Ранг във ветроходния военноморски флот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ранга във ветроходния флот[редактиране | редактиране на кода]

Ранг (от на английски: rank – ранг, разряд, степен) – разряд, клас на ветроходен боен кораб, определян в зависимост от страната и епохата, на основа на неговите размеренив (размери): неговата водоизместимост, дължина и ширина, или неговата съвкупна бойна мощ (поместеното на него въоръжение), или численост на екипажа. В английския флот 17 век19 век за военните кораби се употребява и термина на английски: rate, близък по смисъл до rank и определяем по номиналния брой на оръдията. Ранга в неговия класически вид се определя както като боеспособност на кораба, така и като изискванията за неговото снабдяване и окомплектоване.

Системата за деление на военните кораби на рангове започва сравнително късно – в началото на 17 век. Това се обяснява с това, че необходимостта от ранжиране (т.е. разделението на рангове) на военните кораби преди това няма – държавните, регулярни флотове са малки, а често такива изобщо няма. Както и армиите, те се събират по средневековният принцип на васалното опълчение: в случай на война всеки васал на краля (а в републиките, например генуезката, всеки род) са задължени да предоставят и да снабдят определен брой кораби. Събраният на такъв принцип флот е доста разностранен – делил се на отряди по землячество, и недълговечен – често само за една кампания.

Останките на този принцип съществуват до средата на 17 век. Например, те са ясно проследими и при двете страни от Армадата: испанския флот има андалузска, баскска, галисийска, кастилска, неаполитанска, португалска ескадри, и други по-малки. Английският се състои както от кралски кораби, така и от отряди на „частни“ капитани: Дрейк, Хокинс и др., събрани от тях и верни лично на тях[1]. 60 години по-късно, същите признаци се наблюдават при двете страни на Англо-Холандските войни. За пример – Дувърското сражение.

Необходимостта от класификацията на корабите по единен принцип се появява с ръста на регулярния флота, и тече паралелно на централизацията на държавната власт като цяло. През 17 век това означава преди всичко кралската власт. Не е странно, че възникнването на стройна система в Англия се отнася към 1677 г. – епохата на реставрацията на Стюартите. По същата тази причина Франция, макар и да въвежда ранговете по-късно, копира Англия, но има по-голямо еднообразие в класификацията при Колбер.

Ранга като флотско военно звание[редактиране | редактиране на кода]

Както корабите, така и ранга на флотските офицери се явява пряко следствие от ръста на кадрите в регулярния флот, и държавните служители въобще. Класификация в званията е необходима за установяеане на съподчинеността, така и за определяне размера на заплатите. Характерно е, че в това си значение думата на английски: rank е еквивалентна на думата „звание“.

Освен това, така започват и опитите за унифициране на званията във всички служби – армия, флот и граждански власти. Най-успешно с унификацията се справят страните, където не само централизацията е силна, но и няма големи традиции, които пречат на реформите. Пример за това е Табела за ранговете в Русия.

Има (и продължават и до днес) опити за се направи съответствие на ранга на офицера и ранга на доверения му за командване кораб. Но строго съответствие на практика няма в нито една страна.

Ранговата система през 17 век[редактиране | редактиране на кода]

Английски флот[редактиране | редактиране на кода]

Първите писмени свидетелства класификация в кралския флот се отнасят към 1604 г. Около 1610 г. за ранговете вместо словосъчетания започват да се употребяват номера.

През 1677 г. секретаря на Адмиралтейството Самюъл Пийпс, предлага „единна, пълна и неизменна“ класификация по рангове, която полага началото на система, използвана до 1817 г.

Френски флот[редактиране | редактиране на кода]

104 оръдеен адмиралски кораб

Франция, въвеждайки при себе си системата на ранговете, се старае да се придържа към по-строги правила и да ограничива разнообразието в типовете кораби. За това способства напълно централизираното ръководство на флота.

В употреба е обозначаване на корабите не толкова по ранг, колкото по броя на батарейните палуби или оръдията: на френски: Vaisseau de 3 ponts; vaisseau de 90 canons. Обозначения от типа на френски: Vaisseau de 1er rang се стрещат по-рядко.

Френския флот от онова време на равни начала съперничи с английския, а индивидуално при френските кораби има тенденция да бъдат по-големи и по-мощни от съответстващите им английски. Характерен за флота е 70 оръдейният двудечен кораб, докато в Англия болшинството е съставено от 64 оръдейни.

Холандски флот[редактиране | редактиране на кода]

Холандския флот ок. 1672 г.

Холандците през 17 век построяват многочислен и силен флот, включително и такива кораби, като тридечния 80 оръдеен De Zeven Provincien. Но флота на републиката страда от недостатъчно единна организация, и като следствие, единна система на ранговете.

По същество, това не е един, а пет съединени флота, построени в различните провинции от няколко адмиралтейства. Освен това, техният състав и снабдяване се управлява по парламентарен начин – с дебати, с неизбежното забавяне и фракционни борби. В резултат на това единствения способ за класификация на корабите – по броя оръдия – допуска значителни колебания в конструкцията, размерите, екипажите и бойните качества въобще.

Основата на линията на баталията е съставена от кораби с 50 – 66 оръдия, сред които има значителни разлики. Флагманите обикновено имат по 80 оръдия, и достигат до 106, но сведенията за тях често се различават.

Развитие на ранговата система през 18 век[редактиране | редактиране на кода]

Английска рангова класификация (край на 17 до 19 век)[2][редактиране | редактиране на кода]

(По брой оръдия)

Ранг Тип 1685 г. 1697 г. 1714 г. 1721 г. 1760 г. 1782 г. 1801 г.
1 ранг Линеен кораб (ветроход) 90 – 100 94 – 100 100 100 100 100 100 – 120
2 ранг Линеен кораб 64 – 90 90 – 96 90 90 90 90 – 98 84 – 98
3 ранг Линеен кораб 56 – 70 64 – 80 70 – 80 70 – 80 64 – 80 64 – 80 64 – 82
4 ранг Линеен кораб 38 – 62 44 – 64 50 – 60 50 – 60 50 – 60 50 – 62 50 – 60
5 ранг Фрегата 28 – 38 26 – 44 30 – 40 30 – 40 30 – 44 30 – 44 30 – 44
6 ранг Фрегата, „post-ship“ 4 – 18 10 – 24 10 – 20 20 – 24 20 – 30 20 – 28 20 – 28
Без ранг[3][4] Шлюп, бриг, шхуна и др. 4 – 24

Френски флот[редактиране | редактиране на кода]

80 оръдейният Languedoc (вдясно), 13 август 1778 г.

В хода на Седемгодишната война, в битките на 1759 г. флота, създаден при Колбер е практически унищожен. Програмата за спешно строителство от края на 1760-те върви по вече установените норми: определен е броя на корабите от всеки ранг. Предпочтение, както и преди, получават големите двудечни кораби:[5]

Френски линеен флот през първата половина на 1770-те години
Общо

оръдия

Батарейни палуби Гъндек
(брой оръдия ×
калибър, във фунтове)[6]
Мидълдек Опердек Бак/

шканци

Типичен

представител

Брой кораби
110 3 30 × 36 32 × 24 32 × 12 16 × 8 Bretagne 1
90 3 30 × 36 32 × 24 28 × 12 Ville de Paris

(до преустройството му)

1
80 2 30 × 36 32 × 24 18 × 8 Languedoc,

Couronne

3
80 2 30 × 36 32 × 18 18 × 8 Duc de Bourgogne 2
74 2 28 × 36 30 × 18 16 × 8 стандартен 26
64 2 26 × 24 28 × 12 10 × 8 стандартен 20
50[7] 2 24 × 18 26 × 12 стандартен[8] 6

По-голямата част на 18 век Франция не държи на тридечните, и типичния френски кораб е големият двудеков, преди всичко 80 оръдеен. Такъв е и флагмана на д’Естен Languedoc, с толкова внушителни размери, че много от съвременниците му го смятат за 90 оръдеен.

Планираната след 1775 г. обширна програма не се осъществява, и едва 11 линейни кораба (от тях девет 64 оръдейни) попълват флота до влизането на Франция в Американската революционна война.

Холандски флот[редактиране | редактиране на кода]

Много от чертите на холандските кораби през 17 век преминават в корабите от 18 век.

От времената на своя зенит в предходното столетие, холандският флот се съкращава до определено второкласен, отразявайки по този начин и упадъка на самата Холандия. Неговият сумарен тонаж през 1780 г. съставлява 70 000 тона, срещу 196 000 t на испанския, 271 000 t на френския и 372 000 t на английския флотове.[9]

Още по-лошо, той вече не е линеен в пълния смисъл на думата, имайки само 3 кораба, способни да се сражават в линия против първокласен противник. Даже няма никакви кораби, еквивалентни на 1 − 2 ранг. Типичен е малкият 64 оръдеен, който даже в сравнение с номинално равните нему кораби на другите флотове, има минимални размери.

Препратките към характерните за Холандия малки дълбочини, уж изискващи по-малко газене, не издържат на критиките: още през 17 век тя строи тредечни кораби, на равно съперничащи си с всеки.[10]

Холандския флот през 1780 г.[9]
Общо

оръдия

Батарейни

палуби

Гъндек
(брой оръдия ×
калибър, във фунтове)
Мидълдек Опердек Бак/

шканци

Брой кораби
74 2 28 × 36 30 × 24 16 × 8 1
72 2 28 × 24 30 × 24 14 × 8 2
68 2 28 × 24 28 × 24 12 × 6 4
60/64 2 26/28 × 24(18) 28 × 12 8 × 6 5
52 2 24 × 18 22 × 12 6 × 6 14
44 2 20 × 18 22 × 12 2 × 6 6
40[11] 1 24 × 18 16 × 6 1
36[11] 1 22/24 × 12 12/14 × 6 15
20/24[12] 1 12/14 × 12 6/8 × 6 18

Както е видно от таблицата, само единственият 74 оръдеен кораб носи 36 фунтови оръдия на долната си батарея. Останалите се ограничиват до 24 фунтови, а някои имат само 18 фунтови. По същество холандският флот се превръща в сила, годна за защита на търговията, но не за борба с флота на противника.

В периода на Батавската република, т.е. фактическата загуба на независимост, Наполеон използв холандските корабостроителници и техните запаси за строителството на големи линейни кораби, включително и 110 оръдейни. Но те вече попълват френският флот.[13]

Испански флот[редактиране | редактиране на кода]

St Josef Hamono – тридеков кораб от 1 ранг

Испанският флот през 18 век има повече от всички останали тридекови кораби (112 оръдейни), макара да е едва на трето място в света по големина.

А най-знаменит е уникалният Santisima Trinidad, станал след поставянето на шкафута на допълнителни 8 фунтови оръдия номинално 4 дечен 128 оръдеен кораб. Но при това той изостава, по размери и особено по тегло на бордовия залп, на построените по-късно френски тридечни кораби, начело с Commerce de Marseille.

Реалният брой на поставените оръдия, за разлика от регламентния номинален, се променя в зависимост от наличните ресурси към момента на въоръжаването. Остарялата бюрократична система постоянно изпитва трудности със снабдяването и комплектацията на флота.

Испанският флот през 18 век[14]
Общо

оръдия

Батарейни

палуби

Гъндек

(калибър
оръдия, фунта)

Мидълдек Опердек Бак/

шканци

Типичен

кораб

Брой кораби
120 3 36 26 18 8 Santisima
Trinidad

(до преустройството)

1
112 3 36 26 12 8 Purisíma
Concepcion
3−4
94 3 36 18 8 Gibraltar 3
76/80 2 36 18 8 Fenix

(San Alejandro)[15]

7
70/78 2 26 18 8 стандартен 34
58/68 2 26 12 8 или 6 стандартен 11
50 2 18 8 6 стандартен 2
40[11] 1 12 6 Hermione 1
34[11] 1 12/8 6 - 21
20/24[16] 1 8/9 - 12

Испанският флот, едновременно с борбата за господството по море (винаги в ролята на догонващ), има и още една, едва ли не по-важна задача – защитата на „сребърните флотове“ от Новият свят. Освен това, в Средиземно море се запазват немалко шебеки, фелуки, и оцелелите галери.

Общи характеристики на испанските кораби са недовъоръженост, големи размери и здрав корпус добра постройка. По съотношение калибър на оръдията / водоизместимост те изостават от подобните им кораби на другите страни. Болшинството двудечни носят на гъндека 26 фунтови оръдия. Някои от фрегатите са въръжени само с 9 фунтови оръдия.

Едновременно с това испанските корабостроителници (в колониите) се славят с това, че не жалят за корабите им най-добрите породи тропични дървета, и в резултат на това те са много дълговечни и здрави. За най-добър е смятан арсенала в Хавана.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Armada campaign, 1588. By Angus Konstam. Osprey, 2001. ISBN 9781841761923
  2. British Rating Systems
  3. The Trafalgar Campaign: 1803 – 1805. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, 1997, pp. 8 – 11, 122 – 123.
  4. Fleet Battle and Blockade: French Revolutionary Wars 1793 – 1796. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, 1997, pp.113 – 115.
  5. The French Navy, in: Navies and the American Revolution, 1775−1783. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, 1997, p.82 – 83. ISBN 1-55750-623-X
  6. Френския фунт (на френски: livre) съответства на 1,12 от английския
  7. От тях 1 или 2 са преустроени на 56 оръдейни
  8. 1 или 2 имат 24 фунтови оръдия
  9. а б The Dutch Navy, in: Navies and the American Revolution, 1775−1783. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, 1997, p.162 – 163.
  10. Nelson Against Napoleon: From the Nile to Copenhagen, 1798 – 1801. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, London, 1997, p.158 – 159.
  11. а б в г Фрегата
  12. Шлюп или малък крайцер
  13. Woodman, Richard. Foundation of Seapower: Trade and Finance, in: The Victory of Seapower. Winning the Napoleonic War 1806 – 1814. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, 1998. p. 14 – 17. ISBN ISBN 1-86176-038-8
  14. The Spanish Navy, in: Navies and the American Revolution, 1775−1783. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, 1997, p.144 – 145.
  15. Испанските кораби често имат по две имена: „държавно (по списък)“ и „кръстно“
  16. Корвета
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ранг в парусном военно-морском флоте“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.