Княз Пожарский (фрегата, 1867)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Княз Пожарский“
„Князь Пожарский“
„Пожарский“ (до 4 юли 1866 г.)
Броненосният крайцер „Княз Пожарский“
ФлагВоенноморски флот на Русия Русия
Клас и типБроненосен крайцер
(Рангоутна броненосна батарейна фрегата)
Следващ тип„Генерал-адмирал“
Предшестващ типняма
ПроизводителГалерный остров, Санкт Петербург, Руска империя.
Служба
Поръчан21 октомври 1864 г.
Заложен18 ноември 1864 г.
Спуснат на вода31 август 1867 г.
Влиза в строй1869 г.
Изведен от
експлоатация		утилизиран през 1911 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Тип ветрилно стъкмяванеПълно корабно ветрилно стъкмяване
Пристанище на домуванеКронщад
Водоизместимост4137 t (проектна);
4730 t (пълна)
Дължина85,2 m
Дължина по водолинията
83,1 m
Ширина14,9 m
Газене6,3 m
Броняна борда: 102 mm;
каземати: 114 mm;
на бойната рубка: 38 mm
Задвижване1 хоризонтална парна машина;
6 парни котела;
Платна
от 1875 г.: 8 парни котли
Площ на ветрилата2200 м²
Мощност2170 к.с. (2114 КВ)
Движител1 гребен винт
Скорост11,9 възела
(22 km/h)
Далечина на
плаване		1200 морски мили при ход от 10 възела
Екипаж22 офицера и 459 матроса
Въоръжение
Артилерия8х1 229 mm
от 1886 г.:
8х1 203 mm;
8х1 152 mm;
8х1 87 mm
„Княз Пожарский“ в Общомедия

Княз Пожарский (на руски: Князь Пожарский) e броненосен крайцер (рангоутна броненосна батарейна фрегата) на Руския императорски флот. Първият руски броненосен кораб, който плава зад пределите на Балтика.[1]

История на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Проектът е разработен в рамките на конкурса за проекти на железни броненосци от 1863 г., като „батареен съд от голям ранг“, през 1864 г. е класифициран като „осеморъдейна батарейна корвета“. Голямо влияние върху разработката му оказва строящият се в Англия броненосец „Белерофонт“ (HMS Bellerophon (1865)). На 21 октомври 1864 г. е подписан договорът за строителството му.[2]

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Строи се в Санкт Петербург в корабостроителницата „Галерный остров“ от английския изпълнител К. Митчел под наблюдението на корабния инженер щабскапитан А. Ф. Соболев.[2]

Зачисляването в списъците на корабите е на 29 май 1865 г. Работите по строителството му започват на 18 ноември 1864 г. Спуснат е на вода на 31 август 1867 г. Приет от хазна през 1869 г.[2] Стойността на корпуса е 1 035 479 рубли, на машините – 384 140 рубли.[3]

През 1871 г., по забележка на началника на броненосната ескадра, адмирал Бутаков Г. И., вместо бойната рубка за защита от пушечен огън са монтирани броневи листове с дебелина 50,8 мм. През 1872 г., по разпореждане на адмирал А. А. Попов, са изменени рангоута и диферентовката.[1]

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Влиза в строй през 1873 г. под командването на капитан 2-ри ранг Басаргин.[1]

От 1873 г. до 1875 г. – средиземноморски и трансатлантически поход под командването на Басаргин, които стават първи за руски цялометален кораб. По време на похода, през 1873 г., от тиф умират трима матроса Иван Любимкин, Николай Калутин и Василий Зорин. Техните гробове се намират в гробището на военната болница в Нетли, която е разположена в парка Виктория, Саутхамптън. От неизвестна инфекция, през 1874 г., загиват още трима матроса, те са погребани в гробище на гръцкия остров Корфу. По това време старши корабен лекар е Б. А. Кьорбер.[4]

Със завръщането си от похода, през есента на 1875 г., „Княз Пожарский“ влиза за ремонт с модернизация: преправена е парната машина; вместо шестте котела са поставени осем нови; потавена е допълнителен сглобяем комин; корпусът е покрит с едноредна (на проходни болтове) дървена обшивка и цинкови листове; добавени са приспособления за използване на прътни, метателни и буксируеми мини. Височината на гротмачтата, от палубата до топа е 16,5 м; маса на рангоута – 135 тона. С новия такелаж и рангоут площта на ветрилата съставлява около 2200 м². Общо екипажа нараства на 494 човека (24 офицера и 470 матроса).[1]

Изпитанията в Балтийско море започват на 10 юли и продължават до 25 ноември 1877 г. На есенните изпитания корабът достига скорост от 11,9 възела при налягане на парата от 1,54 атмосфери, мощност 2214 к.с. и газене 6,26 метра (максималният резултат от 1872 година е 10,8 възела).[1]

Учебният кораб „Князь Пожарский“. 1899 г.
30 август 1880 г. Кораби на Тихоокеанската ескадра и Сибирската флотилия в залива на Владивосток: на преден план – два буксирни парахода, параходокорветата „Америка“; отдясно – броненосните фрегати „Минин“ и „Княз Пожарский“, клиперите „Вестник“, „Разбойник“, „Крейсер“; вдалечината – параходи на Доброволния флот

През април 1880 г. „Княз Пожарский“, по заповед, отплава от Пирея за Далечния изток, където влиза в състава на 2-ри отряд под командването на контраадмирал Асланбегов („Княз Пожарский“, „Азия“, „Крейсер“, „Разбойник“, „Забияка“ и „Абрек“) ескадрата на Тихия океан на вицеадмирал Лесовский.[2]

От 12 май до 6 август 1890 г. излиза в морето от Кронщад и обратно под флага на командващия учебната ескадра контраадмирал Геркен с младши кадети в учебно плаване. Посещава Бьорке, Хелсингфорс, и Ревел.[5]

Изключен е от списъците на флота на 14 април 1911 година.

Командири на кораба[редактиране | редактиране на кода]

  • до 1867 капитан 1-ви ранг Александр Андреевич Куприянов
  • 1867 – 1877 капитан-лейтенант (от 1 януари 1873 капитан 2-ри ранг) Владимир Григориевич Басаргин
  • 1880 – 1881 капитан 1-ви ранг Павел Петрович Тиртов
  • от 18 март 1885 г.[6] капитан 1-ви ранг Степан Осипович Макаров
  • от 1 януари 1895 г. капитан 1-ви ранг Николай Дмитриевич Баранов
  • 11 май 1899 – 10 август 1899 капитан 1-ви ранг Иван Иванович Стронский
  • 1905 – 30 януари 1906 капитан 1-ви ранг Владимир Константинович Гирс
  • 30 януари 1906 – 1907 капитан 1-ви ранг Владимир Симонович Сарнавский
  • 1907 – 1908 капитан 1-ви ранг Вениамин Николаевич Протопопов
  • от 1908 капитан 1-ви ранг (полковник от адмиралтейството) Константин Клитович Андржиевский

Известни хора, които са служили на кораба[редактиране | редактиране на кода]

  • 1900 – 1904 лейтенант Николай Михалович Белкин.[7]
  • Алексей Михайлович Абаза, впоследствие адмирал.
  • Фьодор Карлович Авелан, впоследствие адмирал и морски министър.
  • Евгений Иванович Алексеев, впоследствие адмирал и императорски наместник в Далечния изток.
  • Степан Яковлевич Гумильов
  • Фьодор Кирилович Дриженко, впоследствие генерал на Хидрографския корпус, руски учен-хидрограф, известен изследовател на езерото Байкал.
  • Пьотър Василиевич Иванов, впоследствие контраадмирал, участник в Цушимското сражение.
  • Михаил Константинович Истомин, впоследствие капитан 1-ви ранг, участник в Цушимското сражение.
  • Бернхард Августович Кьорбер, лекар, впоследствие учен по хигиена, съдебен медик, микробиолог, професор в Тартуския университет
  • Александър Василиевич Колчак, впоследствие адмирал, полярен изследовател, учен-океанограф, по-късно главнокомандващ антиболшевишките сили (т.нар. Бяла гвардия) по време на Гражданската война в Русия от 1917 – 1922 г.
  • Михаил Осипович Меншиков, публицист, обществен деятел, един от идеолозите на руското национално движение.
  • Григорий Павлович Чухнин, впоследствие вицеадмирал и командващ Черноморския флот.
  • Андрей Петрович Щер, впоследствие морски офицер, лейтенант, участник и герой от Руско-японската война.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Михаил Осипович Меншиков в редица издания публикува очерци от задграничното си плаване на фрегатата „Княз Пожарский“, а през 1879 г. те са издадени в отделна книга наречена „По портовете на Европа“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д ICS MMT – Cruiser „Knyaz Pozharsky“
  2. ↑ а б в г Крестьянинов В. Я. Крейсера Российского императорского флота. 1856 – 1917 годы. 2009, 292 с. ISBN 978-5-81720-128-4.
  3. ↑ Крейсера Российского Императорского флота // keu-ocr.narod.ru. Посетен на 2019-01-12.
  4. ↑ Биографический словарь профессоров и преподавателей Императорского Юрьевского, бывшего Дерптского, университета за сто лет его существования (1802 – 1902). Т. Том II. Юрьев, 1908.
  5. ↑ Зырянов П. Н. Адмирал Колчак, верховный правитель России. – 4-е изд. М., Молодая гвардия, 2012, 637 с. ISBN 978-5-235-03375-7. с. 22.
  6. ↑ Височайша заповед №221 от 18.03.1885 г.
  7. ↑ Груздев 1996, с. 68.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Бочаров, Алексей Алексеевич. Броненосные фрегаты „Минин“ и „Пожарский“. СПб., Альманах, 1999, 80 с. ISBN 978-5-699-49771-3.
  • Груздев А. И. Береговая черта: имя на карте. Морской топонимический словарь Приморского края. Владивосток, Дальнаука, 1996, 244 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Князь Пожарский (фрегат)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Княз_Пожарский_(фрегата,_1867)&oldid=11736312“.