Броненосни крайцери тип „Баян“

Броненосни крайцери тип „Баян“ Броненосные крейсера типа „Баян“
Крайцерите „Баян“ II, „Адмирал Макаров“ и „Палада“
Флаг	Руска империя  Япония  РСФСР  СССР
Клас и тип	Броненосни крайцери от типа „Баян“
Следващ тип	„Громобой“
Предшестващ тип	„Рюрик“
Производител	Forges et Chantiers de la Mediterranee, Франция Адмиралтейски корабостроителници, Санкт Петербург, Руска империя.
Построени	4
В строеж	1899 г. – 1907 г.
В строй	1902 г. – 1932 г.
Утилизирани	2
Загуби	2
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Оператор	Руски императорски флот РКЧФ ВМФ на СССР Императорски военноморски флот на Япония
Водоизместимост	7729 t (нормална); 7849 t (пълна) Всички останали: 8016 t (нормална); 8382 t (пълна)
Дължина	137 m 138,8 m („Адмирал Макаров“) 138,7 m („Палада“)
Дължина между перпендикулярите	135,0 m
Ширина	17,5 m
Газене	6,44 – 6,55 m (при пълна водоизместимост)
Броня	тип Харви на борда: 60 – 203 mm; на палубата: 51 mm; кули: 152 mm; каземати: 60 mm; бойна рубка: 160 mm
Задвижване	2 вертикални парни машини с тройно разширение; 26 водотръбни котли „Белвил“ от 1908 котли „Миябара“ (само на „Баян“)
Мощност	16 500 к.с. (12 300 КВ)
Движител	2 гребни винта
Скорост	21,08 възела (39 km/h)
Далечина на плаване	860/2100 морски мили при ход от 20/14 възела запас гориво: 1118 t
Екипаж	573 души
Въоръжение
Артилерия	2х1 203-mm; 8х1 152-mm; 22х1 75-mm; 8х1 47-mm; 2х1 37-mm; 8 картечници; 2 десантни оръдия
Торпедно въоръжение	2х1 381-mm или 457-mm ТА
Броненосни крайцери тип „Баян“ в Общомедия

Баян (на руски: Баян) са серия броненосни крайцери на руския императорски флот и съветския военноморски флот. Построени са по усъвършенствания проект на фирмата Форже е Шантие де ла Медитеране (на френски: Forges et Chantiers de la Mediterranee), Франция за крайцера „Баян“. Той, както и крайцерът „Адмирал Макаров“ са френска постройка, а останалите два кораба от серията: „Палада“ и „Баян“ II са построени в Русия. Серията кораби са строени през периода 1899 – 1911 година.

Проектиране и постройка

Поради предположението, че флотът в Далечния изток ще води операции близо до крайбрежните води, където е много вероятността за среща с големи сили на противника възникнала идеята за крайцер, който има усилено брониране и повишена живучест за сметка на автономността и далечината на плаване. Проектното задание предвижда създаването на крайцер със следните параметри:

• Пределна водоизместимост – 6700 t;
• Корпус с „нормална конструкция“, обшит в подводната част с дърво и мед;
• Скорост от 21 възела;
• Далечина на плаване до 7000 – 8000 мили при скорост 10 възела;
• Два гребни винта;
• Водотръбни котли „Белвил“;
• Черупковидна бронирана палуба и брониран пояс до горната палуба;
• Артилерийско въоръжение: 2х8", 8-10x6" и 20x3" оръдия;
• Възможност за преследващ и ретираден (при отстъпление) огън от три оръдия;
• Бронева защита на 8" и 6" оръдия с щитове от круповска броня, бронева защита на част от 3" оръдия;
• Три подводни минни апарата – един носов и два кърмови;
• Един или два бойни марса;
• Таранен форщевен.

Броненосните крайцери тип „Баян“, брониране и артилерия, схема

„Баян“, първият кораб на серията, е заложен във Франция на 26 юни (8 юли) 1899 г.

След поражението в Руско-японската война Руският императорски флот се оказва без действаща и планирана корабостроителна програма. Освен това флотът има спешна нужда да попълни разредените си редици.

На 10 ноември 1904 г. морският министър взема решение за построяване в Санкт Петербург на крайцери от „подобрен“ тип „Баян“ по чертежите на главния кораб на серията – „Адмирал Макаров“. Неговият строеж е възложен на френската фирма „Forges et Chantiers“, която предала техническата документация на кораба в Русия за строежа на другите два кораба от серията. Началото на строежа се финансира с кредит, получен от Морското министерство за попълването на загубите в корабния състав на Първа тихоокеанска ескадра след началото на войната и първите загуби на флота.

Оценка на проекта

Първият „Баян“ съответства на времето си, но поръчката на трите кораба след Руско-японската война строени по „вчерашен“ проект, със слабо брониране и особено слабо въоръжение и ниска скорост е доста сериозна стъпка встрани от правилния път. Руският флот получил три нови кораба, които са остарели с раждането си, кораби, които със своите ТТХ не съответстват на своето време.

Литература

• С. Е. Виноградов, А. Д. Федечкин. Крейсера „Адмирал Макаров“, „Паллада“, „Баян“. Галея Принт, 2006
• Ганзен А. Крейсер Адмирал Макаров, русского императорского флота. С-Петербург Издание Ришаръ до 1917 г.
• Мельников Р. М. Броненосные крейсера типа „Адмирал Макаров“. 1906 – 1925 гг. Леонов М. А., 2006
• „Баян“ //Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915
• Крестьянинов В. Я., Молодцов С. В. Броненосные крейсера типа „Баян“
• Мельников P. M. Броненосный крейсер „Баян“ (1897 – 1904)
• Виноградов С. Е. Федечкин А. Д. Броненосный крейсер Баян
• Шершов А. П. К истории военного кораблестроения

Външни препратки

• BAYAN armoured cruisers (1902 – 1911) ((en))
• Крайцери ((ru))
• Броненосният крайцер „Баян“, Россия, 1900 г. ((ru))
• Броненосният крайцер „Баян“ (Фотоархив) ((ru))
• Фото ((ru))
• Фото ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Броненосни крайцери тип „Баян“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Баян““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​