Централна османска армия: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (- ) +)) |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Централна армия''' е войсково съединение на [[Въоръжени сили на Османската империя|Въоръжените сили]] на [[Османската империя]] в [[Руско-турската война (1877-1878)]]. |
'''Централна армия''' е войсково съединение на [[Въоръжени сили на Османската империя|Въоръжените сили]] на [[Османската империя]] в [[Руско-турската война (1877-1878)]]. |
||
Централната армия е сред най-добре подготвените и боеспособни сили на Османската армия. Създадена е през юли 1877 г. на основата на Албанския |
Централната армия е сред най-добре подготвените и боеспособни сили на Османската армия. Създадена е през юли 1877 г. на основата на Албанския армейски корпус. Усилена с частите с командир Ахмед Хулюси паша, който отстъпва [[Шипченска битка (юли 1877)|Шипченския проход]] и Новозагорския гарнизон с командир Реуф паша. Командир на армията е [[Сюлейман паша]], началник на щаба е Омер бей. |
||
Задачата е от Албания да достигне Южна България. Армията на Сюлейман паша е транспортирана от английски кораби до Дедеагач и с бърз марш достига Стара Загора. От движение трябва да отхвърли на север дълбоко вклинилия се в района [[Преден отряд|Преден |
Задачата е от Албания да достигне Южна България. Армията на Сюлейман паша е транспортирана от английски кораби до Дедеагач и с бърз марш достига Стара Загора. От движение трябва да отхвърли на север дълбоко вклинилия се в района [[Преден отряд|Преден руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко]]. |
||
След битките при [[Битка при Нова Загора|Нова Загора]], [[Битка при Джуранли|Джуранли]] и [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], отхвърля руските части и заема позиция за атака на [[Шипченски проход|Шипченския проход]] охраняван от [[Шипченски отряд|Шипченския отряд]]. Прочува се със зверства срещу невъоръжено българско население по долината на |
След битките при [[Битка при Нова Загора|Нова Загора]], [[Битка при Джуранли|Джуранли]] и [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], отхвърля руските части и заема позиция за атака на [[Шипченски проход|Шипченския проход]] охраняван от [[Шипченски отряд|Шипченския руски отряд]]. Прочува се със зверства срещу невъоръжено българско население по долината на река Тунджа. |
||
Към |
Към 11 август състава е от 75 табора, 5 ескадрона и 18 батареи с 63 оръдия. Общо 37 350 офицери и войници. Част от силите са оставени за охрана на различни пунктове. За [[Шипченска битка (август 1877)|Шипченската битка]] са отделени 26 табура и 3 батареи. Организирани са в 6 бригади с командири Вейсел паша, Расим паша, Реджеб паша, Салих паша, Шакир паша, конница - Дагестан Мехмед паша и артилерия - Леман паша. Въпреки превъзходството си в жива сила и въоръжение, не успява да превземе [[Шипченска битка (август 1877)|Шипченския проход през август 1877 г.]] отбраняван геройски от Руски части и [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. По преценка на Сюлейман паша жертвите са 6644 убити и ранени. Изтощава силите за настъпателни действия и преминава към отбрана. |
||
В началото на септември след ново усилване достига до 42 000 |
В началото на септември след ново усилване достига до 42 000 офицери и войници и 75 оръдия. Заема позиция по линията Карлово - Котел. От 14 - 26 септември командир е Реуф паша. Претърпява неуспех в [[Шипченска битка (септември 1877)|септемврийските боеве на Шипка и зимното стоене на Шипченския проход]]. Прави неуспешен опит да [[Битка при Елена|деблокира обсадената при Плевен Западна армия]]. |
||
От декември командир е Вейсел паша. В началото на януари 1878 г., Централната армия не успява да предотврати [[Преминаване на Южния отряд през Стара планина|преминаването на Южния руски отряд с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки през проходите на Централна Стара планина]]. В боевете при [[Шипка (град)|Шипка]] и [[Шейновска битка|битката при Шейново]] е разгромена и пленена с целия си личен състав и въоръжение. Разгрома на Централната армия има стратегическо значение за изхода от войната. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
* Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 174-175 |
* Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 174-175. |
||
[[Категория:Османски формирования в Руско-турската война (1877 – 1878)]] |
[[Категория:Османски формирования в Руско-турската война (1877 – 1878)]] |
Версия от 16:32, 2 януари 2020
Централна армия е войсково съединение на Въоръжените сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878).
Централната армия е сред най-добре подготвените и боеспособни сили на Османската армия. Създадена е през юли 1877 г. на основата на Албанския армейски корпус. Усилена с частите с командир Ахмед Хулюси паша, който отстъпва Шипченския проход и Новозагорския гарнизон с командир Реуф паша. Командир на армията е Сюлейман паша, началник на щаба е Омер бей.
Задачата е от Албания да достигне Южна България. Армията на Сюлейман паша е транспортирана от английски кораби до Дедеагач и с бърз марш достига Стара Загора. От движение трябва да отхвърли на север дълбоко вклинилия се в района Преден руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко.
След битките при Нова Загора, Джуранли и Стара Загора, отхвърля руските части и заема позиция за атака на Шипченския проход охраняван от Шипченския руски отряд. Прочува се със зверства срещу невъоръжено българско население по долината на река Тунджа.
Към 11 август състава е от 75 табора, 5 ескадрона и 18 батареи с 63 оръдия. Общо 37 350 офицери и войници. Част от силите са оставени за охрана на различни пунктове. За Шипченската битка са отделени 26 табура и 3 батареи. Организирани са в 6 бригади с командири Вейсел паша, Расим паша, Реджеб паша, Салих паша, Шакир паша, конница - Дагестан Мехмед паша и артилерия - Леман паша. Въпреки превъзходството си в жива сила и въоръжение, не успява да превземе Шипченския проход през август 1877 г. отбраняван геройски от Руски части и Българското опълчение. По преценка на Сюлейман паша жертвите са 6644 убити и ранени. Изтощава силите за настъпателни действия и преминава към отбрана.
В началото на септември след ново усилване достига до 42 000 офицери и войници и 75 оръдия. Заема позиция по линията Карлово - Котел. От 14 - 26 септември командир е Реуф паша. Претърпява неуспех в септемврийските боеве на Шипка и зимното стоене на Шипченския проход. Прави неуспешен опит да деблокира обсадената при Плевен Западна армия.
От декември командир е Вейсел паша. В началото на януари 1878 г., Централната армия не успява да предотврати преминаването на Южния руски отряд с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки през проходите на Централна Стара планина. В боевете при Шипка и битката при Шейново е разгромена и пленена с целия си личен състав и въоръжение. Разгрома на Централната армия има стратегическо значение за изхода от войната.
Източници
- Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 174-175.