Никола Мавродинов: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 23: Ред 23:


== Биография ==
== Биография ==
Завършва история на изкуството и археология в [[Лиеж]], [[Белгия]] (1928). Асистент в Народния музей в София (1931–1934). Уредник в същия музей (1934–1944). Директор на [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей при БАН]] (1944–1949). Професор по история на изкуствата във [[Университет по архитектура, строителство и геодезия|Висшия инженерно-строителен институт в София]] (1954–1958), по история на българското изкуство във [[Национална художествена академия|Висшия институт за изобразителни изкуства]] в София (1955–1958). Член-кореспондент на БАН от 1946 г. Действителен член на Българския археологически институт от 1939 г.
Завършва история на изкуството и археология в [[Лиеж]], [[Белгия]] (1928). Асистент в Народния музей в София (1931 – 1934). Уредник в същия музей (1934 – 1944). Директор на [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей при БАН]] (1944 – 1949). Професор по история на изкуствата във [[Университет по архитектура, строителство и геодезия|Висшия инженерно-строителен институт в София]] (1954 – 1958), по история на българското изкуство във [[Национална художествена академия|Висшия институт за изобразителни изкуства]] в София (1955 – 1958). Член-кореспондент на БАН от 1946 г. Действителен член на Българския археологически институт от 1939 г.


== Библиография ==
== Библиография ==
* Гробница от IV в. сл. Хр. в Пловдив. – ГПлНБ, 1926, 21–53.
* Гробница от IV в. сл. Хр. в Пловдив. – ГПлНБ, 1926, 21 – 53.
* Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. 1931, 188 с.
* Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. 1931, 188 с.
* Външната украса на старобългарските църкви. – ИБАИ, 8, 1934, 262–330.
* Външната украса на старобългарските църкви. – ИБАИ, 8, 1934, 262 – 330.
* Прабългарската художествена индустрия (с оглед на Мадарските златни накити). – Мадара, 2, 1936, 155–272.
* Прабългарската художествена индустрия (с оглед на Мадарските златни накити). – Мадара, 2, 1936, 155 – 272.
* Проучвания върху старобълг. изкуство. – ГНАМ, 6, 1936, 323–381.
* Проучвания върху старобълг. изкуство. – ГНАМ, 6, 1936, 323 – 381.
* Византийската и старобългарската архитектура. – Родина, 1938/1939, №2, 140–155.
* Византийската и старобългарската архитектура. – Родина, 1938/1939, №2, 140 – 155.
* Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония. – МПр, 1942, № 2, 1–25; № 4, 88–129.
* Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония. – МПр, 1942, № 2, 1 – 25; № 4, 88 – 129.
* Феликс Каниц като изследвач на българските и сръбски художествени паметници. – СпБАН, 63, 1942, 91–116.
* Феликс Каниц като изследвач на българските и сръбски художествени паметници. – СпБАН, 63, 1942, 91 – 116.
* Боянската църква и нейните стенописи. 1943, 58 с.
* Боянската църква и нейните стенописи. 1943, 58 с.
* Старобългарската живопис. 1946, 196 с.
* Старобългарската живопис. 1946, 196 с.
* Новое болгарское искусство. 1946. София. (същата книга – и на френски език); 82 страници, 128 черно-бели репродукции.
* Новое болгарское искусство. 1946. София. (същата книга – и на френски език); 82 страници, 128 черно-бели репродукции.
* Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни. 1947, 90 с.
* Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни. 1947, 90 с.
* Разкопки и проучвания в Плиска. – РП, 3, 1948, 159–170.
* Разкопки и проучвания в Плиска. – РП, 3, 1948, 159 – 170.
* Родословното дърво на царица Елена в Матейче. - ИБИД 22-24, 1948, 203-213.
* Родословното дърво на царица Елена в Матейче. – ИБИД 22 – 24, 1948, 203 – 213.
* Обща история на изкуството. Ч.1, 1950, 139 с.; Ч.2, 1951, 110 с.; Ч. 3. 1952, 127 с.
* Обща история на изкуството. Ч.1, 1950, 139 с.; Ч.2, 1951, 110 с.; Ч. 3. 1952, 127 с.
* Античната гробница в Казанлък. - Изкуство, 1950, № 4, 21-32.
* Античната гробница в Казанлък. – Изкуство, 1950, № 4, 21 – 32.
* Живопись античной гробницы в Казанлыке. - ВДИ (М.), 1954, № 2, 152-173.
* Живопись античной гробницы в Казанлыке. – ВДИ (М.), 1954, № 2, 152 – 173.
* Византийската архитектура. 1955, 180 с.
* Византийската архитектура. 1955, 180 с.
* Връзките между българското и руското изкуство. 1955,180 с.
* Връзките между българското и руското изкуство. 1955,180 с.
Ред 51: Ред 51:


== Бележки ==
== Бележки ==
* Паскалева, К. - Никола П. Мавродинов. Творческата дейност на български изкуствовед и археолог. – Изкуство, 1968, № 3, 36–40;
* Паскалева, К. – Никола П. Мавродинов. Творческата дейност на български изкуствовед и археолог. – Изкуство, 1968, № 3, 36 – 40;
* Член-кореспондент проф. Никола Мавродинов. – Ист. преглед, № 3, 129-131.
* Член-кореспондент проф. Никола Мавродинов. – Ист. преглед, № 3, 129 – 131.


{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=1037233484|LCCN=no96029834|VIAF=69056461|ISNI=0000 0000 8148 8319|SUDOC=124198368|BNF=cb12770095m}}
{{Нормативен контрол}}


{{СОРТКАТ:Мавродинов, Никола}}
{{СОРТКАТ:Мавродинов, Никола}}

Версия от 09:51, 25 декември 2016

Никола Мавродинов
български учен
Роден
Починал
Научна дейност
ОбластИстория на изкуството, археология
Работил вАрхеологически музей при БАН
Висш инженерно-строителен институт в София
Висш институт за изобразителни изкуства в София
Семейство
БащаПетър Мавродинов
СъпругаВера Иванова-Мавродинова
ДецаЛиляна Мавродинова

Никола Петров Мавродинов е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.

Биография

Завършва история на изкуството и археология в Лиеж, Белгия (1928). Асистент в Народния музей в София (1931 – 1934). Уредник в същия музей (1934 – 1944). Директор на Археологическия музей при БАН (1944 – 1949). Професор по история на изкуствата във Висшия инженерно-строителен институт в София (1954 – 1958), по история на българското изкуство във Висшия институт за изобразителни изкуства в София (1955 – 1958). Член-кореспондент на БАН от 1946 г. Действителен член на Българския археологически институт от 1939 г.

Библиография

  • Гробница от IV в. сл. Хр. в Пловдив. – ГПлНБ, 1926, 21 – 53.
  • Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. 1931, 188 с.
  • Външната украса на старобългарските църкви. – ИБАИ, 8, 1934, 262 – 330.
  • Прабългарската художествена индустрия (с оглед на Мадарските златни накити). – Мадара, 2, 1936, 155 – 272.
  • Проучвания върху старобълг. изкуство. – ГНАМ, 6, 1936, 323 – 381.
  • Византийската и старобългарската архитектура. – Родина, 1938/1939, №2, 140 – 155.
  • Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония. – МПр, 1942, № 2, 1 – 25; № 4, 88 – 129.
  • Феликс Каниц като изследвач на българските и сръбски художествени паметници. – СпБАН, 63, 1942, 91 – 116.
  • Боянската църква и нейните стенописи. 1943, 58 с.
  • Старобългарската живопис. 1946, 196 с.
  • Новое болгарское искусство. 1946. София. (същата книга – и на френски език); 82 страници, 128 черно-бели репродукции.
  • Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни. 1947, 90 с.
  • Разкопки и проучвания в Плиска. – РП, 3, 1948, 159 – 170.
  • Родословното дърво на царица Елена в Матейче. – ИБИД 22 – 24, 1948, 203 – 213.
  • Обща история на изкуството. Ч.1, 1950, 139 с.; Ч.2, 1951, 110 с.; Ч. 3. 1952, 127 с.
  • Античната гробница в Казанлък. – Изкуство, 1950, № 4, 21 – 32.
  • Живопись античной гробницы в Казанлыке. – ВДИ (М.), 1954, № 2, 152 – 173.
  • Византийската архитектура. 1955, 180 с.
  • Връзките между българското и руското изкуство. 1955,180 с.
  • Изкуството на Българското възраждане. 1957, 460 с.
  • Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. 1959, 312 с.
  • Старобългарското изкуство. XI–XVIII в. 1966, 160 с.
  • Боянската църква. Архитектура и стенописи. 1972, 120 с.

Бележки

  • Паскалева, К. – Никола П. Мавродинов. Творческата дейност на български изкуствовед и археолог. – Изкуство, 1968, № 3, 36 – 40;
  • Член-кореспондент проф. Никола Мавродинов. – Ист. преглед, № 3, 129 – 131.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Мавродинов&oldid=7671282“.