Владимир Мономах (броненосен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Мономах
Крейсер Владимир Мономах.jpg
Броненосен крайцер „Владимир Мономах“
Флаг Военноморски флот на Русия Русия
Клас и тип Броненосен крайцер
Производител Балтийски завод, Санкт Петербург, Русия.
Живот
Заложен 10 февруари 1881 г.
Спуснат на вода 10 октомври 1882 г.
Влиза в строй 1 юли 1883 г.
Изведен от
експлоатация
потънал (потопен от екипажа) на 15 май 1905 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 90 m
Ширина 15,86 m
Газене 6,4 – 7,62 m
Задвижване 2 вертикални парни машини, 8 котли, 2 винта, 7044 к.с.
Скорост 16,28 възела
(28,2 km/h)
Водоизместимост 5,683 t (нормална)
Броня Броня „Компаунд“
на борда: 114 – 152 mm (с височина 2,2 m)
на палубата: 12,7 mm
на бойната рубка: 152 mm (покрив на рубката: 51 mm)
Екипаж 512 души
Далечина на
плаване
3300 морски мили
запас гориво 910  t
Въоръжение
Артилерия след 1897:
5х152 mm
120 mm
2х63,5 mm
16х47 mm
4х37 mm
Торпеда 3х381 mm надводни ТА
Други 4 картечници
30 галваноударни мини
Владимир Мономах в Общомедия

Владимир Мономах (на руски: Владимир Мономах) e вторият броненосен крайцер на руския императорски флот от проекта „Дмитрий Донски“ (другият кораб е „Дмитрий Донски“). Построен е на стапелите на Балтийския завод от корабния инженер Н. Самойлов.

Строеж[редактиране | редактиране на кода]

Независимо от това, че „Мономах“ е заложен след „Донски“, бюрокрацията в Балтийския завод не е толкова силна, като в Адмиралтейската корабосторителница и затова втория кораб от серията е пуснат на вода преди първия. В процеса на постройката непрекъснато се правят някакви изменения и като резултат двата кораба не са съвършено еднакви. Главните различия са в типа и количеството на артилерията (на „Мономах“ поставили четири остарели 22 калибър 203 mm оръдия), устройството на батарейната палуба (на „Мономах“ тя е открита и само 203 mm оръдия в спонсоните са покрити отгоре – т.е. по традициите на ветрилните кораби той е се води много голяма корвета), а съшо така и в силовата установка (при „Мономах“ тя е двувална, с две машини, работещи всяка на свой винт – вместо две машини, работещи съвместно на един вал както при „Донски“).

На 1 юли 1883 г. по време на ходовите му изпитания „Мономах“ развива скорост от 16,28 възела при 16 проектни, с което влиза в историята като първият собствена постройка руски кораб, който надхвърля контрактната скорост.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

През август, още преди да са завършили приемните изпитания, крайцерът под комановането на капитан 1-ви ранг П. А. Полянски конвоира в Копенхаген яхтата „Держава“ с императорското семейство на борда ѝ. При заввръщането му влиза в състава на Балтийския флот.

На 29 септември 1884 г. „Мономах“ излиза в Балтийско море, а после и в Средиземно, на път за Далечния изток. По пътя от Порт Саид в Суец крайцерът се намира под наблюдението на най-новия английски броненосец „Агамемнон“, но в Суецкия канал успял да се отърве от преследвача и благополучно стигнал в Нагасаки, където на него издигнал флага си командващия Тихоокеанската ескадра контраадмирал Александр Егорович Кроун. След това ескадрата се съсредоточила във Владивосток – подготвяйки се за война с Англия, макар „Мономах“ да бил единствения руски броненосен кораб в Тихия океан.

От 9 април 1885 г. крайцерът под командването на старшия офицер капитан 2-ри ранг Яков Аполонович Хилтебранд курсира между Владивосток и Япония. Есента, след мирното разрешаване на конфликта с Англия, руската ескадра планово заминава на юг, където прекарвала зимните месеци. На 7 март 1886 г. корабите отново се връщат в Далечния изток и „Мономах“ възобновил обичайната си служба. На 20 декември крайцерът излиза от Нагасаки и юли 1887 г. пристига Кронщат.

За периода 1888 – 1889 години крайцерът минава модернизация – остарелите оръдия на ГК са заменени с нови 30 калиброви.

От 1 януари 1889 г. крайцерът има нов командир, капитан 1-ви ранг Фьодор Василиевич Дубасов. На 25 ноември крайцерът отново потегля на Изток но, достигайки Пирея, получава заповед да изчака формирането на отряд, с който в Далечния изток отива великия княз Георгий Александрович.

Плановете се променили и в Триест „Мономах“ се присъединява към крайцера „Памят Азова“ (под флага на флаг-капитана на императора контраадмирал Владимир Григориевич Басаргин), на борда на който на 19 октомври 1890 г. стъпва и бъдещият император Николай II, който пожелал да участва в далекоизточния поход. Февруари 1891 г. на о. Цейлон крайцерите се присъединили към Тихоокеанската ескадра, а на 11 май пристигат във Владивосток.

Там за командир на крайцера е назначен капитан 1-ви ранг Оскар Викторович Старк. В началото на декември „Мономах“ заминава за Нагасаки подготвяйки се да потегли към Балтика. На 9 април 1892 г. при излизането в рейд, заобикаляйки кърмата на флагмана „Азов“, както гласят морските традиции, лошо познаващият кораба Старк го вкарва в плитчина. Едва вечерта на следващия ден корабът напуска Нагасаки и на 10 септември благополучно пристига в Кронщат.

За периода 1892 – 1893 година крайцерът минава основен ремонт: тежкия дървен рангоут е свален и сменен с три леки сигнални мачти (освен намаляване на газенето това чувствително намалило и екипажа). Отремонтирани и пренаредени са парните котли.

На 2 октомври 1894 г. крайцерът под командването на капитан 1-ви ранг Зиновий Петрович Рожественски тръгва към Средиземно море, за да смени крайцера „Памят Азова“, но в началото на 1895 г. във връзка с вероятната война с Япония е изпратен по спешност в Тихия океан и на 11 април пристига в Чифу. На 1 май той е с флага на командващия Тихоокеанската ескадра контраадмирал Евгений Иванович Алексеев. След подписването на Шимоносекския мирен договор крайцерът заобикаля бреговете на Корея, обхождайки вероятни пристанища за построяване на военноморска база. Но на 24 януари 1896 г. трябвало да потегли към Кронщат за замяна на остарялата вече артилерия.

В течение на периода 1896 – 1897 на крайцера са поставени пет 152/45 mm (едно на полубака и 4 на спонсони) и шест 120 mm (на батарейната палуба) оръдия система Кане, с унитарно зареждане. Новите лафети „Мелер“, на централен шарнир, значително намаляват габаритите на оръдията и улесняват насочването им.

През ноември 1897 г. крайцерът под командването на капитан 1-ви ранг Павел Петрович Ухтомски отново потеглил към Далечния изток, където влез участие в заемането на Порт Артур.

През юни 1900 Г. крайцерът превозва войски за потушаване на „Ихетуа́нско въста́ние“. Екипажът на кораба дори участва в боевете на сушата. На 27 юни от него са свалени две 120 mm оръдия, които два дни по-късно вече обстрелват китайските позиции.

Септември, същата година, маневрирайки в малкопознатата акватория на Порт Артур, крайцерът таранира и потапя търговския кораб Crown of Aragon.

През декември 1901, среща в Хонконг „Дмитрий Донски“ и потегля към Средиземно море. Заедно с ескадрата на контраадмирал Григорий Павлович Чухнин крайцерите преминават Суецкия канал и пристигат в Танжер. Там „Мономах“ остава да носи службата на стационер и едва през септември пристига в Кронщат.

1903 – 1904 година корабът трябвало да се преправи на учебен, но заради спешното формиране на 3-та Тихоокеанска ескадра (командвана от контраадмирал Николай Иванович Небогатов) се ограничили с минимални промени (например, поставили оптически прицели на 152 мм и 120 мм оръдия).

Цушимското сражение[редактиране | редактиране на кода]

В 13 часа и 45 минути на 14 май 1905 г. „Мономах“ под командването на капитан 1-ви ранг Владимир Александрович Попов, охраняващ колона транспортни кораби, енергично обстрелял японския крайцер „Изумо“, нанасяйки му сериозни повреди, сам без да понесе щети.

От самото начало на боя между главните сили „Мономах“ е следващ флагмана кораб под флага на контраадмирал Оскар Адолфович Енквист. По време на дневния бой крайцера получава само 5 попадения (1 убит, 16 ранени, разбито едно 120 mm оръдие). Около 16:00 тежък снаряд, се взривява до носовия 152 mm елеватор, предизвиквайки силен пожар, който не детонира боекомплекта само благодарение на умелите действия на трюмния старшина.

Нощта крайцера успешно отбива три атаки на миноносци, но в 21:00 е торпилиран в носовата част на десния борд, в района на въглищен бункер N2. Опитите да се сложи пластир са неузпешни. Отслабналите от старост водонепроницаеми прегради не издържат на напора на водата и се кършат. Потопени са и двете котелни отделения, както и дясното машинно – аварийните помпи не работят, заради липса на електричество.

В. А. Попов насочва крайцера към корейския бряг, за да го изхвърли на брега, но достига само до остров Цушима, където е настигнат от контраминоносеца „Сирануи“ и спомогателния крайцер „Садо Мару“. Крена на кораба вече е 18 градуса и да се води стрелба е възможно само със 75 mm оръдия и то при максимално снижение. Японците, виждайки безнадеждното положение на кораба, сами спират стрелбата.

Екипажа отваря кингстоните и крайцера бързо потъва. Това се случва в 10 часа и 20 минути на 15 май 1905 г., на мястото с географски координати 34°32' с.ш., 129°40' и.д. Екипажа е спасен от японските спомогателни крайцери „Садо Мару“ и „Мансю Мару“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • А. А. Аллилуев. Полуброненосные фрегаты типа „Дмитрий Донской“ (1881 – 1905). Р. Р. Муниров, 2006. ISBN 5-98830-016-2
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Владимир Мономах (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.