Ангара: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
{{Река |
{{Река |
||
| име = Ангара |
| име = Ангара |
||
| картинка = |
| картинка = Angara-Bratsk.jpg |
||
| картинка-описание = |
| картинка-описание = Река Ангара в района на град [[Братск]], [[Иркутска област]] |
||
| местоположение = {{Флагче|Русия}} '''[[Русия]]'''<br>[[Иркутска област]]<br>[[Красноярски край]] |
| местоположение = {{Флагче|Русия}} '''[[Русия]]'''<br>[[Иркутска област]]<br>[[Красноярски край]] |
||
| дължина = 1779 |
| дължина = 1779 |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
== Географска характеристика == |
== Географска характеристика == |
||
=== Извор, течение, устие === |
=== Извор, течение, устие === |
||
Река Ангара изтича от югозападната част на езерото [[Байкал]], разположено на 456 m н.в., при посьолок Листвянка, [[Иркутска област]], като ширината ѝ е 1,1 km. Близо 1050 km реката тече в северна посока най-напред през Ангарското плато, а след това прорязва Ангарското възвишение (рус. Ангарский кряж). В този участък реката преминава през три големи водохранилища: Иркутско (56 km), Братско (524 km) и Уст Илимско (335 km) – общо 915 km, които са залели с водите си големи части от бившата долина на реката и са променили нейния облик. В останалите незалети части долината ѝ е асиметрична, с високи и стръмни леви брегове, а десните са полегати. Ширината на руслото ѝ е 1,5-2 km, разделено на ръкави и с непостоянни острови. След устието на река Ката (десен приток), при 722 km Ангара завива на запад, навлиза на територията на [[Красноярски край]] и запазва това си направление до устието. В този участък тя тече в понижението между Зангарското и Централно-Тунгуското плато на север и Приангарското плато на юг. Тук долината ѝ е тясна (от 0,8-1,5 до 3-5 km), с трапецовидна форма, на места с високи и отвесни брегове, с множество прагове (Дълги, Шимански, Мурски и др.) и бързеи. В най-долното си течение (последните 68 km) Ангара проломява Енисейското възвишение (рус. Енисейский кряж) чрез тясна (ширина 3-5 km) каньоновидна долина. Влива се отдясно в река [[Енисей]] при нейния 2137 km, на 76 m н.в., при посьолок Стрелка, Красноярски край. |
Река Ангара изтича от югозападната част на езерото [[Байкал]], разположено на 456 m н.в., при посьолок Листвянка, [[Иркутска област]], като ширината ѝ е 1,1 km. Близо 1050 km реката тече в северна посока най-напред през Ангарското плато, а след това прорязва Ангарското възвишение (рус. Ангарский кряж). В този участък реката преминава през три големи водохранилища: Иркутско (56 km), [[Братско водохранилище|Братско]] (524 km) и [[Уст Илимско водохранилище|Уст Илимско]] (335 km) – общо 915 km, които са залели с водите си големи части от бившата долина на реката и са променили нейния облик. В останалите незалети части долината ѝ е асиметрична, с високи и стръмни леви брегове, а десните са полегати. Ширината на руслото ѝ е 1,5-2 km, разделено на ръкави и с непостоянни острови. След устието на река Ката (десен приток), при 722 km Ангара завива на запад, навлиза на територията на [[Красноярски край]] и запазва това си направление до устието. В този участък тя тече в понижението между Зангарското и Централно-Тунгуското плато на север и Приангарското плато на юг. Тук долината ѝ е тясна (от 0,8-1,5 до 3-5 km), с трапецовидна форма, на места с високи и отвесни брегове, с множество прагове (Дълги, Шимански, Мурски и др.) и бързеи. В най-долното си течение (последните 68 km) Ангара проломява Енисейското възвишение (рус. Енисейский кряж) чрез тясна (ширина 3-5 km) каньоновидна долина. Влива се отдясно в река [[Енисей]] при нейния 2137 km, на 76 m н.в., при посьолок Стрелка, Красноярски край. |
||
=== Водосборен басейн === |
=== Водосборен басейн === |
||
Ред 44: | Ред 44: | ||
=== Притоци === |
=== Притоци === |
||
Река Ангара получава над 500 притока с дължина над 10 km, като 23 от тях са дължина над 100 km, в т.ч. 3 притока над 500 km. По-долу са изброени всичките тези реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km<sup>2</sup>) и мястото където се вливат. |
Река Ангара получава над 500 притока с дължина над 10 km, като 23 от тях са дължина над 100 km, в т.ч. 3 притока над 500 km. По-долу са изброени всичките тези реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km<sup>2</sup>) и мястото където се вливат. |
||
::* 1714 → Иркут 488 / 15000, в град [[Иркутск]], [[Иркутска област]] |
|||
::* 1694 ← Куда 226 / 8030, при село Уст Куда, [[Иркутска област]] |
|||
::* 1653 → Китой 316 / 9160, при град [[Ангарск]], [[Иркутска област]] |
|||
::* 1610 → Белая 359 / 18 000, при село Олонки, [[Иркутска област]] |
|||
::* 1569 ← Ида 153 / 2610, в [[Братско водохранилище|Братското водохранилище]], при село Каменка, [[Иркутска област]] |
|||
::* 1520 ← Оса 113 / 1820, в [[Братско водохранилище|Братското водохранилище]], при село Иркидей, [[Иркутска област]] |
|||
::* 1135 → [[Ока (река, басейн Ангара)|Ока]] 630 / 34000, в [[Братско водохранилище|Братското водохранилище]], при село Барлук, [[Иркутска област]] |
|||
::* 1033 → Вихоревка 236 / 5340, в [[Уст Илимско водохранилище|Уст Илимското водохранилище]], [[Иркутска област]] |
|||
::* 854 ← [[Илим]] 589 / 30300, в [[Уст Илимско водохранилище|Уст Илимското водохранилище]], при село Игирма, [[Иркутска област]] |
|||
::* 843 → Бадарма 126 / 2060, в [[Уст Илимско водохранилище|Уст Илимското водохранилище]], при село Бадарма, [[Иркутска област]] |
|||
::* 773 → Тушама 224 / 3, при бившето село Тушама, [[Иркутска област]]400 |
|||
::* 722 ← Ката 233 / 7970, при село Едарма, [[Иркутска област]] |
|||
::* 720 → Едарма 153 / 2380, при село Едарма, [[Иркутска област]] |
|||
::* 597 → Парта 113 / 1130, [[Красноярски край]] |
|||
::* 526 → Кова 452 / 11700, при село Кова, [[Красноярски край]] |
|||
::* 448 ← Кода 283 / 3890, при град [[Кодинск]], [[Красноярски край]] |
|||
::* 414 ← [[Чадобец]] 647 / 19700, при село Заледеево, [[Красноярски край]] |
|||
::* 383 → Мура 330 / 10800, [[Красноярски край]] |
|||
::* 288 → Карабула 212 / 5060, при село Ярки, [[Красноярски край]] |
|||
::* 265 ← Иркинеева 363 / 13600, при село Иркинеево, [[Красноярски край]] |
|||
::* 208 ← Каменка 313 / 11400, при село Каменка, [[Красноярски край]] |
|||
::* 68 → [[Тасеева]] 116 / 128000, при село Первомайск, [[Красноярски край]] |
|||
::* 28 ← Татарка 157 / 1900, при село Татарка, [[Красноярски край]] |
|||
=== Хидроложки хоказатели === |
=== Хидроложки хоказатели === |
||
Ред 54: | Ред 77: | ||
== Стопанско значение == |
== Стопанско значение == |
||
За разлика от повечето сибирски реки денивелацията на Ангара от извора до устието ѝ е голяма – 380 m. Поради това, че реката притежава голям хидроенергиен потенциял по течението ѝ са изградени три големи водохранилища: Иркутско водохранилище (56 km), Братско водохранилище (524 km) и Уст Илимско водохранилище (335 km). Сега се изгражда Богучанското водохранилища (375 km). |
За разлика от повечето сибирски реки денивелацията на Ангара от извора до устието ѝ е голяма – 380 m. Поради това, че реката притежава голям хидроенергиен потенциял по течението ѝ са изградени три големи водохранилища: Иркутско водохранилище (56 km), [[Братско водохранилище]] (524 km) и [[Уст Илимско водохранилище]] (335 km). Сега се изгражда Богучанското водохранилища (375 km). |
||
До построяването на водохранилищата безопасното корабоплаване по реката е било невъзможно, поради множеството прагове и бързеи по течението ѝ, което се е явявало сериозно препятствие за усвояването на региона. Преди строителството на водохранилищата е имало два плавателни участъка: от устието на реката до Богучанските прагове (445 km) и от езерото [[Байкал]] до Падунските прагове (662 km). Сега (към 2009 г.) корабоплаването е възможно на четири изолирани участъка: |
До построяването на водохранилищата безопасното корабоплаване по реката е било невъзможно, поради множеството прагове и бързеи по течението ѝ, което се е явявало сериозно препятствие за усвояването на региона. Преди строителството на водохранилищата е имало два плавателни участъка: от устието на реката до Богучанските прагове (445 km) и от езерото [[Байкал]] до Падунските прагове (662 km). Сега (към 2009 г.) корабоплаването е възможно на четири изолирани участъка: |
||
Ред 62: | Ред 85: | ||
: от Богучанските прагове до устието на реката (445 km). |
: от Богучанските прагове до устието на реката (445 km). |
||
Над реката са изградени 5 автомобилни моста: 3 в [[Иркутск]] и по един в [[Уст Илимск]] и село Богучани. Освен това по преградните стени на Иркутското и Братското водохранилище има изградени шосета, а по стената на Братското |
Над реката са изградени 5 автомобилни моста: 3 в [[Иркутск]] и по един в [[Уст Илимск]] и село Богучани. Освен това по преградните стени на Иркутското и [[Братско водохранилище|Братското водохранилище]] има изградени шосета, а по стената на [[Братско водохранилище|Братското водохранилище]] и жп линия, участък от трасето на [[Байкало-Амурска магистрала|Байкало-Амурската магистрала]]. |
||
== Вижте още == |
== Вижте още == |
Версия от 09:47, 18 януари 2017
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ангара.
Ангара Ангара | |
Река Ангара в района на град Братск, Иркутска област | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | Русия Иркутска област Красноярски край |
Дължина | 1779 km |
Водосб. басейн | 1 039 000 km² |
Отток | 4530 (устие) m³/s |
Начало | |
Място | ез. Байкал Иркутска област |
Координати | |
Надм. височина | 456 m |
Устие | |
Място | Енисей→Карско море |
Координати | |
Надм. височина | 76 m |
Ширина | 1600 m |
Ангара в Общомедия |
Ангара̀ (на бурятски: Ангар мүрэн) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Иркутска област и Красноярски край десен приток на река Енисей. Дължината ѝ е 1779 km, която ѝ отрежда 18-то място по дължина сред реките на Русия.
Географска характеристика
Извор, течение, устие
Река Ангара изтича от югозападната част на езерото Байкал, разположено на 456 m н.в., при посьолок Листвянка, Иркутска област, като ширината ѝ е 1,1 km. Близо 1050 km реката тече в северна посока най-напред през Ангарското плато, а след това прорязва Ангарското възвишение (рус. Ангарский кряж). В този участък реката преминава през три големи водохранилища: Иркутско (56 km), Братско (524 km) и Уст Илимско (335 km) – общо 915 km, които са залели с водите си големи части от бившата долина на реката и са променили нейния облик. В останалите незалети части долината ѝ е асиметрична, с високи и стръмни леви брегове, а десните са полегати. Ширината на руслото ѝ е 1,5-2 km, разделено на ръкави и с непостоянни острови. След устието на река Ката (десен приток), при 722 km Ангара завива на запад, навлиза на територията на Красноярски край и запазва това си направление до устието. В този участък тя тече в понижението между Зангарското и Централно-Тунгуското плато на север и Приангарското плато на юг. Тук долината ѝ е тясна (от 0,8-1,5 до 3-5 km), с трапецовидна форма, на места с високи и отвесни брегове, с множество прагове (Дълги, Шимански, Мурски и др.) и бързеи. В най-долното си течение (последните 68 km) Ангара проломява Енисейското възвишение (рус. Енисейский кряж) чрез тясна (ширина 3-5 km) каньоновидна долина. Влива се отдясно в река Енисей при нейния 2137 km, на 76 m н.в., при посьолок Стрелка, Красноярски край.
Водосборен басейн
Водосборният басейн на Ангара има площ от 1,039 млн. km2, което представлява 40,27% от водосборния басейн на река Енисей. Площта на собствения басейн на Ангара без този на езерото Байкал е 468 хил. km2 и представлява 45% от целия водосборен басейн. Той обхваща части от Монголия и Русия:
- Монголия - аймаци Архангай (целия), Булган (целия), Завхан (частично), Йовьорхангай (частично), Селенге (целия), Тьов (частично), Улан Батор (целия), Хентий (частично) и Хьовсгьол (частично)
- Русия – Република Бурятия, Забайкалски край, Иркутска област, Красноярски край, в т.ч. Евенкски автономен окръг и Република Тува (всички частична)
Границите на водосборния басейн на реката са следните:
- на север – водосборните басейни на реките Голям Пит и Подкаменна Тунгуска, десни притоци на Енисей;
- на изток – водосборния басейн на река Лена;
- на югоизток – водосборния басейн на река Амур;
- на юг – водосборните басейни на малки реки, пресъхващи в пустинята Гоби;
- на югозапад – водосборните басейни на реките Дзабхан и Тес-Хем, вливащи се езера разположени в Котловината на Големите езера в Монголия;
- на запад – водосборните басейни на реките Малък Енисей (лява съставяща на Енисей), Голям Енисей (дясна съставяща на Енисей) и Туба, Кан и друпи по-малки десни притоци на Енисей.
Притоци
Река Ангара получава над 500 притока с дължина над 10 km, като 23 от тях са дължина над 100 km, в т.ч. 3 притока над 500 km. По-долу са изброени всичките тези реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km2) и мястото където се вливат.
- 1714 → Иркут 488 / 15000, в град Иркутск, Иркутска област
- 1694 ← Куда 226 / 8030, при село Уст Куда, Иркутска област
- 1653 → Китой 316 / 9160, при град Ангарск, Иркутска област
- 1610 → Белая 359 / 18 000, при село Олонки, Иркутска област
- 1569 ← Ида 153 / 2610, в Братското водохранилище, при село Каменка, Иркутска област
- 1520 ← Оса 113 / 1820, в Братското водохранилище, при село Иркидей, Иркутска област
- 1135 → Ока 630 / 34000, в Братското водохранилище, при село Барлук, Иркутска област
- 1033 → Вихоревка 236 / 5340, в Уст Илимското водохранилище, Иркутска област
- 854 ← Илим 589 / 30300, в Уст Илимското водохранилище, при село Игирма, Иркутска област
- 843 → Бадарма 126 / 2060, в Уст Илимското водохранилище, при село Бадарма, Иркутска област
- 773 → Тушама 224 / 3, при бившето село Тушама, Иркутска област400
- 722 ← Ката 233 / 7970, при село Едарма, Иркутска област
- 720 → Едарма 153 / 2380, при село Едарма, Иркутска област
- 597 → Парта 113 / 1130, Красноярски край
- 526 → Кова 452 / 11700, при село Кова, Красноярски край
- 448 ← Кода 283 / 3890, при град Кодинск, Красноярски край
- 414 ← Чадобец 647 / 19700, при село Заледеево, Красноярски край
- 383 → Мура 330 / 10800, Красноярски край
- 288 → Карабула 212 / 5060, при село Ярки, Красноярски край
- 265 ← Иркинеева 363 / 13600, при село Иркинеево, Красноярски край
- 208 ← Каменка 313 / 11400, при село Каменка, Красноярски край
- 68 → Тасеева 116 / 128000, при село Первомайск, Красноярски край
- 28 ← Татарка 157 / 1900, при село Татарка, Красноярски край
Хидроложки хоказатели
Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното. Пълноводието е през май и юни, след което постепенно намалява. Среден годишен отток при Иркутската ВЕЦ 1855 m3/s, при Братската ВЕЦ 2814 m3/s (максимално 14200 m3/s), в Богучани 3515 m3/s, в устието 4530 m3/s. Оттокът на реката е сезонно и годишно урегулиран от изградените по течението на Ангара водохранилища. Замръзването на реката в долното течение започва в края на октомври или първата половина на ноември, в Братското водохранилище в края на ноември или началото на декември. Размразява се през първата половина на май.
Селища
По течението на реката в са разположени множество населени места, в т.ч. 7 града, 8 селища от градски тип и 1 село – районен център.
- Иркутска област – градове: Иркутск, Ангарск, Усоле-Сибирское, Свирск, Братск и Уст Илимск; посьолки: Листвянка, Болшая Речка, Мегет, Балаганск (районен център), Уст Уда (районен център) и Железнодорожний
- Красноярски край – град Кодинск; посьолки Мотигино (районен център) и Стрелка и село Богучани (районен център).
Стопанско значение
За разлика от повечето сибирски реки денивелацията на Ангара от извора до устието ѝ е голяма – 380 m. Поради това, че реката притежава голям хидроенергиен потенциял по течението ѝ са изградени три големи водохранилища: Иркутско водохранилище (56 km), Братско водохранилище (524 km) и Уст Илимско водохранилище (335 km). Сега се изгражда Богучанското водохранилища (375 km).
До построяването на водохранилищата безопасното корабоплаване по реката е било невъзможно, поради множеството прагове и бързеи по течението ѝ, което се е явявало сериозно препятствие за усвояването на региона. Преди строителството на водохранилищата е имало два плавателни участъка: от устието на реката до Богучанските прагове (445 km) и от езерото Байкал до Падунските прагове (662 km). Сега (към 2009 г.) корабоплаването е възможно на четири изолирани участъка:
- от езерото Байкал до Иркутската ВЕЦ (56 km)
- от Иркутската ВЕЦ до Братската ВЕЦ (606 km)
- участък от Уст Илимското водохранилище (292 km)
- от Богучанските прагове до устието на реката (445 km).
Над реката са изградени 5 автомобилни моста: 3 в Иркутск и по един в Уст Илимск и село Богучани. Освен това по преградните стени на Иркутското и Братското водохранилище има изградени шосета, а по стената на Братското водохранилище и жп линия, участък от трасето на Байкало-Амурската магистрала.
Вижте още
- Списък на реките в Русия
- Списък на реките в Русия (водосборен басейн на Северния ледовит океан)
- Списък на реките в Русия по дължина
Външни препратки
- Ангара – река с двумя именами, Байкальский край (портал)
- АНГАРА, AutorSite
- Пожалейте Ангару!
- Зона экологического бедствия
- Легенда о реке Ангаре
Източници
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ангара“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |