Красимир Крумов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Unlinked: Иван Андонов |
линкове |
||
| Ред 80: | Ред 80: | ||
; Микростудии във вестник „Култура“ |
; Микростудии във вестник „Култура“ |
||
* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2164/voda.htm „Неизбежност на истината“], в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр. 3, 26 януари 2001 г. (за „[[Силна вода]]“ на Иван Терзиев и Боян Папазов по романа „Лош ден“ на [[Генчо Стоев]]) |
* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2164/voda.htm „Неизбежност на истината“], в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр. 3, 26 януари 2001 г. (за „[[Силна вода]]“ на [[Иван Терзиев (режисьор)|Иван Терзиев]] и [[Боян Папазов]] по романа „Лош ден“ на [[Генчо Стоев]]) |
||
* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2173/grec.htm „Людмил Кирков“], в. „Култура“, бр. 12, 30 март 2001 г. |
* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2173/grec.htm „Людмил Кирков“], в. „Култура“, бр. 12, 30 март 2001 г. |
||
* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2188/selo.htm „Селцето“], в. „Култура“, бр. 27, 13 юли 2001 г. (за „[[Селцето]]“, 5-сериен игрален филм, 1978, Българска телевизия, СИФ „Бояна“; реж. Иван Терзиев, сц. [[Константин Павлов]]) |
* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2188/selo.htm „Селцето“], в. „Култура“, бр. 27, 13 юли 2001 г. (за „[[Селцето]]“, 5-сериен игрален филм, 1978, Българска телевизия, СИФ „Бояна“; реж. Иван Терзиев, сц. [[Константин Павлов]]) |
||
* [http://www.kultura.bg/bg/article/view/7303 „Преброяване на дивите зайци“], в. „Култура“, бр. 34 (2242), 27 септември 2002 г. (за „[[Преброяване на дивите зайци]]“ (1979) на Иван Андонов) |
* [http://www.kultura.bg/bg/article/view/7303 „Преброяване на дивите зайци“], в. „Култура“, бр. 34 (2242), 27 септември 2002 г. (за „[[Преброяване на дивите зайци]]“ (1979) на [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]]) |
||
* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2293/lacheni.htm „Народът дете“], в. „Култура“, бр.38, 17 октомври 2003 г. (за „[[Лачените обувки на незнайния воин]]“ (1979) на [[Рангел Вълчанов]]) |
* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2293/lacheni.htm „Народът дете“], в. „Култура“, бр.38, 17 октомври 2003 г. (за „[[Лачените обувки на незнайния воин]]“ (1979) на [[Рангел Вълчанов]]) |
||
Версия от 19:30, 12 юни 2017
| Красимир Крумов | |
| Роден | 16 септември 1955 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Брачни партньори | Елена Крумова |
| Значими филми | „Екзитус“ (1989) „Светото семейство“ (2010) |
| Уебсайт | |
Красимир Петров Крумов-Грец е български сценарист и режисьор.
Биография
Роден е в с. Градище, Шуменско, на 16 септември 1955 г.[1] През 1974 г. завършва във Варна френска езикова гимназия. През 1979 г. завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1985 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност кинорежисура.
Първият му филм, „Екзитус“, по едноименната повест на Златомир Златанов е сред най-представителните кинотворби на отчаянието като несъгласие с комунизма.
Преподавател в Немската филмова и телевизионна академия в Берлин (Deutsche Film- und Fernsehakademie).[2]
Член на Съюза на българските филмови дейци и на Европейската филмова академия.
Умира на 31 юли 2015 г. от инфаркт по време на почивка в селската си къща във Фазаново.[3][1][4][5][6]
Награди
- Награда за режисура и награда за дебют на Съюза на българските филмови дейци (1989) за филма „Екзитус“[7]
- Голямата награда от Филмовия фестивал за младо източноевропейско кино в Котбус (1992) за филма „Мълчанието“ (1991)
- Награда на независимите собственици на кина от Международния фестивал Манхайм-Хайделберг, 2003 за филма „Под едно небе“ (2003)
- Награда за най-добър български игрален филм на Международния филмов фестивал в София, 2003 за филма „Под едно небе“ (2003)
- Награда на Съюза на българските филмови дейци на 29-ия фестивал на българското кино Златна роза (2010) – за филма „Светото семейство“[8]
- Награда на Българската филмова академия за телевизионен игрален филм – за филма „Светото семейство“ (2010) [9]
- Награда „Бронзов Витяз“ на кинофорума „Златен Витяз“ в град Курск, Русия (2011) – за филма „Светото семейство“[10]
Филмография
- Като режисьор
- „Светото семейство“ (2009) [11]
- „Нощ и ден“ (2006)
- „Смисълът на живота“ (2005) [12]
- „Под едно небе“ (2003) [13]
- „Забраненият плод“ (1994)
- „Мълчанието“ (1991)
- „Екзитус“ (1989)
- Като сценарист
- „Светото семейство“ (2009)
- „Вътрешен глас“ (2008)
- „Нощ и ден“ (2006)
- „Смисълът на живота“ (2005)
- „Под едно небе“ (2003)
- „Забраненият плод“ (1994)
- „Мълчанието“ (1991)
- „Екзитус“ (1989)
Библиография
Повести и разкази
- Удавникът. София: Български писател, 1989, 184 с.
- Духът на престъплението. 1991.
- Неведоми пътища. София: Петриков, 2002, 415 с.[14]
- Неведоми пътища II. София: Изток-Запад, 2004, 236 с.
Кинознание
- Поетика на киното. София: Агата-А, 2000, 624 с. (Второ допълнено и преработено издание - 2012)[15]
- Поетика на българското кино. София: Агата-А, 2013, 488 с. ISBN 978-954-540-085-8 [16] [17]
Есеистика
- Новият конформизъм. София: Агата-А, 2015, 243 с. ISBN 978-954-540-105-3
Източници
- ↑ а б „С ръкопляскане траурното множество изпрати на 4 август кинорежисьора Красимир Крумов-Грец“, NEWS глас – гласът на Ловеч, 5 август 2015 г.
- ↑ Профил на Красимир Крумов на сайта на Немската филмова и телевизионна академия в Берлин
- ↑ Встъпителна бележка към „От биополитика към безпризорност“ (четири есета от все още неиздадената книга „Новият конформизъм“, подготвена за печат от изд. „Агата-А“), Портал за култура, изкуство и общество, 3 август 2015 г.
- ↑ „Почина кинорежисьорът Красимир Крумов - Грец“, в. „24 часа“, 3 август 2015 г.
- ↑ „Инфаркт покоси кинорежисьора Красимир Крумов - Грец“, vsekiden.com, 3 август 2015 г.
- ↑ Пенчо Ковачев, „Инфаркт удари режисьора Грец на брега на морето“, в. „24 часа“, 6 август 2015 г.
- ↑ „Награди на СБФД за периода 1975-2002“, сайт на Съюза на българските филмови дейци.
- ↑ „Златната роза – кой спечели!?“, Operation Kino, 30 октомври 2010 г.
- ↑ „Наградите на Българската филмова академия“, в. „Култура“, бр. 22 (2640), 10 юни 2011 г.
- ↑ „Награди за български филми на 20-ия кинофорум „Златен Витяз“, сайт на Националния филмов център, 24 юни 2011 г.
- ↑ „Режисьорът Красимир Крумов: „Свето семейство е всяко семейство, в което има любов и разбирателство“, интервю на Петя Славова, Dnes.bg, 6 март 2010 г.
- ↑ Божидар Манов, „Смисълът на живота според Грец“, рец. във в. „Новинар“, 9 ноември 2004 г. (мъртъв линк)
- ↑ Геновева Димитрова, „Живомярата“, рец. във в. „Култура“, бр. 24, 13 юни 2003 г.
- ↑ Георги Каприев, „Неведомите пътища към истинските места на нещата“, рец. във в. „Култура“, бр. 33, 20 септември 2002 г.
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 1 (2707), 11 януари 2013 г.
- ↑ За „Поетика на българското кино“ на сайта на издателство „Агата-А“.
- ↑ „Неведомите пътища към истинските места на нещата“, отзив във в. „Култура“, бр. 19 (2725), 24 май 2013 г.
Външни препратки
- Красимир Крумов в
Internet Movie Database - „В навечерието“ (Философско-етически фрагменти), pravoslavie.bg, 5 май 2010 г.
- „От биополитика към безпризорност“ (четири есета от все още неиздадената книга „Новият конформизъм“, подготвена за печат от изд. „Агата-А“), Портал за култура, изкуство и общество, 3 август 2015 г.
- Микростудии във вестник „Култура“
- „Неизбежност на истината“, в. „Култура“, бр. 3, 26 януари 2001 г. (за „Силна вода“ на Иван Терзиев и Боян Папазов по романа „Лош ден“ на Генчо Стоев)
- „Людмил Кирков“, в. „Култура“, бр. 12, 30 март 2001 г.
- „Селцето“, в. „Култура“, бр. 27, 13 юли 2001 г. (за „Селцето“, 5-сериен игрален филм, 1978, Българска телевизия, СИФ „Бояна“; реж. Иван Терзиев, сц. Константин Павлов)
- „Преброяване на дивите зайци“, в. „Култура“, бр. 34 (2242), 27 септември 2002 г. (за „Преброяване на дивите зайци“ (1979) на Иван Андонов)
- „Народът дете“, в. „Култура“, бр.38, 17 октомври 2003 г. (за „Лачените обувки на незнайния воин“ (1979) на Рангел Вълчанов)
- In memoriam
- Емил Христов, Боряна Матеева, Иво Драганов, „Красимир Крумов-Грец (1955 – 2015)“, в. „Култура“, бр.30 (2822), 11 септември 2015 г.
| ||||||||||||||
|
