Данаил Попов: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-османско иго +османско владичество) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 3x нов ред, 3x тире-числа, 9 интервала, заглавие-стил, кавички (ползвайки Advisor) |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
}} |
}} |
||
'''Данаил Христов Попов''' е български националреволюционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60-те и 70-те години на [[19 век]]. Близъки съратник и доверено лице на [[Васил Левски]]. |
'''Данаил Христов Попов''' е български националреволюционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60-те и 70-те години на [[19 век]]. Близъки съратник и доверено лице на [[Васил Левски]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Данаил Попов е роден на 1 януари 1840 г. в град Плевен. Бащата е свещеник – поп Христо, наричан от плевенчани поп Хино. Неговият род води началото си от село Червен бряг, откъдето през първите десетилетия на 19 век се преселва в Плевен.<ref name="Opalchentsite">{{cite book | last = Панков | first = Илия | year = 1993 |
Данаил Попов е роден на 1 януари 1840 г. в град Плевен. Бащата е свещеник – поп Христо, наричан от плевенчани поп Хино. Неговият род води началото си от село Червен бряг, откъдето през първите десетилетия на 19 век се преселва в Плевен.<ref name="Opalchentsite">{{cite book | last = Панков | first = Илия | year = 1993 | title = Опълченците от Плевенския край| publisher = Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“ | location = София}}</ref>. |
||
Учи в Плевенското шестокласно училище (1850 |
Учи в Плевенското шестокласно училище (1850 – 1856). Заминава за [[Румъния]], за да продължи образованието си (1857). По това време баща му умира и поради липса на средства става словослагател в печатницата „Романов-Расидеску“ в [[Букурещ]]. През време на работата си в печатницата усвоява [[немски език|немски]], [[руски език|руски]], [[френски език|френски]] и [[гръцки]] език. |
||
Срещите в печатницата с [[Георги Раковски]], оказват голямо влияние за овладяването на идеите за национална свобода. Под неговото влиянието напуска печатницата и е изпратен в Галац, където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859 |
Срещите в печатницата с [[Георги Раковски]], оказват голямо влияние за овладяването на идеите за национална свобода. Под неговото влиянието напуска печатницата и е изпратен в Галац, където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859 – 1861). Урежда превозването им с параходи по Дунава до родните им места.<ref name="Opalchentsite" /> |
||
Установява се в [[Турну Мъгуреле]], където се залавя с търговия и си създава добро материално положение (1863). Закупува и продава в магазина си оръжие и боеприпаси. |
Установява се в [[Турну Мъгуреле]], където се залавя с търговия и си създава добро материално положение (1863). Закупува и продава в магазина си оръжие и боеприпаси. |
||
Ред 20: | Ред 21: | ||
Член на [[ТБЦК]] от 1866 г. Проявява се в организацията на бунтовните чети. Подпомага организирането и изпращането в България на четите на [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]] (1867). Подпомага със свои средства и четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] (1868).<ref name="Opalchentsite" /> |
Член на [[ТБЦК]] от 1866 г. Проявява се в организацията на бунтовните чети. Подпомага организирането и изпращането в България на четите на [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]] (1867). Подпомага със свои средства и четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] (1868).<ref name="Opalchentsite" /> |
||
От неговия дом в Румъния Васил Левски тръгва към България. С негова препоръка Апостолът създава Плевенския частен революционен комитет, който е първия в страната (1869). Поставя се |
От неговия дом в Румъния Васил Левски тръгва към България. С негова препоръка Апостолът създава Плевенския частен революционен комитет, който е първия в страната (1869). Поставя се началото на изграждането на [[ВРО|Вътрешната революционна организация]]. През същата година заедно с [[Васил Левски]], [[Христо Иванов (Големия)]], Иван Македончето и и др. основават Турнумъгурелския частен революционен комитет. За председател е избран Данаил Попов.<ref name="Vasil Levski">{{cite book | last = Унджиев | first = Иван | year = 1945 (1947) | title = Васил Левски. Биография| publisher = Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата | location = София}}</ref>. |
||
Най-голямата негова заслуга е при изграждане на Вътрешната революционна организация (1868 |
Най-голямата негова заслуга е при изграждане на Вътрешната революционна организация (1868 – 1872). Изработен е печат на БРЦК, който по-късно предава на Васил Левски. Почти цялата кореспонденция на Апостола, минава през Данаил Попов. Единствен има право да чете всички получавани от и за Левски писма и да взима копия от тях.<ref name="Vasil Levski" /> За голямото доверие към него свидетелства фактът, че заедно с [[Ангел Кънчев]] имат задачата да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред [[БРЦК]] в Букурещ. |
||
Неговият брат [[Анастас Попхинов]] е един от сподвижниците на Левски в Плевен. По-късно влиза в остри несъгласия с него, което става причина Дякона да пише укорителни и дори разочаровани писма по негов адрес.<ref>[http://anamnesis.info/projects/Vasil_Levski/VL_spodvijnici.htm 170 години от рождението на Левски: Сподвижници]</ref> Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на ВРО, както и на шифри пароли за тайната поща. |
Неговият брат [[Анастас Попхинов]] е един от сподвижниците на Левски в Плевен. По-късно влиза в остри несъгласия с него, което става причина Дякона да пише укорителни и дори разочаровани писма по негов адрес.<ref>[http://anamnesis.info/projects/Vasil_Levski/VL_spodvijnici.htm 170 години от рождението на Левски: Сподвижници]</ref> Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на ВРО, както и на шифри пароли за тайната поща. |
||
Сам закупува 50 револвера и 15000 патрона, поръчани му от [[Ловешки частен революционен комитет]]. Доставя от Лиеж (Белгия) |
Сам закупува 50 револвера и 15000 патрона, поръчани му от [[Ловешки частен революционен комитет]]. Доставя от Лиеж (Белгия) три пушки от най-усъвършенстваната система, от които две подарява на Васил Левски и Ангел Кънчев.<ref name="Opalchentsite" /> |
||
Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола на свободата.<ref name="Vasil Levski" /> В писмо до него Апостола заявява: |
Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола на свободата.<ref name="Vasil Levski" /> В писмо до него Апостола заявява: |
||
Ред 32: | Ред 33: | ||
''„…Играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва.“''<ref> |
''„…Играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва.“''<ref> |
||
[[s:Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871|Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871]]</ref> |
[[s:Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871|Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871]]</ref> |
||
⚫ | |||
⚫ | След Освобождението от османско владичество не се завръща в България. Има добро материално положение. Жени за Елена Мирасчиева. От брака си имат три дъщери. Завръща се Плевен поради смъртта на брат си (1898). Почетен гражданин на Плевен. Подарява документи, вещи и снимки на комитетски дейци на Плевенския музей и Народната библиотека в София. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | След Освобождението от османско владичество не се завръща в България. Има добро материално положение. Жени за Елена Мирасчиева. От брака си имат три дъщери. Завръща се Плевен поради смъртта на брат си (1898). Почетен гражданин на Плевен. Подарява документи, вещи и снимки на комитетски дейци на Плевенския музей и Народната библиотека в София. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
Улица в град Плевен е наименувана „Данаил Попов“. |
Улица в град Плевен е наименувана „Данаил Попов“. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
{{Уикиизточник|Автор:Данаил Попов}} |
{{Уикиизточник|Автор:Данаил Попов}} |
Версия от 11:11, 7 декември 2018
Данаил Попов | |
български националреволюционер | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Данаил Христов Попов е български националреволюционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60-те и 70-те години на 19 век. Близъки съратник и доверено лице на Васил Левски.
Биография
Данаил Попов е роден на 1 януари 1840 г. в град Плевен. Бащата е свещеник – поп Христо, наричан от плевенчани поп Хино. Неговият род води началото си от село Червен бряг, откъдето през първите десетилетия на 19 век се преселва в Плевен.[1].
Учи в Плевенското шестокласно училище (1850 – 1856). Заминава за Румъния, за да продължи образованието си (1857). По това време баща му умира и поради липса на средства става словослагател в печатницата „Романов-Расидеску“ в Букурещ. През време на работата си в печатницата усвоява немски, руски, френски и гръцки език.
Срещите в печатницата с Георги Раковски, оказват голямо влияние за овладяването на идеите за национална свобода. Под неговото влиянието напуска печатницата и е изпратен в Галац, където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859 – 1861). Урежда превозването им с параходи по Дунава до родните им места.[1]
Установява се в Турну Мъгуреле, където се залавя с търговия и си създава добро материално положение (1863). Закупува и продава в магазина си оръжие и боеприпаси.
Революционна дейност
Член на ТБЦК от 1866 г. Проявява се в организацията на бунтовните чети. Подпомага организирането и изпращането в България на четите на Филип Тотю и Панайот Хитов (1867). Подпомага със свои средства и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868).[1]
От неговия дом в Румъния Васил Левски тръгва към България. С негова препоръка Апостолът създава Плевенския частен революционен комитет, който е първия в страната (1869). Поставя се началото на изграждането на Вътрешната революционна организация. През същата година заедно с Васил Левски, Христо Иванов (Големия), Иван Македончето и и др. основават Турнумъгурелския частен революционен комитет. За председател е избран Данаил Попов.[2].
Най-голямата негова заслуга е при изграждане на Вътрешната революционна организация (1868 – 1872). Изработен е печат на БРЦК, който по-късно предава на Васил Левски. Почти цялата кореспонденция на Апостола, минава през Данаил Попов. Единствен има право да чете всички получавани от и за Левски писма и да взима копия от тях.[2] За голямото доверие към него свидетелства фактът, че заедно с Ангел Кънчев имат задачата да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред БРЦК в Букурещ.
Неговият брат Анастас Попхинов е един от сподвижниците на Левски в Плевен. По-късно влиза в остри несъгласия с него, което става причина Дякона да пише укорителни и дори разочаровани писма по негов адрес.[3] Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на ВРО, както и на шифри пароли за тайната поща.
Сам закупува 50 револвера и 15000 патрона, поръчани му от Ловешки частен революционен комитет. Доставя от Лиеж (Белгия) три пушки от най-усъвършенстваната система, от които две подарява на Васил Левски и Ангел Кънчев.[1]
Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола на свободата.[2] В писмо до него Апостола заявява:
„…Играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва.“[4]
След Освобождението
След Освобождението от османско владичество не се завръща в България. Има добро материално положение. Жени за Елена Мирасчиева. От брака си имат три дъщери. Завръща се Плевен поради смъртта на брат си (1898). Почетен гражданин на Плевен. Подарява документи, вещи и снимки на комитетски дейци на Плевенския музей и Народната библиотека в София.
Подпомага образованието на млади българи, издаването на вестници. Дарява читалища, училища и библиотеки.
Умира в дома си в град Турну Мъгуреле на 12 април 1909 г.
Улица в град Плевен е наименувана „Данаил Попов“.
Източници
- ↑ а б в г Панков, Илия. Опълченците от Плевенския край. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993.
- ↑ а б в Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. София, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, 1945 (1947).
- ↑ 170 години от рождението на Левски: Сподвижници
- ↑ Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871