Троя: Разлика между версии
м замяна на месец от англ. на бг. |
{{lang-grc,el,fr,de,en}} => {{lang|grc,el,fr,de,en}} |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
}} |
}} |
||
'''Троя''' ({{lang |
'''Троя''' ({{lang|grc|Τροία}}, а също и '''Илио́н''' ({{lang|el|Ἴλιον}})) е античен град на полуостров [[Троада (Мала Азия)|Троада]] в най-западната част на [[Мала Азия]], край пролива [[Дарданели]], недалеч от брега на [[Егейско море]]. Известен е като място на [[Троянска война|Троянската война]], описана в [[Илиада]] – едната от двете древногръцки поеми, приписвани на [[Омир]]. До към средата на 19 век съществуването му е спорно, но започналите след 1860 г. археологически разкопки, продължаващи и до днес, доказват реалното му съществуване. |
||
[[Файл:Brad-Pitt's-horse-in-Canakkale.jpg|мини|260px|Бутафорният [[Троянски кон]] от филма „Троя“, подарен от [[Брад Пит]] на турския град [[Чанаккале]], в чиито околности са снимани някои сцени.]] |
[[Файл:Brad-Pitt's-horse-in-Canakkale.jpg|мини|260px|Бутафорният [[Троянски кон]] от филма „Троя“, подарен от [[Брад Пит]] на турския град [[Чанаккале]], в чиито околности са снимани някои сцени.]] |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
== История на разкопките == |
== История на разкопките == |
||
Докато древните [[елини]] са вярвали в истинността на [[Илиада|„Илиада“]], учените от XVII – XVIII век приемат [[Троянска война|Троянската война]] по-скоро като [[мит]], отколкото като историческо сведение. Въпреки това, не липсват ентусиасти, вярващи в обратното. Още в края на XVIII век французинът Льо Шевалие ({{lang |
Докато древните [[елини]] са вярвали в истинността на [[Илиада|„Илиада“]], учените от XVII – XVIII век приемат [[Троянска война|Троянската война]] по-скоро като [[мит]], отколкото като историческо сведение. Въпреки това, не липсват ентусиасти, вярващи в обратното. Още в края на XVIII век французинът Льо Шевалие ({{lang|fr|Jean Baptiste LeChevalier}}) започва да търси Троя по крайбрежието на [[Мраморно море]]. Постепенно историците започват да приемат неговата хипотеза, че вероятното място на Троя е на хълма Бунарбаши <ref>''Voyage de la Troade''</ref>{{sfn|Schliemann|1881|pp=184 – 191}}, като това убеждение става общоприето и се задържа доста дълго. Хълмът Хисарлък като алтернативно място е посочен за първи път от шотландеца Чарлз Макларън <ref>{{cite book|last1=Maclaren|first1=Charles|title=A Dissertation On the Topography of the Plain of Troy: Including an Examination of the Opinions of Demetrius, Chevalier, Dr. Clarke, and Major Rennell|year=2010|publisher=Bibliobazaar|isbn=1-146-73161-2|url=https://books.google.com/books?id=UkkMAAAAYAAJ&redir_esc=y|access-date=28 декември 2014}}</ref>{{sfn|Schliemann|1881|p=189}} през 1822 г. Привърженик на неговата идея става англичанинът Франк Калвърт, който дори закупува парцел на Хисарлъка и започва разкопки през 1865 г. По ирония на съдбата разкопаният от него участък се оказва встрани от развалините. През 1868 г. Шлиман се запознава с Калвърт и също става горещ поддръжник на идеята за Хисарлъка. След известни затруднения със закупуването на земя и получаването на султански [[ферман]] с разрешение за разкопки, той започва работа през 1871 г. и в продължение на няколко сезона успява да разкрие останките от древни селища от различни епохи. Най-важното си откритие прави през 1873 г., когато разкрива [[крепостни стени]] и порта, а малко по-късно и златно [[съкровище]]. |
||
След внезапната смърт на Шлиман разкопките продължава германецът Вилхелм Дьорпфелд ({{lang |
След внезапната смърт на Шлиман разкопките продължава германецът Вилхелм Дьорпфелд ({{lang|de|Wilhelm Dörpfeld}}) (1893 – 94) и по-късно Карл Блиджен ({{lang|en|Carl W. Blegen}}) (1932 – 38)<ref>Wilhelm Dörpfeld, Troja und Ilion, Beck & Barth, 1902</ref><ref>Carl W. Blegen, Troy; excavations conducted by the University of Cincinnati, 1932 – 1938, Princeton University Press, 1950</ref>. |
||
== Открити културни пластове == |
== Открити културни пластове == |
Версия от 20:36, 26 февруари 2019
- Тази статия е за античния град. За филма вижте Троя (филм).
Троя | |
Стените на акропола от слоя Троя VII, идентифициран като съвременен на Троянската война (около 1200 г. пр.н.е.). | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | Турция |
Археология | |
Вид | Град |
Епоха | Бронзова епоха |
Сайт | muze.gov.tr/muze-detay?sectionId=TRV01&distId=TRV |
Световно наследство на ЮНЕСКО | |
Име | Archaeological Site of Troy |
Регион | Европа и Северна Америка |
Тип | Културно |
Критерий | ii, iii, vi |
Вписване | 1998 |
ID | 849 |
Троя в Общомедия |
Троя (на старогръцки: Τροία, а също и Илио́н (на гръцки: Ἴλιον)) е античен град на полуостров Троада в най-западната част на Мала Азия, край пролива Дарданели, недалеч от брега на Егейско море. Известен е като място на Троянската война, описана в Илиада – едната от двете древногръцки поеми, приписвани на Омир. До към средата на 19 век съществуването му е спорно, но започналите след 1860 г. археологически разкопки, продължаващи и до днес, доказват реалното му съществуване.
Основната заслуга за разкриването на Троя е на германския археолог Хайнрих Шлиман, който започва разкопки в района на хълма Хисарлък през 1870 г. Той установява, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг. Тъй като според него Омировата Троя трябва да е най-ранното селище, т.е. разположено най-отдолу (Троя II), той прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове. По-късни датирания установяват, че с Омировата се идентифицират останките на Троя VI и Троя VIIa от средната и късната бронзова епоха[1].
Разкритите останки са важно свидетелство за първия контакт между цивилизациите на Мала Азия и средиземноморския свят. През 1998 г. археологическият обект Троя е включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.
История на разкопките
Докато древните елини са вярвали в истинността на „Илиада“, учените от XVII – XVIII век приемат Троянската война по-скоро като мит, отколкото като историческо сведение. Въпреки това, не липсват ентусиасти, вярващи в обратното. Още в края на XVIII век французинът Льо Шевалие (на френски: Jean Baptiste LeChevalier) започва да търси Троя по крайбрежието на Мраморно море. Постепенно историците започват да приемат неговата хипотеза, че вероятното място на Троя е на хълма Бунарбаши [2][3], като това убеждение става общоприето и се задържа доста дълго. Хълмът Хисарлък като алтернативно място е посочен за първи път от шотландеца Чарлз Макларън [4][5] през 1822 г. Привърженик на неговата идея става англичанинът Франк Калвърт, който дори закупува парцел на Хисарлъка и започва разкопки през 1865 г. По ирония на съдбата разкопаният от него участък се оказва встрани от развалините. През 1868 г. Шлиман се запознава с Калвърт и също става горещ поддръжник на идеята за Хисарлъка. След известни затруднения със закупуването на земя и получаването на султански ферман с разрешение за разкопки, той започва работа през 1871 г. и в продължение на няколко сезона успява да разкрие останките от древни селища от различни епохи. Най-важното си откритие прави през 1873 г., когато разкрива крепостни стени и порта, а малко по-късно и златно съкровище.
След внезапната смърт на Шлиман разкопките продължава германецът Вилхелм Дьорпфелд (на немски: Wilhelm Dörpfeld) (1893 – 94) и по-късно Карл Блиджен (на английски: Carl W. Blegen) (1932 – 38)[6][7].
Открити културни пластове
Отделните културни пластове в Троя са номерирани от Троя I до Троя IX, с няколко подразделения:
- Троя I 3000 – 2600 г. пр.н.е.
- Троя II 2600 – 2250 г. пр.н.е.
- Троя III 2250 – 2100 г. пр.н.е.
- Троя IV 2100 – 1950 г. пр.н.е.
- Троя V: 20 – 18 век пр.н.е.
- Троя VI: 17 – 15 век. пр.н.е.
- Троя VIh: късната бронзова епоха, 14 век пр.н.е.
- Троя VIIa: ок. 1300 – 1190 г. пр.н.е, най-вероятният „кандидат“ за Омировата Троя.
- Троя VIIb1: 12 век пр.н.е.
- Троя VIIb2: 11 век пр.н.е.
- Троя VIIb3: допреди около 950 г. пр.н.е.
- Троя VIII: около 700 г. пр.н.е
- Троя IX: Елинистичната епоха, 1 век пр.н.е.
Източници
- ↑ Troy ancient city, Turkey // Енциклопедия Британика. Посетен на 19 октомври 2017. (на английски)
- ↑ Voyage de la Troade
- ↑ Schliemann 1881, с. 184 – 191.
- ↑ Maclaren, Charles. A Dissertation On the Topography of the Plain of Troy: Including an Examination of the Opinions of Demetrius, Chevalier, Dr. Clarke, and Major Rennell. Bibliobazaar, 2010. ISBN 1-146-73161-2. Посетен на 28 декември 2014.
- ↑ Schliemann 1881, с. 189.
- ↑ Wilhelm Dörpfeld, Troja und Ilion, Beck & Barth, 1902
- ↑ Carl W. Blegen, Troy; excavations conducted by the University of Cincinnati, 1932 – 1938, Princeton University Press, 1950
Литература
- Schliemann, Henry. Ilios. The city and country of the Trojans: the results of researches and discoveries on the site of Troy and through the Troad in the years 1871–72–73–78–79. New York, Harper & Brothers, 1881.