Рейтинг (оръдеен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Линеен кораб от 3 ранг и разрез на кораб 1 ранг (1728)

Оръдейният рейтинг е система за класификация на бойните кораби според броя на оръдията. Съществува в епохата на платноходите (17 – 19 век). Първоначално възниква в Англия, а след това е пренесена с известни промени в други страни.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Потребността от класификация възниква с ръста на централизирания, държавен (кралски) флот. Големият брой кораби под общо управление означава усложняване на системите за постройка, въоръжение, снабдяване, екипировка и комплектация на екипажи. Естествената реакция на флотската административна система е подразделянето на кораби според единен принцип.

Първите документирани опити в тази посока датират от средата на 16 век, в царстването на Хенри VIII. „Мари Роз“ (на френски: Marie Rose), „Анри Грас-а-Дие“ (на френски: Henri Grâce-à-Dieu) и „Грас Дие“ (на френски: Grâce Dieu) са отделени в групата на „големите кораби“ (на английски: Great Ships), изключително на основа на техния размер. Към края на века такова разделение се разпространява и за целия останал кралски флот: „големи кораби“ и всички останали.

Формалната система обаче възниква едва в началото на 17 век. Първите известни списъци на кораби по категории се отнасят към 1604 г. Корабите се подразделят на кралски (на английски: Royal Ships), големи (на английски: Great Ships), средни (на английски: Middling Ships) и малки (на английски: Small Ships). Тук за признак на категоризацията е численността на екипажите. Тя има основно значение, тъй като има и пряко отношение спрямо снабдяването на съдовете. Тя е мяра за боеспособността на съда, тъй като артилерията все още завоюва позициите на главно оръжие във флота. Основен вид бой си остава абордажът, където численността често е решаваща. Към 1610-те години категориите започват да получават номера: Royal Ships – първи ранг (на английски: rank), Great Ships – втори, и т.н. С времето към четирите ранга се прибавят пети и шести.

Ранг и рейтинг[редактиране | редактиране на кода]

През 1677 г. секретарят на Адмиралтейството Самюъл Пийпс, предлага система, която с известни допълнения се установява в Британския флот до 1817 г. Според нея мястото на кораба в класификацията – рейтинга (на английски: gun rate) – се определя от числото на оръдията, които той носи. Численността на екипажа зависи основно от броя на артилерийските разчети.[1]

При това се отчитат само гладкостволните, дългоцевни оръдия и само поставените на каретки (разновидност на лафета). Мортирите, еднорозите, фалконетите, а по-късно каронадите и другите разновидности се отнасят към допълнителните и не влияят на рейтинга. Изключения се правят само за корабите, които въобще нямат дългоцевни оръдия.

Така погледнато реалното число стволове обикновено не съвпада с номиналното. И има дори парадоксални ситуации, когато командир на 32 оръдейна фрегата се жалва, че има „само 32 оръдия“.[2]

Няколко рейтинга съставляват ранга. Регламентират се също калибрите (във фунтове, според теглото на гюлето), и класовете на корабите, входящи в ранга. Рангът обаче също започва да се обозначава с термина rate, което показва стремеж към единна класификация. Под определен брой оръдия ранг не се присвоявал (unrated).

Система на ранговете към началото на Наполеоновите войни[редактиране | редактиране на кода]

Клас Ранг Рейтинг, оръдия Батарейни палуби Екипаж Водоизместимост приблизително, t[3] В строй 1794 В строй 1814
Линеен кораб 1 ранг 100 – 120 3 850 - 875 2500 5 7
2 ранг 90 – 98 3 700 – 750 около 2200 9 5
3 ранг 64 – 80 2 500 – 650 1750 71 87
4 ранг 48 – 60 2 320 – 420 около 1,000 8 8
Фрегата 5 ранг 32 – 44 1 или 2 200 – 300 700 – 1450 78 123
6 ранг 20 – 28 1 140 – 200 450 – 550 32 25
Шлюп Без ранг 16 – 18 0 или 1 90 – 125 380 76 360
Въоръжен бриг или Кутер 6 – 14 0 [4] 5 – 25 < 220 няма данни няма данни[5]

Развитие и залез[редактиране | редактиране на кода]

По същество системата просъществува докато класическото гладкостволно оръдие е основен вид оръжие в морето. Системата е изменяна през 1714, 1721, 1760, 1782, 1801 и 1817 г. С изключение на последната промяна, редакциите са основно в посока на увеличение на броя на оръдията в рейтингите и ранговете. Така например корабите 1-ви ранг в средата на 18 век са 98 – 100 оръдейни, а към 1801 г. 100 – 120.

През 1817 г. под влияние на новите образци оръдия, системата на рейтингите е радикално преразгледана, макар и да съхранява името си. В частност каронадите вече се включват в номиналния брой на оръдията. Освен това основните признаци за класовете на корабите са изменени. Дори и в новия си вид тя вече няма онова универсално използване, както по-рано. Прекалено голямото разнообразие на въоръженията и самите типове кораби водят до това, че броят оръдия, независимо от ревизията, вече не може да служи като единен критерий за нуждите на снабдяването и оразмерител на бойната мощ на корабите.

В средата на 19 век системата се връща към рейтингите според числеността на екипажите. Това означава фактическо признаване, че оценката за бойната мощ вече изисква отделен подход и че рейтингът е загубил предишното си значение.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. John Winton. An Illustrated History of Royal Navy. Quadrillon Publishing & Salamander Books, 2000, с. 38 – 39
  2. The Naval War of 1812. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, 1997. ISBN 1-55750-654-X
  3. В английски тонове (на английски: Imperial tons)
  4. Оръдия на горната палуба
  5. Общата численост по списък на Британския флот през 1815 г. е 561 вимпела.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Рейтинг (пушечный)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​