Офицерски бунт (1887): Разлика между версии
м Unlinked: Яворово |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
Непосредствено след провала на опита за преврат в някои селища, като [[Перущица]] и Яворово, са проведени проруски демонстрации, а в подобни прояви през октомври 1886 г. в [[Бургас]]<ref>Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: ''История на Бургас. От древността до средата на ХХ век'', Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 180-190</ref> и [[Сливен]] взимат участие и военни. В началото на 1887 г. част от избягалите в Румъния офицери, начело с майор [[Петър Груев]] и капитаните [[Радко Димитриев]] и [[Анастас Бендерев]], създават в [[Румъния]] организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р [[Васил Радославов]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 16-17 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> |
Непосредствено след провала на опита за преврат в някои селища, като [[Перущица]] и Яворово, са проведени проруски демонстрации, а в подобни прояви през октомври 1886 г. в [[Бургас]]<ref>Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: ''История на Бургас. От древността до средата на ХХ век'', Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 180-190</ref> и [[Сливен]] взимат участие и военни. В началото на 1887 г. част от избягалите в Румъния офицери, начело с майор [[Петър Груев]] и капитаните [[Радко Димитриев]] и [[Анастас Бендерев]], създават в [[Румъния]] организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р [[Васил Радославов]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 16-17 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> |
||
За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Тяхната дейност е слабо развита и се ограничава в привличане на офицери от различните гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в [[Силистра]] и [[Русе]]. |
За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Тяхната дейност е слабо развита и се ограничава в привличане на офицери от различните гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в [[Силистра]] и [[Русе]]. |
||
Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан [[Христо Кръстев]] обявява на [[16 февруари]] въстание в града. След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра Кръстев е изоставен от войниците си и е разстрелян на брега на река Дунав.<ref name="марков"/> |
Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан [[Христо Кръстев]] обявява на [[16 февруари]] въстание в града. След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра Кръстев е изоставен от войниците си и е разстрелян на брега на река Дунав.<ref name="марков"/> |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
В условията на въведено извънредно положение, участниците в бунта са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор [[Рачо Петров]]. На [[22 февруари]] 1887 г. в местността [[Левента|Левент табия]] край Русе са разстреляни майор Атанас Узунов, майор [[Олимпи Панов]], капитан [[Георги Зеленогоров]], подпоручик Кожухарски, подпоручик [[Димо Тръмбешки]], подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двама граждани [[Тома Кърджиев]] и Александър Цветков. Смъртна присъда получава и капитан Болман, но тя не е изпълнена, тъй като той е руски поданик. С 15 години затвор са заменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.<ref name="марков"/> |
В условията на въведено извънредно положение, участниците в бунта са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор [[Рачо Петров]]. На [[22 февруари]] 1887 г. в местността [[Левента|Левент табия]] край Русе са разстреляни майор Атанас Узунов, майор [[Олимпи Панов]], капитан [[Георги Зеленогоров]], подпоручик Кожухарски, подпоручик [[Димо Тръмбешки]], подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двама граждани [[Тома Кърджиев]] и Александър Цветков. Смъртна присъда получава и капитан Болман, но тя не е изпълнена, тъй като той е руски поданик. С 15 години затвор са заменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.<ref name="марков"/> |
||
Със заповед на военния министър полковник [[Данаил Николаев]] военните формирования участвали в преврата са разформировани, а бойните им знамена |
Със заповед на военния министър полковник [[Данаил Николаев]] военните формирования участвали в преврата са разформировани, а бойните им знамена – изгорени. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 00:56, 17 ноември 2018
Офицерският бунт е опит за военен преврат в България през 1887 г.
Организиран е от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на проруския преврат от август 1886 г. В заговора от 1887 г. се включват групи офицери от гарнизоните в Силистра и Русе, но бунтът не получава голяма подкрепа и е потушен за няколко дни.
История
Непосредствено след провала на опита за преврат в някои селища, като Перущица и Яворово, са проведени проруски демонстрации, а в подобни прояви през октомври 1886 г. в Бургас[1] и Сливен взимат участие и военни. В началото на 1887 г. част от избягалите в Румъния офицери, начело с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Анастас Бендерев, създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов.[2]
За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Тяхната дейност е слабо развита и се ограничава в привличане на офицери от различните гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в Силистра и Русе.
Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари въстание в града. След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра Кръстев е изоставен от войниците си и е разстрелян на брега на река Дунав.[2]
Примерът на Христо Кръстев е последван само от началника на Русенския гарнизон майор Атанас Узунов на 19 февруари и командващия 3-а пехотна бригада - подполковник Димитър Филов. В Русе към бунта се присъединяват пионерните части, а Пети пехотен дунавски полк остава лоялен на правителството. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, бунтът е бързо потушен.[2]
В условията на въведено извънредно положение, участниците в бунта са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор Рачо Петров. На 22 февруари 1887 г. в местността Левент табия край Русе са разстреляни майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, капитан Георги Зеленогоров, подпоручик Кожухарски, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двама граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков. Смъртна присъда получава и капитан Болман, но тя не е изпълнена, тъй като той е руски поданик. С 15 години затвор са заменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.[2]
Със заповед на военния министър полковник Данаил Николаев военните формирования участвали в преврата са разформировани, а бойните им знамена – изгорени.
Бележки
- ↑ Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 180-190
- ↑ а б в г Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 16-17.