Бозе-Айнщайнова кондензация: Разлика между версии
м 1 МЕП беше премахнат |
LordBumbury (беседа | приноси) м без интервал преди затварящи скоби за вътрешна препратка |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{статистическа физика|отворена тема=5}} |
{{статистическа физика|отворена тема=5}} |
||
[[Файл:Bose Einstein condensate.png|thumb|250px|ляво|Разпределение на скоростите в свръхохладен газ от рубидиеви атоми, потвърждаващ откриването на нова форма на материята, кондензацията на Бозе-Айнщайн. Първото разпределение отговаря на момента преди появата на Бозе-Айнщайновата кондензация. В средата е състоянието на системата малко след появата на Бозе-Айнщайновата кондензация. Отдясно: след по-нататъшно изпарение, системата представлява Бозе-Айнщайнова кондензация в почти чист вид. |
[[Файл:Bose Einstein condensate.png|thumb|250px|ляво|Разпределение на скоростите в свръхохладен газ от рубидиеви атоми, потвърждаващ откриването на нова форма на материята, кондензацията на Бозе-Айнщайн. Първото разпределение отговаря на момента преди появата на Бозе-Айнщайновата кондензация. В средата е състоянието на системата малко след появата на Бозе-Айнщайновата кондензация. Отдясно: след по-нататъшно изпарение, системата представлява Бозе-Айнщайнова кондензация в почти чист вид.]] |
||
'''Кондензацията на Бозе-Айнщайн''' е [[агрегатно състояние]] на физична система от [[бозон]]и с температура много близка до [[абсолютна нула|абсолютната нула]]. Така свръхохладените атоми изпадат в [[квантово състояние]], много близко до основното, при което квантовите ефекти стават видими на макроскопично ниво. |
'''Кондензацията на Бозе-Айнщайн''' е [[агрегатно състояние]] на физична система от [[бозон]]и с температура много близка до [[абсолютна нула|абсолютната нула]]. Така свръхохладените атоми изпадат в [[квантово състояние]], много близко до основното, при което квантовите ефекти стават видими на макроскопично ниво. |
||
Версия от 03:38, 10 февруари 2017
Серия статии на тема Статистическа физика |
Формализъм
Статистически ансамбли
Квантови статистики
Потенциали
Газове от частици
Известни модели
|
Кондензацията на Бозе-Айнщайн е агрегатно състояние на физична система от бозони с температура много близка до абсолютната нула. Така свръхохладените атоми изпадат в квантово състояние, много близко до основното, при което квантовите ефекти стават видими на макроскопично ниво.
Тази форма на материята е предсказана теоретично от индийския физик Сатиендра Нат Бозе през 1924. Бозе първоначално изпраща статията си в Zeitschrift für Physik, но получава отказ за публикуването ѝ. По тази причина, Бозе изпраща работата си на Айнщайн, който разбира важността ѝ и урежда публикуването ѝ. В тази статия, Бозе разглежда фотоните като газ от бозони, на които прилага условието за термодинамично равновесие, и оттам извежда закона на Планк за излъчването на абсолютно черното тяло[1].
Първата кондензация на Бозе-Айнщайн е получена експериментално 70 години след трудовете на Бозе, от Ерик Корнел и Карл Уиман в Обединения институт по лабораторна астрофизика в Боулдър, Колорадо. Бозе-Айнщайновата кондензация е наблюдавана в свръхохладен газ от 2000 рубидиеви атома, охладени до температура от 20 нанокелвина (2.0 × 10 -8K). По-късно, група, водена от Волфганг Кетерле от MIT, постига кондензация от 500 000 натриеви атома. [1]. На тримата експериментатори е присъдена Нобелова награда по физика за 2001.
Източници
- ↑ а б Димо Узунов. Бозе-Айнщайновата кондензация: парадигма и реалност // сп. Светът на физиката, януари 2002. Посетен на 20.03.2008.