Разлика между версии на „Нотариус“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Преподреждане на заглавията в страницата. Добавяне на подзаглавия. Дребни добавки и още източници
м (Допълн. определение; източници)
м (Преподреждане на заглавията в страницата. Добавяне на подзаглавия. Дребни добавки и още източници)
 
От гледна точка на материалното и на процесуалното право, клиентите на адвоката са наречени: [[ищец]], [[ответник]], пострадал, [[обвиняем]], [[подсъдим]] или изтърпяващ наказание. 
 
От процесуална гледна точка, клиентът на нотариуса се нарича най-често ''молител''.
 
Задължение на [[адвокат]]а е да съблюдава интересите и правата на своя клиент, с цената на всички легални средства.
 
Поради пристрастната функция на адвокатската професия, интересите, професионалните навици и възгледи, в които професията възпитава, от гледна точка на традициите, практиката и [[Психология|трудовата психология]], функциите на адвокатската професия не е прието да се съчетават с функциите и ролята на нотариуса, съдебните изпълнители (ДСИ и [[Частен съдебен изпълнител|ЧСИ]]) и други.
[[image:Notar um 1830.jpg|thumb|Нотариус, 1830|225x225px]]
[[Файл:Гербови марки на Княжество България и Царство България за заплащане на нотариални и други съдебни такси .png|център|мини|600п|Гербови марки на [[Княжество България]] и [[Царство България]] за заплащане на нотариални и други съдебни такси]]
 
== Възнаграждение ==
[[image:Notar um 1830.jpg|thumb|Нотариус, 1830|225x225px]]На нотариуса се заплаща възнаграждение, което се нарича ''нотариална такса''.
 
Таксата за нотариалната услугата се заплаща от клиента ([[Молба|молителя]]). Държавата не заплаща възнаграждение на нотариуса, освен в случаите, когато нотариусът се нарича [[районен съдия]] или съдия по вписванията.
 
Съответната държава може да регулира или да не регулира тяхното възнаграждение с горна и/или долна граница, или изобщо да не регулира финансови параметри, при условията на свободно договаряне между клиент и нотариус.
 
== Камари и организации ==
Европейските нотариуси членуват по право в национални камари, национални съвети или организации. Членството е задължително. От своя страна тези камари членуват в Международния„Международния съюз на нотариуситенотариусите“ и Съюзав „Съюза на нотариатите на Европейския съюзсъюз“.
 
== Наследяване и предаване на нотариална практика ==
В Европа нотариалната практика често се наследява при определени условия. Може да се предаде на следващото поколение квалифициран юрист или да се прехвърля на дългогодишен служител. Съществуват родове, които са потомствени нотариуси от [[средновековието]], насам. Те са доверени, ценени и уважаване членове на обществото, стоят най-близо до гражданите; пазят техните интереси и документи.
 
Предаването на професията чрез тези методи е гаранция в професията да не навлизат лица, които не притежават нравствените и [[Морал|морални]] качества за нея, както е и гаранция за социален и професионален опит.
 
Така често се създава [[приемственост]] на [[Знание|знания]], [[Умение|умения]], [[Архив|архиви]], [[Клиент|клиенти]], [[Традиция|традиции]].
 
== Историческо развитие на нотариуса в България ==
[[Файл:McEwen the-notary.jpg|мини|337x337пкс|McEwen, „Нотариусът“]]В различни периоди – [[1878]] – [[1944]] г., 1944 – [[1948]] г. и след [[1990]] г., до 1996 година, длъжностните лица, натоварени с тази дейност, са наричани: нотариуси, мирови съдии, околийски съдии, народни съдии, районни съдии, нотариуси и нотариусисъдии по вписванията (вж. Закон за нотариусите и мировите съдии от 1885 г.) <ref name=":1">{{извод от кн. "Българско нотариално право", д-р Панчо Бешков}}</ref><ref>[http://www.notaric.net/история-на-професията История на професията]</ref><ref>Закон за устройство на съдилищата</ref><ref name=":4">Закон за съдебната власт</ref>[[Файл:Гербови марки на Княжество България и Царство България за заплащане на нотариални и други съдебни такси .png|център|мини|600п|Гербови марки на [[Княжество България]] и [[Царство България]] за заплащане на нотариални и други съдебни такси]]
[[Файл:McEwen the-notary.jpg|мини|337x337пкс|McEwen, „Нотариусът“]]След [[Освобождението на България]] (1878 г.) и по-конкретно след [[1885]] г., нотариалните действия се извършват от нотариуси и мирови съдии<ref>Закон за нотариусите от 1885 г.</ref>.
 
=== Княжество България и Царство България ===
В различни периоди – [[1878]] – [[1944]] г., 1944 – [[1948]] г. и след [[1990]] г., до 1996 година, длъжностните лица, натоварени с тази дейност, са наричани мирови съдии, околийски съдии, народни съдии, районни съдии и нотариуси (вж. Закон за нотариусите от 1885 г.) <ref name=":1">{{извод от кн. "Българско нотариално право", д-р Панчо Бешков}}</ref><ref>[http://www.notaric.net/история-на-професията История на професията]</ref>
[[Файл:McEwen the-notary.jpg|мини|337x337пкс|McEwen, „Нотариусът“]]След [[Освобождението на България]] (1878 г.) и по-конкретно след [[1885]] г., нотариалните действия по българските земи се извършват от нотариуси и мирови съдии<ref>Закон за нотариусите и мировите съдии от 1885 г.</ref>.
 
=== Народна република България ===
По време на [[Социализъм|социализма]] поради ограниченията в правото на собственост върху недвижимите имоти, както и поради стеснения кръг от икономически отношения между [[Физическо лице|физически]] (частни) лица, които са в съответствие с определенията на правото на собственост, дадени от социалистическата теория, нотариалните сделки са в ограничено количество.<ref name=":1" />
 
През 1980-те години се наблюдава увеличаване на броя прехвърлителни сделки с МПС, съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата от [[1973]] г., също в по-ограничени количества, доколкото по онова време гражданите имат достъп до пазара на леки автомобили.<ref name=":1" />
С увеличаване на гражданския оборот и на частноправните сделки през 1990-те години установената от социалистическата държава нотариална система, в частност нотариалните служби към [[Районен съд|районните съдилища]], са прекомерно натоварени да обслужат населението на големите градове и да задоволят, по този начин, нарасналите му потребности при условията на [[пазарна икономика]].<ref name=":1" />
 
=== Република България ===
Извършването на нотариалната [[реформа]] през [[1996]] – [[1998]] г., е задължително условие, изискване и част от предприсъединителните условия за членството на [[Република България]] в [[Европейския съюз]]. Мотивите са да се облекчи и създаде предпоставка за развитие на обществените икономически отношения и пазар, да се създаде нотариус, равностоен на европейския, който да не е зависим – т.е. да не е държавен служител, да е несменяем и гарантиран, да не се влияе от икономически фактори. Целта е нотариусът да е безпристрастен, да се подчинява единствено на закона, а услугите на нотариуса да са по-достъпни.<ref name=":1" />
 
Всички нотариуси са членове по право и задължение в Нотариалната камара на Република България. Тя, от своя страна е член на Международният съюз на нотариусите (Международния съюз на латинските нотариуси [U.I.N.L]) и на Съюза на нотариатите на Европейския съюз.
[[Файл:Notariatsinstrument schmalkalden raban.jpg|мини|616x616пкс|8 август [[1474]], Нотариален акт, нотариус Speyer Raban Schmalkalden, градския архив гр. [[Шпайер]], Германия]]
С Резолюция № 42 на Общото събрание на нотариатите-членове на Международния съюз на Латинския нотариат, от 19 октомври 2004 година, Нотариалната камара на Република България, е приета за пълноправен член на съюза.<ref name="notary" />
 
== Наследяване и предаване на нотариална практика ==
В Европа нотариалната практика често се наследява при определени условия. Може да се предаде на следващото поколение квалифициран юрист или да се прехвърля на дългогодишен служител. Съществуват родове, които са потомствени нотариуси от [[средновековието]], насам. Те са доверени, ценени и уважаване членове на обществото, стоят най-близо до гражданите; пазят техните интереси и документи.
 
Предаването на професията чрез тези методи е гаранция в професията да не навлизат лица, които не притежават нравствените и [[Морал|морални]] качества за нея, както е и гаранция за социален и професионален опит.
 
Така често се създава [[приемственост]] на [[Знание|знания]], [[Умение|умения]], [[Архив|архиви]], [[Клиент|клиенти]], [[Традиция|традиции]].
 
== Възнаграждение ==
[[image:Notar um 1830.jpg|thumb|Нотариус, 1830|225x225px]]На нотариуса се заплаща възнаграждение, което се нарича ''нотариална такса''.
 
Таксата за нотариалната услугата се заплаща от клиента ([[Молба|молителя]]). Държавата не заплаща възнаграждение на нотариуса, освен в случаите, когато нотариусът се нарича [[районен съдия]] или съдия по вписванията.<ref name=":4" />
 
Съответната държава може да регулира или да не регулира тяхното възнаграждение с горна и/или долна граница, или изобщо да не регулира финансови параметри, при условията на свободно договаряне между клиент и нотариус.
 
== Печат на нотариуса ==
587

редакции

Навигация