Навойска област: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код: Игнорирани тагове; форматиране: заглавие-стил, интервал, нов ред (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Административна единица инфо |
|||
{{без източници}} |
|||
| име-местно = Navoiy viloyati |
|||
<table border="1" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:right; clear:right; margin: 0 0 1em 1em"> |
|||
| знаме = |
|||
<tr> |
|||
| герб = |
|||
<th colspan="2" align=center bgcolor=#CD5700><span style="color:white"><big>'''Навойска област'''<br><small>Navoiy viloyati </small></big></span></th></tr> |
|||
| карта-файл = UZ-Navoiy.PNG |
|||
<tr><td colspan="2" align=center><br>[[Картинка:UZ-Navoiy.PNG|250px]]<br></td></tr> |
|||
| страна = {{Узбекистан}} |
|||
<tr><td colspan="2" cellspacing="0" cellpadding="2"></td></tr> |
|||
| столица-име = [[Навои]] |
|||
<tr><th colspan="2" align=center bgcolor=#CD5700><span style="color:white">'''карта'''</span></th></tr> |
|||
| площ = 110 800 |
|||
<tr><td>'''Админ. център''':</td><td>[[Навой]]</td></tr> |
|||
| население = 974 300 |
|||
<tr valign=top><td>'''Площ''':</td><td>110 800 км²</td></tr> |
|||
| население-година = 2019 |
|||
<tr valign=top><td>'''Население''':</td><td>767 500<small>''(2005)''</small></td></tr> |
|||
| подразделения1-вид = Райони (тумани) |
|||
<tr valign=top><td>'''Гъстота''':</td><td>7 д/км²</td></tr> |
|||
| подразделения1-име = 8 |
|||
<tr><th colspan="2" align=center bgcolor=#CD5700><span style="color:white">'''статистически данни'''</span></th></tr> |
|||
| управител-вид = Губернатор |
|||
</table> |
|||
| управител-име = |
|||
}} |
|||
'''Навойска област''' е една от |
'''Навойска област''' ({{lang|uz|Navoiy viloyati}}) е една от 12-те области ([[вилает|вилояти]]) на [[Узбекистан]]. Площ 110 800 km² (2-ро място по големина в [[Узбекистан]], 24,73% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 974 300 души<ref name=uzstat>''Statistical Yearbook of the Regions of Uzbekistan 2005'', State Statistical Committee, Tashkent, 2006 {{икона|ru}}.</ref> (13-то място по население в [[Узбекистан]], 2,91% от нейното население). Административен център град [[Навои]]. Разстояние от [[Ташкент]] до [[Навои]] 512 km. |
||
== Историческа справка == |
|||
Всичките 8 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1958 г. ([[Навои]]) до 1979 г. ([[Къзълтепа]]). Първото създаване на Навойска област става на 20 януари 1982 г. от части на [[Бухарска област|Бухарска]] и [[Самаркандска област]]. На 9 септември 1988 г. областта е закрита и територията ѝ е присъединена към [[Самаркандска област]], а през май 1989 г. големи части са предадени на [[Бухарска област]]. На 27 януари 1992 г. Навойска област е възстановена и до сега границите ѝ не са променяни. |
|||
== Географска характеристика == |
|||
Навойска област е разположена в северната част на [[Узбекистан]]. На север и североизток граничи с [[Къзълординска област|Къзълординска]] и [[Туркестанска област]] на [[Казахстан]], на изток – с [[Джизакска област]], на югоизток – със [[Самаркандска област]], на юг – с [[Кашкадаринска област]], на югозапад – с [[Бухарска област]] и на запад – с [[Каракалпакстан|Каракалпакската автономна република]]. В тези си граници заема площ от 110 800 km² (2-ро място по големина в [[Узбекистан]], 24,73% от нейната площ). Дължина от север на юг 460 km, ширина от запад на изток 350 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article002316.html «Большая Советская Энциклопедия» – Бухарская область, т. 4, стр. 166 – 167]</ref> |
|||
Релефът на областта представлява слабо хълмиста, леко наклонена на северозапад равнина. Над 90% от територията ѝ е заета от пустинята [[Къзълкум]], в която се издигат отделни уединени възвишения – [[Букантау]] (764 m), [[Кулджуктау]] (785 m) и [[Тамдитау]] (922 m). В източната ѝ част навлиза западния участък на възвишението Актау (северозападно продължение на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]]) с максимална височина връх '''Тахку 1993 m''' ({{coord|40|23|46|N|65|57|07|E}}), издигащ се на 2 km западно от сгт Лянгар, Хатърчински район. Крайната ѝ южна част е заета от широката и плодородна долина на река [[Зеравшан]].<ref name="bse"/> |
|||
Климатът е рязко континентален със сравнително мека зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура -3°С, а средна юлска 37°С. Годишната сума на валежите е 175 – 200 mm. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) в град [[Навои]] е 217 денонощия.<ref name="bse"/> |
|||
Единствената постоянна водна артерия в областта е река [[Зеравшан]], от която наляво и надясно се отделят напоителни канали, захранващи 3 големи водохранилища: Тудакулско, Куймазарско и Шуркалско.<ref name="bse"/> |
|||
Почвите в напояваните райони са ливадни, алувиални и блатно-ливадни. В пустинно-пасбищните райони преобладават светлосивите, пясъчните и гипсоносните почви. В пустинните райони растат ксерофитни храсти (джузгун, астрагал и др.), ефемери и ефемероиди (пясъчна острица, метличина), житни треви и малки горички от саксаул. Пустинният животински свят е представен от антилопи (джейран и сайга), пустинен вълк, пустинна лисица, многочислени гризачи (лалугер, пустинна мишка), влечуги (гущери, змии, костенурки), а от птиците се срещат саксаулна сойка, пустинарка, степно коприварче и др.<ref name="bse"/> |
|||
== География == |
|||
== История == |
|||
== Население == |
== Население == |
||
На 1 януари 2019 г. населението на Навойска област област е наброявало 974 300 души (2,91% от населението на [[Узбекистан]]). Гъстота 8,79 души/km². Градско население 48,29%. Етнически състав: [[узбеки]] 63,3%, [[руснаци]] 13,5%, [[казахи]] 11,5%, [[татари]] 2,6%, [[украинци]] 1,4%, [[каракалпаки]] 1,4%, [[таджики]] 1,3%, [[азербайджанци]] 0,9%, [[беларуси]] 0,2% и др. |
|||
== Стопанство == |
|||
<ref name=uzstat/> |
|||
== Външни врзъки == |
|||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
{{Административно деление на Узбекистан}} |
{{Административно деление на Узбекистан}} |
||
Версия от 14:21, 28 октомври 2019
| Навойска област Navoiy viloyati | |
 | |
| Страна |  Узбекистан |
|---|---|
| Адм. център | Навои |
| Площ | 110 800 km² |
| Население | 974 300 души (2019) 8,79 души/km² |
| Райони (тумани) | 8 |
| Официален сайт | www.navoi.uz/en |
| Навойска област в Общомедия | |
Навойска област (на узбекски: Navoiy viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 110 800 km² (2-ро място по големина в Узбекистан, 24,73% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 974 300 души[1] (13-то място по население в Узбекистан, 2,91% от нейното население). Административен център град Навои. Разстояние от Ташкент до Навои 512 km.
Историческа справка
Всичките 8 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1958 г. (Навои) до 1979 г. (Къзълтепа). Първото създаване на Навойска област става на 20 януари 1982 г. от части на Бухарска и Самаркандска област. На 9 септември 1988 г. областта е закрита и територията ѝ е присъединена към Самаркандска област, а през май 1989 г. големи части са предадени на Бухарска област. На 27 януари 1992 г. Навойска област е възстановена и до сега границите ѝ не са променяни.
Географска характеристика
Навойска област е разположена в северната част на Узбекистан. На север и североизток граничи с Къзълординска и Туркестанска област на Казахстан, на изток – с Джизакска област, на югоизток – със Самаркандска област, на юг – с Кашкадаринска област, на югозапад – с Бухарска област и на запад – с Каракалпакската автономна република. В тези си граници заема площ от 110 800 km² (2-ро място по големина в Узбекистан, 24,73% от нейната площ). Дължина от север на юг 460 km, ширина от запад на изток 350 km.[2]
Релефът на областта представлява слабо хълмиста, леко наклонена на северозапад равнина. Над 90% от територията ѝ е заета от пустинята Къзълкум, в която се издигат отделни уединени възвишения – Букантау (764 m), Кулджуктау (785 m) и Тамдитау (922 m). В източната ѝ част навлиза западния участък на възвишението Актау (северозападно продължение на Туркестанския хребет) с максимална височина връх Тахку 1993 m (), издигащ се на 2 km западно от сгт Лянгар, Хатърчински район. Крайната ѝ южна част е заета от широката и плодородна долина на река Зеравшан.[2]
Климатът е рязко континентален със сравнително мека зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура -3°С, а средна юлска 37°С. Годишната сума на валежите е 175 – 200 mm. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) в град Навои е 217 денонощия.[2]
Единствената постоянна водна артерия в областта е река Зеравшан, от която наляво и надясно се отделят напоителни канали, захранващи 3 големи водохранилища: Тудакулско, Куймазарско и Шуркалско.[2]
Почвите в напояваните райони са ливадни, алувиални и блатно-ливадни. В пустинно-пасбищните райони преобладават светлосивите, пясъчните и гипсоносните почви. В пустинните райони растат ксерофитни храсти (джузгун, астрагал и др.), ефемери и ефемероиди (пясъчна острица, метличина), житни треви и малки горички от саксаул. Пустинният животински свят е представен от антилопи (джейран и сайга), пустинен вълк, пустинна лисица, многочислени гризачи (лалугер, пустинна мишка), влечуги (гущери, змии, костенурки), а от птиците се срещат саксаулна сойка, пустинарка, степно коприварче и др.[2]
Население
На 1 януари 2019 г. населението на Навойска област област е наброявало 974 300 души (2,91% от населението на Узбекистан). Гъстота 8,79 души/km². Градско население 48,29%. Етнически състав: узбеки 63,3%, руснаци 13,5%, казахи 11,5%, татари 2,6%, украинци 1,4%, каракалпаки 1,4%, таджики 1,3%, азербайджанци 0,9%, беларуси 0,2% и др. [1]
Източници
| ||||||||||||||||
