главен прокурор през 1999 г., като приема поста от Иван Татарчев. След приключването на мандата му е изпратен посланик в Казахстан, въпреки замесването му в няколко обществени скандала[7].
Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, диференциацията на наказателната отговорност и други.
Семейно положение
Разведен е, има син.
Бележки
- ↑ http://personi.dir.bg/person.php?id=160
- ↑ http://www.justice.government.bg/10/
- ↑ http://www.mediapool.bg/prashtat-filchev-poslanik-za-da-go-izvadyat-ot-dnevniya-red-news114478.html
- ↑ http://www.unwe.bg/bg/structure/render/278
- ↑ http://www.unwe.bg/bg/structure/render/412
- ↑ http://reporter.com.ua/articles/ogj513/
- ↑ Финашкова, Наталия. Лицето на скандала // Монитор, 19 януари 2009. Посетен на 5 април 2015.
