Аян: Разлика между версии
м Нов ключ за Категория:Аяни: „ “, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Аянин''' – титла в [[Османска империя|Османската империя]] - първенец, влиятелен [[гражданин]], управител на [[град]]а и околностите му. |
'''Аянин''' – титла в [[Османска империя|Османската империя]] - първенец, влиятелен [[гражданин]], управител на [[град]]а и околностите му. Първоначално се избира от местните първенци [[мохамедани]] и упражнява посредническа дейност между местното население и централната власт. Впоследствие аяните се превръщат в нова категория феодали, стоящи в основата на размириците в Османската империя през втората половина на [[XVIII век|XVIII]] и началото на [[XIX век]]<ref name="Найденов,98">Найденов, Николай. Феодализъм и патриархалност. По материали от българските земи ХV-ХІХ век, София, 1993, с. 98.</ref> |
||
== Аяните - представители на населението == |
|||
През ХVІ и ХVІІ век в османската местна администрация участвали местни първенци, които трябвало да подпомагат властите при разпределението и събирането на данъците, посрещането и изпращането на куриери и т.н.<ref name="История на Добруджа,120">Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 120</ref> Аянският институт се състоял от богати търговци, членове на [[улема]] и от аги-командири на местните гарнизони.<ref>Генчев, Николай. Българско възраждане, София 1988, с. 65.</ref> Според закон от [[1726]] година за аяни са се избирали влиятелни жители на градовете и [[нахия|нахиите]], без намесата на съответните [[санджакбей]]ове. В прерогативите на санджакбейовете оставало правото да утвърждават избора, за което след съгласуване с бейлербея на [[Румелийски еялет|Румелия]] се издавал документ – аянлък буйрулдусу.<ref name="Грачев,22"> Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 22.</ref> Първоначално, в съответствие с милетската система, аяните били представители само на мюсюлманското население. <ref>Аданър, Фикрет. Македонският въпрос, София 2002, с. 41.</ref> |
През ХVІ и ХVІІ век в османската местна администрация участвали местни първенци, които трябвало да подпомагат властите при разпределението и събирането на данъците, посрещането и изпращането на куриери и т.н.<ref name="История на Добруджа,120">Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 120</ref> Аянският институт се състоял от богати търговци, членове на [[улема]] и от аги-командири на местните гарнизони.<ref>Генчев, Николай. Българско възраждане, София 1988, с. 65.</ref> Според закон от [[1726]] година за аяни са се избирали влиятелни жители на градовете и [[нахия|нахиите]], без намесата на съответните [[санджакбей]]ове. В прерогативите на санджакбейовете оставало правото да утвърждават избора, за което след съгласуване с бейлербея на [[Румелийски еялет|Румелия]] се издавал документ – аянлък буйрулдусу.<ref name="Грачев,22"> Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 22.</ref> Първоначално, в съответствие с милетската система, аяните били представители само на мюсюлманското население. <ref>Аданър, Фикрет. Македонският въпрос, София 2002, с. 41.</ref> |
||
== Източници на икономическата мощ на аяните== |
|||
⚫ | |||
===Местни такси === |
|||
През [[XVII век]] за посрещане на разходите на местните първенци, свързани с техните обществени функции, се въвели т.нар. местни такси, които се разхвърляли върху населението. През следващия век това се превърнало в един от лостовете за ограбване на населението и за нарастване на икономическата мощ на аяните. За покриване на направените разходи по посрещане на преминаващите през съответния район длъжностни лица аяните представяли сметка в кадийския съд, която обикновено била раздута.<ref>Найденов, Николай. Феодализъм и патриархалност. По материали от българските земи ХV-ХІХ век, София, 1993, с. 99, 101.</ref> |
|||
''Относителен дял на местните разходи спрямо всички разходи:''<ref>Найденов, Николай. Феодализъм и патриархалност. По материали от българските земи ХV-ХІХ век, София, 1993, с. 167.</ref> |
|||
{| class="wikitable" |
|||
|+ За казата [[Хаджиоглу Пазарджик]] |
|||
! година |
|||
! 1739 |
|||
! 1740 |
|||
! 1786 |
|||
! 1787 |
|||
! 1788 |
|||
! 1789 |
|||
! 1790 |
|||
|- |
|||
! процент |
|||
| 36,7% |
|||
| 34,5% |
|||
| 52,1% |
|||
| 76% |
|||
| 71,7% |
|||
| 63,4% |
|||
| 81,2% |
|||
|} |
|||
{| class="wikitable" |
|||
|+ За [[Битоля|Битолско]] |
|||
! година |
|||
! 1800 |
|||
! 1801 |
|||
! 1803 |
|||
! 1804 |
|||
! 1805 |
|||
! 1809 |
|||
! 1812 |
|||
|- |
|||
! процент |
|||
| 77,9% |
|||
| 67,6% |
|||
| 69,8% |
|||
| 56,4% |
|||
| 77,9% |
|||
| 71,9% |
|||
| 75,3% |
|||
|} |
|||
=== Други източници=== |
|||
Натрупването на икономическа мощ на аяните, особено в началния период, се свързва с [[чифлик|чифликчийството]].<ref name="Найденов,98"/> |
|||
Към средата на ХVІІІ век в сферата на дейност на аяните влизали: контрол на правилното разпределение и събирането на данъците, надзор над правилното разпределение на военната повинност и над дейността на органите на местната власт.<ref name="Грачев,22" /> Аяни изпълнявали и държавни поръчки, като поправка на мостове и пътна настилка.<ref>Найденов, Николай. Феодализъм и патриархалност. По материали от българските земи ХV-ХІХ век, София, 1993, с. 100.</ref> |
|||
== Аяните и размириците в Османската империя == |
|||
⚫ | През [[XVIII век]] придобитата от аяните икономическа и политическа мощ и борбите им за повече [[Власт (обществено отношение)|власт]] станали причина за продължителни размирици, обхванали цялата втора половина на столетието. Те започнали да заграбват земи, да въоръжават собствени наемни дружини. Нерядко, особено след 80-те години на ХVІІІ век длъжността „аянин“ била взимана насилствено.<ref>Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 22-23.</ref> Опирайки се на своите дружини или на подкрепата на [[еничари|еничарските]] части в градовете, между отдлени местни първенци започнали борби за аянската длъжност и привилегиите, които произтичали от нея - експлоатация на [[рая]]та, сделки със зърнени храни, арендуване на мукатаи и [[маликяне]]та.<ref name="История на Добруджа,120" /> |
||
В някои случаи срещу произвола на аяните избухвали въстания, каквото е въстанието в [[Ужице|Ужичка]] нахия на [[Смедеревски санджак|Смедеревския (Белградския) пашалък]] в средата на ХVІІІ век, водено от шейх Мехмед.<ref name="Грачев,22" /> Аяните започнали не само войни помежду си, но често и отказвали подчинение на [[Висока порта|Високата порта]]. В [[1757]] година придворният служител Ибрахим, натоварен със събиране на зърно от казите [[Балчик]] и [[Каварна]], бил възпрепятстван от петима аяни, които не го допуснали в града. Едва след намесата на централните власти бунтът бил овладян, а самият Ибрахим бил назначен за аянин.<ref>Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 122-123. Според документите аяните били покровителствани и от местния [[кадия]].</ref> |
В някои случаи срещу произвола на аяните избухвали въстания, каквото е въстанието в [[Ужице|Ужичка]] нахия на [[Смедеревски санджак|Смедеревския (Белградския) пашалък]] в средата на ХVІІІ век, водено от шейх Мехмед.<ref name="Грачев,22" /> Аяните започнали не само войни помежду си, но често и отказвали подчинение на [[Висока порта|Високата порта]]. В [[1757]] година придворният служител Ибрахим, натоварен със събиране на зърно от казите [[Балчик]] и [[Каварна]], бил възпрепятстван от петима аяни, които не го допуснали в града. Едва след намесата на централните власти бунтът бил овладян, а самият Ибрахим бил назначен за аянин.<ref>Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 122-123. Според документите аяните били покровителствани и от местния [[кадия]].</ref> |
Версия от 18:16, 10 февруари 2019
Аянин – титла в Османската империя - първенец, влиятелен гражданин, управител на града и околностите му. Първоначално се избира от местните първенци мохамедани и упражнява посредническа дейност между местното население и централната власт. Впоследствие аяните се превръщат в нова категория феодали, стоящи в основата на размириците в Османската империя през втората половина на XVIII и началото на XIX век[1]
Аяните - представители на населението
През ХVІ и ХVІІ век в османската местна администрация участвали местни първенци, които трябвало да подпомагат властите при разпределението и събирането на данъците, посрещането и изпращането на куриери и т.н.[2] Аянският институт се състоял от богати търговци, членове на улема и от аги-командири на местните гарнизони.[3] Според закон от 1726 година за аяни са се избирали влиятелни жители на градовете и нахиите, без намесата на съответните санджакбейове. В прерогативите на санджакбейовете оставало правото да утвърждават избора, за което след съгласуване с бейлербея на Румелия се издавал документ – аянлък буйрулдусу.[4] Първоначално, в съответствие с милетската система, аяните били представители само на мюсюлманското население. [5]
Източници на икономическата мощ на аяните
Местни такси
През XVII век за посрещане на разходите на местните първенци, свързани с техните обществени функции, се въвели т.нар. местни такси, които се разхвърляли върху населението. През следващия век това се превърнало в един от лостовете за ограбване на населението и за нарастване на икономическата мощ на аяните. За покриване на направените разходи по посрещане на преминаващите през съответния район длъжностни лица аяните представяли сметка в кадийския съд, която обикновено била раздута.[6]
Относителен дял на местните разходи спрямо всички разходи:[7]
година | 1739 | 1740 | 1786 | 1787 | 1788 | 1789 | 1790 |
---|---|---|---|---|---|---|---|
процент | 36,7% | 34,5% | 52,1% | 76% | 71,7% | 63,4% | 81,2% |
година | 1800 | 1801 | 1803 | 1804 | 1805 | 1809 | 1812 |
---|---|---|---|---|---|---|---|
процент | 77,9% | 67,6% | 69,8% | 56,4% | 77,9% | 71,9% | 75,3% |
Други източници
Натрупването на икономическа мощ на аяните, особено в началния период, се свързва с чифликчийството.[1] Към средата на ХVІІІ век в сферата на дейност на аяните влизали: контрол на правилното разпределение и събирането на данъците, надзор над правилното разпределение на военната повинност и над дейността на органите на местната власт.[4] Аяни изпълнявали и държавни поръчки, като поправка на мостове и пътна настилка.[8]
Аяните и размириците в Османската империя
През XVIII век придобитата от аяните икономическа и политическа мощ и борбите им за повече власт станали причина за продължителни размирици, обхванали цялата втора половина на столетието. Те започнали да заграбват земи, да въоръжават собствени наемни дружини. Нерядко, особено след 80-те години на ХVІІІ век длъжността „аянин“ била взимана насилствено.[9] Опирайки се на своите дружини или на подкрепата на еничарските части в градовете, между отдлени местни първенци започнали борби за аянската длъжност и привилегиите, които произтичали от нея - експлоатация на раята, сделки със зърнени храни, арендуване на мукатаи и маликянета.[2]
В някои случаи срещу произвола на аяните избухвали въстания, каквото е въстанието в Ужичка нахия на Смедеревския (Белградския) пашалък в средата на ХVІІІ век, водено от шейх Мехмед.[4] Аяните започнали не само войни помежду си, но често и отказвали подчинение на Високата порта. В 1757 година придворният служител Ибрахим, натоварен със събиране на зърно от казите Балчик и Каварна, бил възпрепятстван от петима аяни, които не го допуснали в града. Едва след намесата на централните власти бунтът бил овладян, а самият Ибрахим бил назначен за аянин.[10]
Според Вера Мутафчиева аянлъкът станал „основна опасност за раздробяването на властта в Румелия“. В 1779 година Портата оранизирала наказателна експедиция срещу аяните на Демирхисар, Петрич и Мелник, които били превърнали Източна Македония в свое бойно поле.[11] Аяните изземвали правомощия на кадиите и валиите.
В 1785 година в опит на централната власт за ограничаване на аянските правомощия бил издаден закон за ликвидиране на института на аяните, който гласял:
„ | Във всичките градове и кази са се появили по двама-трима аяни, които, нарушавайки законите, самоволно изменят тевзи дефтерлери, облагат населението с незаконни данъци, грабят и притесняват бедната рая и заради своите користни интереси опустошават страната... Хора случайни, заели длъжността на аянина с помощта на подкупи и подаръци, започнаха да заемат административното управление в провинциите. Изхождайки от това, ние решихме да ликвидираме занапред длъжността аянин навсякъде в империята, а функциите на аянина да се предадат на градските старейшини (кетхуда). Нека старейшините на градовете сами да изберат кандидатите за тази длужност, а ние ще ги утвърдим. От днес се зебранява дори да се произнася думата „аянин“.[12] | “ |
Въпреки този закон аянският сепаратизъм не бил ликвидиран до второто десетилетие на ХІХ век. Според някои историци към 1803 година аянските противоборства, въвлекли както централната власт, така и широки маси от местното население, придобили характер на гражданска война. [13]
Господството на яаяните достигнало своята връхна точка през 1808 година, когато аянинът на Русчук Мустафа Байрактар бил назначен за велик везир.Между най-видните аяни и местни управители и централната власт бил подписан т.нар. Съюзнически договор (сенед-и иттифак), с който двете страни се задължавали да зачитат своите права и привилегии. На аяните се потвърждавали както поземлената собственост, така и правата им върху събирането на данъци и набирането на армии. Смъртта на Мустафа Байрактар осуетява изпълнението на този договор. След края на Руско-турската война от 1806-1812 година централната власт преминава в настъпление срещу аяните, в резултат на което балканските провинции са подчинени пряко на Високата порта.[14]
Известни аяни през втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХ век
- Арабоглу Сюлейман от Силистра, аянин на нахията Чардак[15];
- Дагдевиреноглу в Одрин[16];
- Дели Кадри в Бургас;
- Емин ага в Хасково, убит през април 1813[16];
- Ибиш ага Азаклъ-заде в Хаджиоглу Пазарджик, екзекутиран през юли 1790 година в Шумен[17];
- Исмаил ага в Сяр, починал през юли 1813 година[16];
- Исмаил Тръстениклиоглу в Русе;
- Йълъкоглу в Силистра, убит в 1814 година[18];
- Кара Фейзи в Брезник;
- Лиман бей на Кюстендилски санджак;
- Махмуд Бушатли в Шкодра;
- Мустафа Байрактар, в разградски;
- Осман бей, в Петрич[19];
- Саръкоглу, аянин в Хаджиоглу Пазарджик, съюзник на Осман Пазвантоглу, убит от османски войски в 1798 година[20];
- Сейфулла Одаджиоглу в Айтос;
- Сюлейман Токатджикли в Гюмюрджина.
Бележки
- ↑ а б Найденов, Николай. Феодализъм и патриархалност. По материали от българските земи ХV-ХІХ век, София, 1993, с. 98.
- ↑ а б Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 120
- ↑ Генчев, Николай. Българско възраждане, София 1988, с. 65.
- ↑ а б в Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 22.
- ↑ Аданър, Фикрет. Македонският въпрос, София 2002, с. 41.
- ↑ Найденов, Николай. Феодализъм и патриархалност. По материали от българските земи ХV-ХІХ век, София, 1993, с. 99, 101.
- ↑ Найденов, Николай. Феодализъм и патриархалност. По материали от българските земи ХV-ХІХ век, София, 1993, с. 167.
- ↑ Найденов, Николай. Феодализъм и патриархалност. По материали от българските земи ХV-ХІХ век, София, 1993, с. 100.
- ↑ Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 22-23.
- ↑ Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 122-123. Според документите аяните били покровителствани и от местния кадия.
- ↑ История на България, том 5, Българско Възраждане ХVІІІ – средата на ХІХ век, София, Издателство на БАН, 1985, с. 163.
- ↑ Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 23-24.
- ↑ Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 91.
- ↑ Аданър, Фикрет. Македонският въпрос, София 2002, с. 41-42.
- ↑ Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 122.
- ↑ а б в История на България, том 5, Българско Възраждане ХVІІІ – средата на ХІХ век, София, Издателство на БАН, 1985, с. 50.
- ↑ Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 120-122.
- ↑ Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 126-127.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 49-50.
- ↑ Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 125-126.