Николай Овчаров: Разлика между версии
l |
Редакция без резюме |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
| повлиял = }} |
| повлиял = }} |
||
}} |
}} |
||
'''Николай Димитров Овчаров''' е [[България|български]] [[археолог]], придобил известност с археологическите разкопки на обекта Перперек, който той прекръства на [[Перперикон]] и [[ |
'''Николай Димитров Овчаров''' е [[България|български]] [[археолог]], придобил известност с археологическите разкопки на обекта Перперек, който той прекръства на [[Перперикон]] и [[Скално-култов комплекс „Татул“|праисторическия култов комплекс край село Татул]] в [[Родопи|Източните Родопи]], [[България|Югоизточна България]].<ref name="rura_Perp">{{Цитат уеб|заглавие = New Civilization Discovered in Perperikon |автор = Galina Stefanova|издател = ruralbulgaria.com| достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://www.ruralbulgaria.com/articles/A95-Perperikon.html| език = en }}</ref> |
||
==Биография== |
==Биография== |
Версия от 20:00, 30 юли 2017
Николай Овчаров | |
български археолог | |
Овчаров при Перперикон | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Археология |
Работил в | Археологически институт с музей към БАН Славянски университет Нов български университет |
Николай Димитров Овчаров е български археолог, придобил известност с археологическите разкопки на обекта Перперек, който той прекръства на Перперикон и праисторическия култов комплекс край село Татул в Източните Родопи, Югоизточна България.[1]
Биография
Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново, син е на археолога проф. д-р Димитър Овчаров.[2] Завършва история в Софийския държавен университет през 1981 г., във випуска на Георги Първанов, и започва работа в Археологическия институт с музей към БАН. Кандидат на историческите науки (днес равно на образователната и научна степен „доктор“) с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г е старши научен сътрудник II-ра степен в Археологическия музей към БАН. Според твърденията му от 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет – Москва.[3][4] Бил е преподавател в Славянския университет (1995–1999) и в Нов български университет (1999–2002).[4]
Освен като учен, Николай Овчаров се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс“, публикувана на 7 декември 2006 г. от в. „Стандарт“.[5]
На 17 май 2011 г. е посочен от Румен Ралчев, Велик приор на българския Приорат на ордена на тамплиерите, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.[6]
Спорни моменти
Според Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в Москва (такъв не съществува в руската столица, местоположението на Международен славянски университете е в град Харков. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, Людмил Вагалински е съобщава за медиите, че научната степен, която Николай Овчаров е удостоверил е доцент). Към 2003 г. Международния славянски университет в Москва не съществува. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация Руско земско движение образуват Международен славянски институт, който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер, но във въпросното учебно заведение не съществува няма исторически факултет.[7]
През 2013 година името на Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато раследване.[8]
През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия "Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура" (ПОМАК), чийто евентуален лидер е Ефрем Моллов, който е автор на сигнала. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като сепаратисти.[9]
Библиография
- Десет перли от короната на България, София: Български бестселър, 2005, 64 с. ISBN 9549308685
- Разказите на българския Индиана Джоунс, София: Стандарт, 2006, 160 с. ISBN 9549042650
- Средновековната българска империя, Пловдив: Летера, 2006, 168 с. ISBN 9789545166761
- Хроника на свещения град Перперикон, София: Български бестселър, 2006, 82 с. ISBN 9549308871
- Най-кратката история на България, Пловдив: Летера, 2006, 72 с. (също на англ.) ISBN 9545165820
- Светилището на Орфей при село Татул, Момчилградско, Варна: лавена, 24 с. ISBN 954579481X
- Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство, София: Захарий Стоянов, 2007, 80 с. ISBN 9789540900070
- Пътешествие из страни на орли и замъци, Пловдив: Хермес, 2012, 184 с. ISBN 9789542610977
- Търсачът на минало открива света, Пловдив: Хермес, 2013, 312 с. ISBN 9789542612582
Научни монографии
- Рисунките-графити от „Имарет-джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV в. София: Издателство на БАН, 1987, 101 с. (Разкопки и проучвания, XVIII).
- Големият царски дворец във Велики Преслав, I. Преславска патриаршия през Х в. София: Издателство „Агрес“, 1991. (съвместно с Д. Овчаров и Ж. Аладжов).
- Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие XIV–XIX в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 175 с.
- Средновековен манастир в гр. Кърджали - център на епископията Ахридос XI–XIV в. София: Издателство на БАН, 1992.(с Д. Хаджиева) (=Разкопки и проучвания, XXIV).
- Ships and shipping in the Black Sea XIV–XIX centuries. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 1993, 153 p.
- Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994, 165 с.
- История и археология на Вардарска Македония през XIV в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996.
- Победите на цар Калоян (1197-1207 г.). Историческият избор на на България между православие и католицизъм. София: Издателство ТанНакРа, 2000.
- Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи. София: Издателство ТанНакРа, 2003, 112 с. (съвместно с Д. Коджаманова).
- The Warrior Saints in Old Bulgarian Art. Legends and Reality. Sofia: AGATO Publishers, 2003, 115 p.
- Perperikon. A civilization of the rock people. Sofia: Borina, 2005, 162 c. (същото на бълг., фр. и нем. език). ISBN 978-9545001406
- Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2006, 403 с.
- Средновековната Българска империя. Пловдив: Издателство „Летера“, 2006, 168 с. + 200 цветни илюстрации, на бълг., англ., немски. и фр. език.
- Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство. София: Издателство „Захарий Зограф“, 2007, 77 с.
Вижте също
- Манастира „Свети Йоан Продром“ в Кърджали
Бележки
- ↑ Galina Stefanova. New Civilization Discovered in Perperikon // ruralbulgaria.com. Посетен на 23 април 2013. (на английски)
- ↑ Проф. Николай Овчаров: Да спреш иманярството е все едно да спреш хашиша в Азия. Абсурд! // e-vestnik.bg. Посетен на 23 април 2013. (на български)
- ↑ В „Авторът и неговата публика“: проф. Николай Овчаров // БНР. Посетен на 23 април 2013. (на български)
- ↑ а б „Един археолог пътешества по света“ от Николай Овчаров // svetlosenki.com. Посетен на 23 април 2013. (на български)
- ↑ Индиана Джоунс превърна археологията в приказка // в-к Стандарт. 07 декември 2006. Посетен на 23 април 2013. (на български)
- ↑ БГ тамплиери вдигат замък в София // frognews.bg. Посетен на 23 април 2013. (на български)
- ↑ - Професор ли е Николай Овчаров? публикация на cross.bg
- ↑ Атакуват проф. Н. Овчаров заради иманяр и НИМ - публикация на frognews.bg от 27.12.2013
- ↑ vesti.bg - Проф. Николай Овчаров на разпит в Кърджали, публикация от 16 декември 2013 г.
Външни препратки
- Йордан Ефтимов, „Напред към археологията“, в. „Сега“, 8 февруари 2005 г.
- Николай Овчаров, „Обущарю, не гледай над обувките!“, в. „Сега“, 10 февруари 2005 г.
|