Централна османска армия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- ) +))
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Централна армия''' е войсково съединение на [[Въоръжени сили на Османската империя|Въоръжените сили]] на [[Османската империя]] в [[Руско-турската война (1877-1878)]].
'''Централна армия''' е войсково съединение на [[Въоръжени сили на Османската империя|Въоръжените сили]] на [[Османската империя]] в [[Руско-турската война (1877-1878)]].


Централната армия е сред най-добре подготвените и боеспособни сили на Османската армия. Създадена е през юли 1877 г. на основата на Албанския Армейски [[Корпус (формирование)|корпус]]. Усилена с частите на Ахмед Хулюси паша (отстъпил [[Шипченска битка (юли 1877)|Шипченския проход]]) и Новозагорския гарнизон (Реуф паша). Командир на армията е [[Сюлейман паша]], началник-щаб е Омер бей.
Централната армия е сред най-добре подготвените и боеспособни сили на Османската армия. Създадена е през юли 1877 г. на основата на Албанския армейски корпус. Усилена с частите с командир Ахмед Хулюси паша, който отстъпва [[Шипченска битка (юли 1877)|Шипченския проход]] и Новозагорския гарнизон с командир Реуф паша. Командир на армията е [[Сюлейман паша]], началник на щаба е Омер бей.


Задачата е от Албания да достигне Южна България. Армията на Сюлейман паша е транспортирана от английски кораби до Дедеагач и с бърз марш достига Стара Загора. От движение трябва да отхвърли на север дълбоко вклинилия се в района [[Преден отряд|Преден Руски отряд (генерал-лейтенант Йосиф Гурко]]).
Задачата е от Албания да достигне Южна България. Армията на Сюлейман паша е транспортирана от английски кораби до Дедеагач и с бърз марш достига Стара Загора. От движение трябва да отхвърли на север дълбоко вклинилия се в района [[Преден отряд|Преден руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко]].


След битките при [[Битка при Нова Загора|Нова Загора]], [[Битка при Джуранли|Джуранли]] и [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], отхвърля руските части и заема позиция за атака на [[Шипченски проход|Шипченския проход]] охраняван от [[Шипченски отряд|Шипченския отряд]]. Прочува се със зверства срещу невъоръжено българско население по долината на р. Тунджа.
След битките при [[Битка при Нова Загора|Нова Загора]], [[Битка при Джуранли|Джуранли]] и [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], отхвърля руските части и заема позиция за атака на [[Шипченски проход|Шипченския проход]] охраняван от [[Шипченски отряд|Шипченския руски отряд]]. Прочува се със зверства срещу невъоръжено българско население по долината на река Тунджа.


Към 30 юли / 11 август наброява 75 [[табур]]а, 63 [[оръдие|оръдия]], 5 [[ескадрон]]а и 18 [[батарея|батареи]]. Общо 37 350 войника. Част от силите са оставени за охрана на различни пунктове. За [[Шипченска битка (август 1877)|Шипченската битка]] са отделени 26 табура и 3 батареи. Организирани са в 6 [[бригада|бригади]]: Вейсел паша, Расим паша, Реджеб паша, Салих паша, Шакир паша, конница - Дагестан Мехмед паша и артилерия - Леман паша. Въпреки превъзходството си в жива сила и въоръжение, не успява да превземе [[Шипченска битка (август 1877)|Шипченския проход]] отбраняван геройски от Руски части и [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. По преценка на Сюлейман паша жертвите са 6644 убити и ранени. Изтощава силите за настъпателни действия и преминава към отбрана.
Към 11 август състава е от 75 табора, 5 ескадрона и 18 батареи с 63 оръдия. Общо 37 350 офицери и войници. Част от силите са оставени за охрана на различни пунктове. За [[Шипченска битка (август 1877)|Шипченската битка]] са отделени 26 табура и 3 батареи. Организирани са в 6 бригади с командири Вейсел паша, Расим паша, Реджеб паша, Салих паша, Шакир паша, конница - Дагестан Мехмед паша и артилерия - Леман паша. Въпреки превъзходството си в жива сила и въоръжение, не успява да превземе [[Шипченска битка (август 1877)|Шипченския проход през август 1877 г.]] отбраняван геройски от Руски части и [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. По преценка на Сюлейман паша жертвите са 6644 убити и ранени. Изтощава силите за настъпателни действия и преминава към отбрана.


В началото на септември след ново усилване достига до 42 000 войника и 75 оръдия. Заема позиция по линията [[Карлово]] - [[Котел]]. От 14 - 26 септември командването е поето от Реуф паша. Претърпява неуспех в [[Шипченска битка (септември 1877)|септемрийските боеве на Шипка и зимното стоене на Шипченския проход]]. Прави неуспешен опит да [[Битка при Елена|деблокира обсадената при Плевен Западна армия]].
В началото на септември след ново усилване достига до 42 000 офицери и войници и 75 оръдия. Заема позиция по линията Карлово - Котел. От 14 - 26 септември командир е Реуф паша. Претърпява неуспех в [[Шипченска битка (септември 1877)|септемврийските боеве на Шипка и зимното стоене на Шипченския проход]]. Прави неуспешен опит да [[Битка при Елена|деблокира обсадената при Плевен Западна армия]].


През декември, командването е поето от Вейсел паша. В началото на януари 1878 г., Централната армия не успява да предотврати преминаването [[Южен отряд|Южния Руски отряд]] (генерал-лейтенант [[Фьодор Радецки]]) през [[Стара планина|проходите на Централна Стара планина]]. В боевете при [[Шипка (град)|Шипка]] и [[Шейновска битка|Шейново]] е разгромена и пленена с целия си личен състав и въоръжение от Южния Руски отряд. Разгрома на Централната армия има стратегическо значение за изхода от войната.
От декември командир е Вейсел паша. В началото на януари 1878 г., Централната армия не успява да предотврати [[Преминаване на Южния отряд през Стара планина|преминаването на Южния руски отряд с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки през проходите на Централна Стара планина]]. В боевете при [[Шипка (град)|Шипка]] и [[Шейновска битка|битката при Шейново]] е разгромена и пленена с целия си личен състав и въоръжение. Разгрома на Централната армия има стратегическо значение за изхода от войната.


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
* Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 174-175
* Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 174-175.


[[Категория:Османски формирования в Руско-турската война (1877 – 1878)]]
[[Категория:Османски формирования в Руско-турската война (1877 – 1878)]]

Версия от 16:32, 2 януари 2020

Централна армия е войсково съединение на Въоръжените сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878).

Централната армия е сред най-добре подготвените и боеспособни сили на Османската армия. Създадена е през юли 1877 г. на основата на Албанския армейски корпус. Усилена с частите с командир Ахмед Хулюси паша, който отстъпва Шипченския проход и Новозагорския гарнизон с командир Реуф паша. Командир на армията е Сюлейман паша, началник на щаба е Омер бей.

Задачата е от Албания да достигне Южна България. Армията на Сюлейман паша е транспортирана от английски кораби до Дедеагач и с бърз марш достига Стара Загора. От движение трябва да отхвърли на север дълбоко вклинилия се в района Преден руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко.

След битките при Нова Загора, Джуранли и Стара Загора, отхвърля руските части и заема позиция за атака на Шипченския проход охраняван от Шипченския руски отряд. Прочува се със зверства срещу невъоръжено българско население по долината на река Тунджа.

Към 11 август състава е от 75 табора, 5 ескадрона и 18 батареи с 63 оръдия. Общо 37 350 офицери и войници. Част от силите са оставени за охрана на различни пунктове. За Шипченската битка са отделени 26 табура и 3 батареи. Организирани са в 6 бригади с командири Вейсел паша, Расим паша, Реджеб паша, Салих паша, Шакир паша, конница - Дагестан Мехмед паша и артилерия - Леман паша. Въпреки превъзходството си в жива сила и въоръжение, не успява да превземе Шипченския проход през август 1877 г. отбраняван геройски от Руски части и Българското опълчение. По преценка на Сюлейман паша жертвите са 6644 убити и ранени. Изтощава силите за настъпателни действия и преминава към отбрана.

В началото на септември след ново усилване достига до 42 000 офицери и войници и 75 оръдия. Заема позиция по линията Карлово - Котел. От 14 - 26 септември командир е Реуф паша. Претърпява неуспех в септемврийските боеве на Шипка и зимното стоене на Шипченския проход. Прави неуспешен опит да деблокира обсадената при Плевен Западна армия.

От декември командир е Вейсел паша. В началото на януари 1878 г., Централната армия не успява да предотврати преминаването на Южния руски отряд с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки през проходите на Централна Стара планина. В боевете при Шипка и битката при Шейново е разгромена и пленена с целия си личен състав и въоръжение. Разгрома на Централната армия има стратегическо значение за изхода от войната.

Източници

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 174-175.