Димитър Добрев (офицер)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Добрев.

---

Димитър Добрев
български морски офицер
Звание	Капитан I ранг
Служи на	България
Род войски	ВМС
Военно формирование	7-и пехотен полк Щаб на флота
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	12 февруари 1868 г. (стар стил) Русе, Османска империя
Дата и място на смърт	11 април 1944 г. Търново, Царство България

Димитър Добрев Добрев е български морски офицер, капитан I ранг, участник в Сръбско-българската (1885), руско-японската война (1904 – 1905), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Биография

Димитър Добрев е роден в на 12 февруари 1868 г. в Русе Учи в Московското реално училище. През 1883 г. постъпва във Военното училище в София.

Като доброволец участва в Сръбско-българската война (1885) в редовете на 1^-ви пехотен софийски полк, като командва полурота в Боевете при с. Бреговица и Малово на 3 ноември. По-късно командва 11^-а рота с която участва в битката при Гургулят, за което е награден с Войнишки кръст „За храброст“ IV степен. След войната се връща във Военното училище и продължава образованието си. Kато юнкер участва в детронирането на княз Александър I Батенберг, като е сред юнкерите, които предвождани от Радко Димитриев, влизат в двореца и заставят княза да абдикира и участва в конвоя на княз Александър Батенберг при извеждането му от страната. След контрапреврата е отстранен от Военното училище, но по-късно е амнистиран и продължава образованието си.

На 1 януари 1889 г. е произведен в първо офицерско звание подпоручик и още през същата година постъпва на служба във Флотилията и Морската част в Русе. През 1896 – 1897 г. Добрев следва и завършва успешно Имперското торпедно училище в Пола, Австро-Унгария. През октомври 1899 г. вече е вахтен офицер и завеждащ торпедното въоръжение на учебния крайцер „Надежда“.

На 15 октомври 1903 г. Добрев пристига в Санкт Петербург и е зачислен в Морския офицерски артилерийски клас в Кронщад. Обучението е с времетраене една година. Още в началото на 1904 г. Добрев се готви на участва в руско-японската война.

Към 1903 – 1904 г. Д. Добрев е настроен песимистично за кариерата си като офицер в българския флот. „Тук ще стана един учен, за да гния после пак във Варна“, пише от Кронщад. Добрев достига дори до идеята да остане на руска служба. С такова убеждение и настроение през април 1904 г. Добрев изпраща рапорт до Военното министерство с молба да му бъде разрешено плаване в руската Втора Тихоокеанска ескадра. Предварително той получава съгласието на началника на Учебно-артилерийския отряд и началника на Главния морски щаб. В рапорта си лейт. Добрев развива мисълта, че за него и българското морско офицерство ще бъде интересна ролята на подводниците. Този клас кораби току-що прохожда с много аварии.

През август 1904 г. му е разрешено да бъде командирован за практически занятия в далечно плаване с руския флот. През юни–юли 1904 г. лейт. Добрев плава с броненосеца „Николай I“ и крайцера „Владимир Мономах“. На 2(15) октомври 1904 г. Втора Тихоокеанска ескадра поема от пристанище Либава на Балтийско море към Владивосток. Командир на групата военни кораби е контраадмирал Зинови Петрович Рождественски.

След дългия преход до Далечния изток, на 15 май 1905 г. корабът на Добрев влиза в бой с японски миноносци, губи сражението, бива потопен и Добрев попада в плен. На 30 октомври е предаден на руските власти и отплава за Владивосток. Оттам – за Санкт Петербург, където пристига на 30 ноември 1905 г. През месец февруари 1906 г. се завръща в България, където е награден с българския орден „Св. Александър“ IV степен с мечове и с руския орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и бант „за показани от него особени подвизи на храброст и саможертва в боя с японския флот на 14 – 15 май 1905 г.“

Димитър Добрев става последователно е началник на Морското училище (1906 – 1908 г.), началник на подвижната отбрана, командир на крайцера „Надежда“. По време на военната си кариера служи като старши адютант в щаба на флота. Уволнен е от флота през 1911 г.

През Балканската война (1912 – 1913) е върнат на служба като началник на подвижната отбрана. Командва отряда миноносци, който на 7 ноември 1912 г. атакува успешно турски крайцер „Хамидие“, за което е награден с Военен орден „За храброст“ III степен.

След войната, през 1914 г. капитан I ранг Димитър Добрев напуска флота и дълги години работи като адвокат във Велико Търново.

Умира на 11 април 1944 г. във Велико Търново.

Военни звания

• Подпоручик (1 януари 1891)
• Мичман I ранг (1 януари 1894)
• Лейтенант (1 януари 1900)
• Капитан-лейтенант (1 януари 1906)
• Капитан II ранг (4 септември 1910)
• Капитан I ранг (28 юли 1913)

Награди

• Войнишки кръст „За храброст“ IV степен (1885)
• Княжески орден „Св. Александър“ IV степен с мечове (1906)
• Орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и бант, Руска империя (1906)
• Военен орден „За храброст“ III степен (1912)

Вижте също

• Список офицеров и чиновников Российской империи, вернувшихся из японского плена во Владивосток (1905 – 1906)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 271 – 274.
• Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
• Доц. Вл. Павлов: Участието на кап. I ранг Д. Добрев в Руско-японската война

• Портал „Военна история на България“