Понтифекс

Част от серията статии за
Древен Рим
Периоди
Седемте царе на Рим (753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.) Римска република (508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.) Римска империя (27 пр.н.е. – 476/1453) Принципат (Западна империя) Доминат (Източна империя)
Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конница Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викариус Vigintisexviri Ликтор Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии Римско право Римско гражданство Imperium

Понтифекс (pontifex - преведено буквално "строител на мостове") - в древен Рим човек, който се занимава с церемонии и религиозни ритуали. Жреческата колегия на Понтифексите, била учредена според преданията от втория римски цар Нума Помпилий. Ръководителят й се наричал pontifex maximus. Според римския писател Варон (116-17 г.пр.н.е.) един от първите царе на Рим Анк Марций, който бил също и главен жрец на града, построил първия дървен мост през Тибър Ponte Sublicio с цел да се стигне до храма на другия бряг на реката. Този мост се е смятал за свещен, защото на него са се извършвали жертвоприношения и други ритуали. В късната фаза на републиката е имало само 15 понтифекса - 7 патриции и 8 плебеи. В последствие Римските императори си присвоили титлата pontifex maximus.

"Понтифекс" може да се разбира и като този, който е мост между земния свят и боговете. В това ѝ значение се е използвала за папите, и понякога за епископите.