Луиджи Коменчини: Разлика между версии

Луиджи Коменчини
Luigi Comencini
	Луиджи Коменчини Luigi Comencini
Роден	8 юни 1916 г. Сало, Италия
Починал	6 април 2007 г. (90 г.) Рим, Италия
Националност	Италия
Активни години	1937–1991
Уебсайт	Страница в IMDb
	Луиджи Коменчини в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:05, 19 февруари 2019

Луиджи Коменчини (Шаблон:Lang-it) е италиански филмов режисьор. ^[1]

Биография

Коменчини е роден в град Сало. Прекарва детството си във Франция в град Ажан, където семейството му се премества поради финансови проблеми. Още в училище той става голям почитател на киното. Учи в Политехническия институт в Милано, където се среща с режисьора Алберто Латуада. В следвоенните години участва в създаването на Миланската кинематека (официално основана през 1947 г.). През 1946 г. снимайки Милано разрушен от бомбардировките, решава да направи документален филм за живота на децата сред руините и така се появява филмът „Децата в града“. След като се премества в Рим по съвета на Карло Понти той създава първия си успешен филм „Императорът на Капри“, в който участва Тото. През 1951 г. Федерико Фелини му предлага да напише сценария „Скритите щори“ заедно Фелини в сътрудничество с Тулио Пиели. Детският филм „Хайди“ (1952) му носи голям публичен успех. Следващият филм, който се смята за един от първите в стила „commedia all'italiana“, е „Хляб, любов и фантазия“ (Pane, Amore e Fantasia). В главните роли са Виторио Де Сика и Джина Лолобриджида. След успешното представяне на филма следва втора част - „Хляб, любов и ревност“.

През 1955 г. по екраните тръгва филмът „Красотата на Рим“, в който участва Алберто Сорди. Режисьорът отново кани Сорди да участва във „Всеки дом“ (1960). Филмът разказва историята на първите дни след подписването на примирието, което слага край на войната в Италия. Този филм е голям успех и в допълнение към националните филмови награди получава специалната награда на Международния филмов фестивал в Москва.

Режисьорът разработва "военната" тема в едноименния филм по романа на Карло Касола „Момичето на Бубе“ (La ragazza di Bube, 1963), посветен на съдбата на партизаните в следвоенна Италия. Филмът е посрещнат с одобрение от автора на книгата. Коменчини също прави няколко екранни версии, включително адаптиране на цикъла на творбите на Джованино Гварески за Дон Камило.

Телевизионната версия на „Приключенията на Пинокио“ на Карло Колоди в съкратената му версия за големия екран е показана на Международния филмов фестивал в Москва през 1973 г. и печели златната награда в детското филмово състезание.

Сред последните произведения на режисьора е филмовата адаптация на операта „Бохеми“ на Джакомо Пучини. Режисьорът премества времето на действието на операта в началото на XX век.

През 1987 г. на Филмовия фестивал във Венеция Коменчини получава наградата „Златен лъв“ за своята филмова кариера. От 80-те години на XX век режисьорът страда от болестта на Паркинсон.

Избрана филмография

Режисьор

година	филм	оригинално заглавие	бележки
1953	Хляб, любов и фантазия	Pane, amore e fantasia
1954	Хляб, любов и ревност	Pane, amore e fantasia
1959	И това в понеделник сутрин	Und das am Montagmorgen
1960	Всички у дома	Tutti a casa
1962	Комисарят	Il commissario
1963	Момичето на Бубе	La ragazza di Bube
1965	Куклите	Le bambole (Il trattato di eugenetica)	сегмент: (Трактатът за евгениката)
1974	Престъпление от любов	Delitto d'amore
1975	Неделна жена	La donna della domenica
1976	Няколко странни случая	Quelle strane occasioni (L'ascensore)	сегмент: (Асансьорът)
1976	Лека нощ, дами и господа	Signore e signori, buonanotte ( )	сегмент: ( )
1977	Котката	Il gatto
1978	Голямото задръстване	L'ingorgo - Una storia impossibile

Източници

↑ http://www.imdb.com/name/nm0173728/

Външни препратки

[1] ttp://www.imdb.com/name/nm0173728/

[1]

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 == Биография ==
-Коменчини е роден в град [[Сало]]. Прекарва детството си във [[Франция]] в град [[Ажан]], където семейството му се премества поради финансови проблеми. Още в училище той става голям почитател на киното. Учи в Политехническия институт в [[Милано]], където се среща с режисьора [[Алберто Латуада]]. В следвоенните години той участва в създаването на Миланската кинематека (официално основана през 1947 г.). През 1946 г. снимайки Милано разрушен от бомбардировките, решава да направи документален филм за живота на децата сред руините и така се появи филмът ''„[[Децата в града]]“''. След като се премества в [[Рим]] по съвета на [[Карло Понти]] той прави първия си успешен филм ''„[[Императорът на Капри]]“'' в който участва [[Тото (актьор)|Тото]]. През 1951 г. [[Федерико Фелини]] му предлага да напише сценария „Скритите щори“ заедно Фелини в сътрудничество с [[Тулио Пиели]]. Детският филм ''„[[Хайди]]“'' (1952) му носи голям успех в обществеността. Следващият филм, който се смята за един от първите в стила „commedia all'italiana“ е ''„[[Хляб, любов и фантазия]]“'' (Pane, Amore e Fantasia) в главните роли са [[Виторио Де Сика]] и [[Джина Лолобриджида]]. След успешното представяне на филма последва втора част - ''„[[Хляб, любов и ревност]]“''.
+Коменчини е роден в град [[Сало]]. Прекарва детството си във [[Франция]] в град [[Ажан]], където семейството му се премества поради финансови проблеми. Още в училище той става голям почитател на киното. Учи в Политехническия институт в [[Милано]], където се среща с режисьора [[Алберто Латуада]]. В следвоенните години участва в създаването на Миланската кинематека (официално основана през 1947 г.). През 1946 г. снимайки Милано разрушен от бомбардировките, решава да направи документален филм за живота на децата сред руините и така се появява филмът ''„[[Децата в града]]“''. След като се премества в [[Рим]] по съвета на [[Карло Понти]] той създава първия си успешен филм ''„[[Императорът на Капри]]“'', в който участва [[Тото (актьор)|Тото]]. През 1951 г. [[Федерико Фелини]] му предлага да напише сценария „Скритите щори“ заедно Фелини в сътрудничество с [[Тулио Пиели]]. Детският филм ''„[[Хайди]]“'' (1952) му носи голям публичен успех. Следващият филм, който се смята за един от първите в стила „commedia all'italiana“, е ''„[[Хляб, любов и фантазия]]“'' (Pane, Amore e Fantasia). В главните роли са [[Виторио Де Сика]] и [[Джина Лолобриджида]]. След успешното представяне на филма следва втора част - ''„[[Хляб, любов и ревност]]“''.
-През 1955 г. е освободен филма ''„[[Краотата на Рим]]“'' в който участва [[Алберто Сорди]]. Режисьорът отново кани Сорди да се появи в негов филм, този път в ''„[[Всеки дом]]“'' (1960). Филмът разказва историята на първите дни след подписването на примирието, което сложи край на войната в Италия. Този филм е голям успех и в допълнение към националните филмови награди получи специалната награда на [[Москва (филмов фестивал)|Международния филмов фестивал в Москва]].
+През 1955 г. по екраните тръгва филмът ''„[[Красотата на Рим]]“'', в който участва [[Алберто Сорди]]. Режисьорът отново кани Сорди да участва във ''„[[Всеки дом]]“'' (1960). Филмът разказва историята на първите дни след подписването на примирието, което слага край на войната в Италия. Този филм е голям успех и в допълнение към националните филмови награди получава специалната награда на [[Москва (филмов фестивал)|Международния филмов фестивал в Москва]].
-Режисьорът разработи "военната" тема във филма базиран на романа на [[Карло Касола]] „Момичето от Бубе“ (La ragazza di Bube, 1963), посветена на съдбата на партизаните в следвоенна Италия. Филмът е много добре приет от автора на книгата. Коменчини също прави няколко екранни версии, включително адаптиране на цикъла на творбите на [[Джованино Гварески]] за Дон Камило.
+Режисьорът разработва "военната" тема в едноименния филм по романа на [[Карло Касола]] „Момичето на Бубе“ (La ragazza di Bube, 1963), посветен на съдбата на партизаните в следвоенна Италия. Филмът е посрещнат с одобрение от автора на книгата. Коменчини също прави няколко екранни версии, включително адаптиране на цикъла на творбите на [[Джованино Гварески]] за Дон Камило.
-Телевизионната версия на „[[Приключенията на Пинокио]]“ на [[Карло Колоди]] в съкратената му версия за големия екран бе показана на Международния филмов фестивал в Москва през 1973 г. и спечели златната награда в детското филмово състезание.
+Телевизионната версия на „[[Приключенията на Пинокио]]“ на [[Карло Колоди]] в съкратената му версия за големия екран е показана на Международния филмов фестивал в Москва през 1973 г. и печели златната награда в детското филмово състезание.
-Сред последните произведения на режисьора е филмовата адаптация на операта „[[Бохеми]]“ на [[Джакомо Пучини]]. Режисьорът преместил времето на операта в началото на XX век.
+Сред последните произведения на режисьора е филмовата адаптация на операта „[[Бохеми]]“ на [[Джакомо Пучини]]. Режисьорът премества времето на действието на операта в началото на XX век.
-През 1987 г. на [[Венеция (филмов фестивал)|Филмовия фестивал във Венеция]] Коменчини получава наградата „[[Златен лъв]]“ за своята филмова кариера. От 80-те години на миналия век режисьорът страда от болестта на Паркинсон.
+През 1987 г. на [[Венеция (филмов фестивал)|Филмовия фестивал във Венеция]] Коменчини получава наградата „[[Златен лъв]]“ за своята филмова кариера. От 80-те години на XX век режисьорът страда от болестта на Паркинсон.
 == Избрана филмография ==
@@ Ред 119: / Ред 119: @@
 * {{AllMovie name|85612|Луиджи Коменчини}}
+{{Награда „Давид на Донатело“ за най-добър режисьор}}
 {{Портал|Биографии|Италия}}
 {{Нормативен контрол}}
 {{СОРТКАТ:Коменчини, Луиджи}}
-{{Награда „Давид на Донатело“ за най-добър режисьор}}
 [[Категория:Италиански режисьори]]
 [[Категория:Починали в Рим]]