120 mm морско оръдие Кане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от 120 мм морско оръдие Кане)
120 mm морско оръдие Кане
120-мм пушка Канэ
120 мм оръдие система Кане на брегова позиция в Куйвасаари, Финландия
Оръдието е с обърната отгоре откатна спирачка
История на производството
ПроизводителРусия Русия
Обуховски завод, Санкт Петербург
Година на производство1892 г.
История на службата
На въоръжение вВоенноморски флот на Русия Русия
 Аржентина
Характеристики на оръдието
Калибър, mm120
Дължина на ствола, mm/калибра5400/45
Тип затворБутален затвор
Маса на оръдието със затвора, kg2952 – 2989
Маса на снаряда, kg20,41 – 28,97
Начална скорост на снаряда, m/s686 – 823
Принцип на зарежданеУнитарно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута12 – 15
Характеристики на артилерийската установка
Възвишение (max)от +20° до +25° (в зависимост от монтирането)
Снижение (min)-7°
Максимална далечина на стрелбата, m11 306
(при ъгъл +25°)[1]
120 mm морско оръдие Кане в Общомедия

120 mm морско оръдие система Кане е 120 mm оръдие, разработено от френския инженер и артилерийски конструктор Густав Кане (на френски: Gustave Canet) и произвеждано по лиценз от Обуховския завод (Санкт Петербург) и Пермския завод (Перм).

Договорът за лицензионно производство с фирмата Forges et Chantiers de la Mediterranes е подписан на 10 август 1891 г.[2] Прието на въоръжение от руския императорски флот през 1892 г. С тези оръдия са въоръжени броненосците от тип „Андрей Первозваний“ (2 единици), „Император Александър II“ (2 единици), „Три Святителя“, броненосците за брегова отбрана тип „Адмирал Сенявин“ (3 единици). Също и броненосните крайцери „Рюрик“, „Дмитрий Донски“ и „Владимир Мономах“, бронепалубните крайцери тип „Жемчуг“ (2 единици), „Новик“, „Боярин“ и „Алмаз“, а също така и канонерските лодки от типа „Гиляк II“ (4 единици) и „Карс“ (2 единици), ескадрените миноносци тип „Лейтенант Шестаков“,[1] както и на аржентинския броненосец „Алмиранте Браун“.[3]

Освен това се използват и като оръдия на бреговата отбрана. Оръдията са били на въоръжение през Руско-японската война, Първата световна война и в Гражданската война.

Боеприпаси[редактиране | редактиране на кода]

Снаряди и балистика на 120 mm оръдие система Кане[4]
тип на снаряда тегло, kg дължина, калибри тегло на ВВ, kg съдържание на ВВ, % начална скорост, m/s далечина на стрелбата, m/при ъгъл на възвишение°
Бронебоен образец 1895 г. 20,47 2,8 ? 823 10 065/18
Фугасен образец 1907 г. 20,48 3,55 2,56 10,3 823 11 306/25
Осколъчен образец 1907 г. 23 4,38 2,87 12,47 731,5 12 810/25
Фугасен образец 1911 г. 28,97 5 3,73 12,8 686 13 176/25°28'
Шрапнел (куршуми) 20,41 3,73 0,29 823 10 085/17°46'
Гмуркащ се 26,1 5 5,22 20,1 216,4 2379

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Широкорад А.Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000. ISBN 985-433-703-0. с. 363.
  2. Широкорад А.Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. с. 387.
  3. Казематный броненосец „Альмиранте Браун“, Аргентина, 1882 г. // Боевые корабли мира // battleships.spb.ru. Посетен на 2 януари 2014.
  4. Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. с. 364.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000. ISBN 985-433-703-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „120-мм пушка Канэ“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​