120 mm морско оръдие Кане
120 mm морско оръдие Кане 120-мм пушка Канэ | |
120 мм оръдие система Кане на брегова позиция в Куйвасаари, Финландия Оръдието е с обърната отгоре откатна спирачка | |
История на производството | |
---|---|
Производител | Русия Обуховски завод, Санкт Петербург |
Година на производство | 1892 г. |
История на службата | |
На въоръжение в | Русия Аржентина |
Характеристики на оръдието | |
Калибър, mm | 120 |
Дължина на ствола, mm/калибра | 5400/45 |
Тип затвор | Бутален затвор |
Маса на оръдието със затвора, kg | 2952 – 2989 |
Маса на снаряда, kg | 20,41 – 28,97 |
Начална скорост на снаряда, m/s | 686 – 823 |
Принцип на зареждане | Унитарно зареждане |
Скорострелност, изстрела/минута | 12 – 15 |
Характеристики на артилерийската установка | |
Възвишение (max) | от +20° до +25° (в зависимост от монтирането) |
Снижение (min) | -7° |
Максимална далечина на стрелбата, m | 11 306 (при ъгъл +25°)[1] |
120 mm морско оръдие Кане в Общомедия |
120 mm морско оръдие система Кане е 120 mm оръдие, разработено от френския инженер и артилерийски конструктор Густав Кане (на френски: Gustave Canet) и произвеждано по лиценз от Обуховския завод (Санкт Петербург) и Пермския завод (Перм).
Договорът за лицензионно производство с фирмата Forges et Chantiers de la Mediterranes е подписан на 10 август 1891 г.[2] Прието на въоръжение от руския императорски флот през 1892 г. С тези оръдия са въоръжени броненосците от тип „Андрей Первозваний“ (2 единици), „Император Александър II“ (2 единици), „Три Святителя“, броненосците за брегова отбрана тип „Адмирал Сенявин“ (3 единици). Също и броненосните крайцери „Рюрик“, „Дмитрий Донски“ и „Владимир Мономах“, бронепалубните крайцери тип „Жемчуг“ (2 единици), „Новик“, „Боярин“ и „Алмаз“, а също така и канонерските лодки от типа „Гиляк II“ (4 единици) и „Карс“ (2 единици), ескадрените миноносци тип „Лейтенант Шестаков“,[1] както и на аржентинския броненосец „Алмиранте Браун“.[3]
Освен това се използват и като оръдия на бреговата отбрана. Оръдията са били на въоръжение през Руско-японската война, Първата световна война и в Гражданската война.
Снаряди и балистика на 120 mm оръдие система Кане[4] | ||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
тип на снаряда | тегло, kg | дължина, калибри | тегло на ВВ, kg | съдържание на ВВ, % | начална скорост, m/s | далечина на стрелбата, m/при ъгъл на възвишение° | ||||
Бронебоен образец 1895 г. | 20,47 | 2,8 | ? | — | 823 | 10 065/18 | ||||
Фугасен образец 1907 г. | 20,48 | 3,55 | 2,56 | 10,3 | 823 | 11 306/25 | ||||
Осколъчен образец 1907 г. | 23 | 4,38 | 2,87 | 12,47 | 731,5 | 12 810/25 | ||||
Фугасен образец 1911 г. | 28,97 | 5 | 3,73 | 12,8 | 686 | 13 176/25°28' | ||||
Шрапнел (куршуми) | 20,41 | 3,73 | 0,29 | — | 823 | 10 085/17°46' | ||||
Гмуркащ се | 26,1 | 5 | 5,22 | 20,1 | 216,4 | 2379 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Широкорад А.Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000. ISBN 985-433-703-0. с. 363.
- ↑ Широкорад А.Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. с. 387.
- ↑ Казематный броненосец „Альмиранте Браун“, Аргентина, 1882 г. // Боевые корабли мира // battleships.spb.ru. Посетен на 2 януари 2014.
- ↑ Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. с. 364.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000. ISBN 985-433-703-0.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- 120 mm/45 Pattern 1892 ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно 120 mm морско оръдие Кане
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „120-мм пушка Канэ“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |