Данаил Попов: Разлика между версии

Данаил Попов
	Данаил Попов
български националреволюционер
Роден	1 януари 1840 г. Плевен, Османска империя
Починал	12 април 1909 г. (69 г.) Турну Мъгуреле, Румъния

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:11, 7 декември 2018

Данаил Христов Попов е български националреволюционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60-те и 70-те години на 19 век. Близъки съратник и доверено лице на Васил Левски.

Биография

Данаил Попов е роден на 1 януари 1840 г. в град Плевен. Бащата е свещеник – поп Христо, наричан от плевенчани поп Хино. Неговият род води началото си от село Червен бряг, откъдето през първите десетилетия на 19 век се преселва в Плевен.^[1].

Учи в Плевенското шестокласно училище (1850 – 1856). Заминава за Румъния, за да продължи образованието си (1857). По това време баща му умира и поради липса на средства става словослагател в печатницата „Романов-Расидеску“ в Букурещ. През време на работата си в печатницата усвоява немски, руски, френски и гръцки език.

Срещите в печатницата с Георги Раковски, оказват голямо влияние за овладяването на идеите за национална свобода. Под неговото влиянието напуска печатницата и е изпратен в Галац, където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859 – 1861). Урежда превозването им с параходи по Дунава до родните им места.^[1]

Установява се в Турну Мъгуреле, където се залавя с търговия и си създава добро материално положение (1863). Закупува и продава в магазина си оръжие и боеприпаси.

Революционна дейност

Член на ТБЦК от 1866 г. Проявява се в организацията на бунтовните чети. Подпомага организирането и изпращането в България на четите на Филип Тотю и Панайот Хитов (1867). Подпомага със свои средства и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868).^[1]

От неговия дом в Румъния Васил Левски тръгва към България. С негова препоръка Апостолът създава Плевенския частен революционен комитет, който е първия в страната (1869). Поставя се началото на изграждането на Вътрешната революционна организация. През същата година заедно с Васил Левски, Христо Иванов (Големия), Иван Македончето и и др. основават Турнумъгурелския частен революционен комитет. За председател е избран Данаил Попов.^[2].

Най-голямата негова заслуга е при изграждане на Вътрешната революционна организация (1868 – 1872). Изработен е печат на БРЦК, който по-късно предава на Васил Левски. Почти цялата кореспонденция на Апостола, минава през Данаил Попов. Единствен има право да чете всички получавани от и за Левски писма и да взима копия от тях.^[2] За голямото доверие към него свидетелства фактът, че заедно с Ангел Кънчев имат задачата да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред БРЦК в Букурещ.

Неговият брат Анастас Попхинов е един от сподвижниците на Левски в Плевен. По-късно влиза в остри несъгласия с него, което става причина Дякона да пише укорителни и дори разочаровани писма по негов адрес.^[3] Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на ВРО, както и на шифри пароли за тайната поща.

Сам закупува 50 револвера и 15000 патрона, поръчани му от Ловешки частен революционен комитет. Доставя от Лиеж (Белгия) три пушки от най-усъвършенстваната система, от които две подарява на Васил Левски и Ангел Кънчев.^[1]

Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола на свободата.^[2] В писмо до него Апостола заявява:

„…Играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва.“^[4]

След Освобождението

След Освобождението от османско владичество не се завръща в България. Има добро материално положение. Жени за Елена Мирасчиева. От брака си имат три дъщери. Завръща се Плевен поради смъртта на брат си (1898). Почетен гражданин на Плевен. Подарява документи, вещи и снимки на комитетски дейци на Плевенския музей и Народната библиотека в София.

Подпомага образованието на млади българи, издаването на вестници. Дарява читалища, училища и библиотеки.

Умира в дома си в град Турну Мъгуреле на 12 април 1909 г.

Улица в град Плевен е наименувана „Данаил Попов“.

Източници

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Данаил Попов

↑ ^а ^б ^в ^г Панков, Илия. Опълченците от Плевенския край. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993.
↑ ^а ^б ^в Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. София, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, 1945 (1947).
↑ 170 години от рождението на Левски: Сподвижници
↑ Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871

[Opalchentsite-1] а ^б ^в ^г Панков, Илия. Опълченците от Плевенския край. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993.

[Vasil_Levski-2] а ^б ^в Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. София, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, 1945 (1947).

[3] 170 години от рождението на Левски: Сподвижници

[4] Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 }}
 '''Данаил Христов Попов''' е български националреволюционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60-те и 70-те години на [[19 век]]. Близъки съратник и доверено лице на [[Васил Левски]].
 == Биография ==
-Данаил Попов е роден на 1 януари 1840 г. в град Плевен. Бащата е свещеник – поп Христо, наричан от плевенчани поп Хино. Неговият род води началото си от село Червен бряг, откъдето през първите десетилетия на 19 век се преселва в Плевен.<ref name="Opalchentsite">{{cite book | last = Панков | first = Илия | year = 1993  | title = Опълченците от Плевенския край|  publisher = Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“ | location = София}}</ref>.
+Данаил Попов е роден на 1 януари 1840 г. в град Плевен. Бащата е свещеник – поп Христо, наричан от плевенчани поп Хино. Неговият род води началото си от село Червен бряг, откъдето през първите десетилетия на 19 век се преселва в Плевен.<ref name="Opalchentsite">{{cite book | last = Панков | first = Илия | year = 1993 | title = Опълченците от Плевенския край| publisher = Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“ | location = София}}</ref>.
-Учи в Плевенското шестокласно училище (1850-1856). Заминава за [[Румъния]], за да продължи образованието си (1857). По това време баща му умира и поради липса на средства става словослагател в печатницата „Романов-Расидеску“ в [[Букурещ]]. През време на работата си в печатницата усвоява [[немски език|немски]], [[руски език|руски]], [[френски език|френски]] и [[гръцки]] език.
+Учи в Плевенското шестокласно училище (1850 – 1856). Заминава за [[Румъния]], за да продължи образованието си (1857). По това време баща му умира и поради липса на средства става словослагател в печатницата „Романов-Расидеску“ в [[Букурещ]]. През време на работата си в печатницата усвоява [[немски език|немски]], [[руски език|руски]], [[френски език|френски]] и [[гръцки]] език.
-Срещите в печатницата с [[Георги Раковски]], оказват голямо влияние за овладяването на идеите за национална свобода. Под неговото влиянието напуска печатницата и е изпратен в Галац, където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859-1861). Урежда превозването им с параходи по Дунава до родните им места.<ref name="Opalchentsite" />
+Срещите в печатницата с [[Георги Раковски]], оказват голямо влияние за овладяването на идеите за национална свобода. Под неговото влиянието напуска печатницата и е изпратен в Галац, където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859 – 1861). Урежда превозването им с параходи по Дунава до родните им места.<ref name="Opalchentsite" />
 Установява се в [[Турну Мъгуреле]], където се залавя с търговия и си създава добро материално положение (1863). Закупува и продава в магазина си оръжие и боеприпаси.
@@ Ред 20: / Ред 21: @@
 Член на [[ТБЦК]] от 1866 г. Проявява се в организацията на бунтовните чети. Подпомага организирането и изпращането в България на четите на [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]] (1867). Подпомага със свои средства и четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] (1868).<ref name="Opalchentsite" />
-От неговия дом в Румъния Васил Левски тръгва към България. С негова препоръка Апостолът създава Плевенския частен революционен комитет, който е първия в страната (1869). Поставя се  началото на изграждането на [[ВРО|Вътрешната революционна организация]]. През същата година заедно с [[Васил Левски]], [[Христо Иванов (Големия)]], Иван Македончето и и др. основават Турнумъгурелския частен революционен комитет. За председател е избран Данаил Попов.<ref name="Vasil Levski">{{cite book | last = Унджиев | first = Иван | year = 1945 (1947) | title = Васил Левски. Биография|  publisher = Народен комитет "Васил Левски" и Дирекция на изкуствата | location = София}}</ref>.
+От неговия дом в Румъния Васил Левски тръгва към България. С негова препоръка Апостолът създава Плевенския частен революционен комитет, който е първия в страната (1869). Поставя се началото на изграждането на [[ВРО|Вътрешната революционна организация]]. През същата година заедно с [[Васил Левски]], [[Христо Иванов (Големия)]], Иван Македончето и и др. основават Турнумъгурелския частен революционен комитет. За председател е избран Данаил Попов.<ref name="Vasil Levski">{{cite book | last = Унджиев | first = Иван | year = 1945 (1947) | title = Васил Левски. Биография| publisher = Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата | location = София}}</ref>.
-Най-голямата негова заслуга е при изграждане на Вътрешната революционна организация (1868-1872). Изработен е печат на БРЦК, който по-късно предава на Васил Левски. Почти цялата кореспонденция на Апостола, минава през Данаил Попов. Единствен има право да чете всички получавани от и за Левски писма и да взима копия от тях.<ref name="Vasil Levski" /> За голямото доверие към него свидетелства фактът, че заедно с [[Ангел Кънчев]] имат задачата да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред [[БРЦК]] в Букурещ.
+Най-голямата негова заслуга е при изграждане на Вътрешната революционна организация (1868 – 1872). Изработен е печат на БРЦК, който по-късно предава на Васил Левски. Почти цялата кореспонденция на Апостола, минава през Данаил Попов. Единствен има право да чете всички получавани от и за Левски писма и да взима копия от тях.<ref name="Vasil Levski" /> За голямото доверие към него свидетелства фактът, че заедно с [[Ангел Кънчев]] имат задачата да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред [[БРЦК]] в Букурещ.
 Неговият брат [[Анастас Попхинов]] е един от сподвижниците на Левски в Плевен. По-късно влиза в остри несъгласия с него, което става причина Дякона да пише укорителни и дори разочаровани писма по негов адрес.<ref>[http://anamnesis.info/projects/Vasil_Levski/VL_spodvijnici.htm 170 години от рождението на Левски: Сподвижници]</ref> Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на ВРО, както и на шифри пароли за тайната поща.
-Сам закупува 50 револвера и 15000 патрона, поръчани му от [[Ловешки частен революционен комитет]]. Доставя от Лиеж (Белгия)  три пушки от най-усъвършенстваната система, от които две подарява на Васил Левски и Ангел Кънчев.<ref name="Opalchentsite" />
+Сам закупува 50 револвера и 15000 патрона, поръчани му от [[Ловешки частен революционен комитет]]. Доставя от Лиеж (Белгия) три пушки от най-усъвършенстваната система, от които две подарява на Васил Левски и Ангел Кънчев.<ref name="Opalchentsite" />
 Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола на свободата.<ref name="Vasil Levski" /> В писмо до него Апостола заявява:
@@ Ред 32: / Ред 33: @@
 ''„…Играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва.“''<ref>
 [[s:Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871|Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871]]</ref>
-===След Освобождението===
-След Освобождението от османско владичество не се завръща в България. Има добро материално положение. Жени за Елена Мирасчиева. От брака си имат три дъщери. Завръща се Плевен поради смъртта на брат си (1898). Почетен гражданин на Плевен. Подарява документи, вещи и снимки на комитетски дейци на Плевенския музей и Народната библиотека в София.
+=== След Освобождението ===
-Подпомага образованието на млади българи, издаването на вестници. Дарява читалища, училища и библиотеки.
+След Освобождението от османско владичество не се завръща в България. Има добро материално положение. Жени за Елена Мирасчиева. От брака си имат три дъщери. Завръща се Плевен поради смъртта на брат си (1898). Почетен гражданин на Плевен. Подарява документи, вещи и снимки на комитетски дейци на Плевенския музей и Народната библиотека в София.
+Подпомага образованието на млади българи, издаването на вестници. Дарява читалища, училища и библиотеки.
-Умира в дома си в град Турну Мъгуреле на 12 април 1909 г.
+Умира в дома си в град Турну Мъгуреле на 12 април 1909 г.
 Улица в град Плевен е наименувана „Данаил Попов“.
 == Източници ==
 {{Уикиизточник|Автор:Данаил Попов}}