Теофил Теофилов

Теофил Теофилов
български архитект
Роден	21 декември 1944 г. Пловдив, България
Починал	12 март 2008 г. Велико Търново, България
Погребан	Света Богородица, Копривщица, Република България
Учил в	Университет по архитектура, строителство и геодезия Международен учебен център за консервация и реставрация на културно наследство Средно училище „Любен Каравелов“
Награди	Св. св. равноапостоли Кирил и Методий Велико Търново
Семейство
Баща	Петко Теофилов

Теофил Петков Теофилов е български архитект.

Биография

Роден е на 21 декември 1944 година в Пловдив, в семейството на Петко и Димитрия Теофилови. Израснал и живял в Копривщица.

Завършва Архитектурния факултет във Висшия инженерно строителен институт през 1968 г. От 1969 година е член на Съюза на архитектите в България. Специализира в Международния център за изследвания, консервация и реставрация на културни ценности (ICCROM) в Рим, Италия от 1972 до 1973 година.

Храм „Свети Димитър“, Търновград

През 1973 г. печели конкурс за научен сътрудник в областта на теорията, историята, реставрацията и консервацията на паметници на културата към Институт по изкуствознание при БАН – НИЛ при НИПК. В периода 1986 – 1989 година специализира „Управление на културните процеси“ в Москва. От завършването на висшето си образование до 1986 година работи като проектант и научен сътрудник към Националния институт за паметниците на културата. От 1986 до 1989 е кмет на Велико Търново.

От 1989 година е директор на Националния музей на архитектурата във Велико Търново. Сред реализираните му проекти са реставрациите на църквите „Св. Димитър Солунски“ – Кв. Асенов и „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново, църквите „Рождество Христово“, „Св. Георги“ и „Св. Атанасий“ в с. Арбанаси, „Св. Петър и Павел“ и „Св. Димитър“ в гр. Свищов, Тракийски култов комплекс, край с. Свещари, Голяма Базилика в Плиска, Кръгла (Златна) църква – Преслав, обекти в Царевец, Борис Деневата къща, Къщата с маймунката, Мост на Кольо Фичето в гр. Бяла и други обекти от съкровищницата на българската средновековна и възрожденска архитектура.

Автор е на около 60 научни статии по направени изследвания на културни паметници от Античността, Средновековието и Българското възраждане. Носител е на орден „Кирил и Методий“ I и II степен и награда „Оборище“, която се присъжда от Сдружението на възрожденските градове за принос в утвърждаването на националната идентичност.

През 2005 е удостоен с наградата „Велико Търново“ за цялостната му изследователска и професионална дейност, свързана с проучването и съхраняването на културно-историческото наследство на Велико Търново и във връзка с неговата 60-годишнина.

Умира на 12 март 2008 във Велико Търново (Троновград, както обича да го нарича) и е погребан в Копривщица.

„

Трудно се пише за Тео в минало вре­ме. Може би сега, горе, където има само сегашно време, той е събрал любопитните и им обяснява за ролята и мястото на седмолъчката от Плиска в механизма на времето, който първобългарите са открили.

“

Библиография

• Архитектурно изследване на черквата „Свети Георги“ в с. Арбанаси. М П К, кн. 3/1977, с. 18 – 27
• Архитектурният образ на църквата „Св. Димитър“. Също в: Прослава на Велико Търново. С.1978, с.250 – 251
• Голямата базилика в Плиска – предложение за консервация и експониране. МПК, кн. 4/1978, с. 15 – 18.
• Голямата базилика в Плиска. В-к Плиска Мадара Преслав, бр. 3/1978, с. 8.
• Гражданска сграда на Царевец. МПК, кн. 2/1979, с. 34 – 40.
• Третиране на оригинала при консервацията и експонирането на средновековните църкви от ХII-ХIV век. В: Оригиналът в паметника на културата. С. 1979, с. 153.
• Развитие на градоустройствената структура на В. Търново. МПК, кн. 2/1981, с. 20 – 23.
• La Grande Basilique de Pliska. Monumentum-XXIII-XXIV, 1981, p. 34 – 40.
• L’eglise Ronde de Preslav. Ib idem, p.47, 54 – 56.
• Как да ги запазим за поколенията? В-к Плиска Мадара Преслав, бр. 8/1981, с.11
• Конструктивно единство в началното изграждане на черквата „Св. Стефан“ в Несебър. МПК, кн.5 – 6/1982, с.50 – 52.
• Архитектурни проблеми на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във В. Търново. В: В. Търново и Великотърновския край през вековете. Т. I, В. Т-во. 1983, с. 123 – 133.
• За архитектурно-пластичното оформление на средата около черквата „Св. Димитър Солунски“ във В.Търново. МПК, кн.3/1985.
• Приемственост и развитие на „живописния стил“ в архитектурата на ХII-ХIV век. В:Сб. В. Търново 1185 – 1985. С.1985, с.83 – 95.
• Архитектурата на светските сгради от ХIII-ХIV век. В: Величието на Търновград. С.1985, с.304 – 314
• Архитектурни проучвания на църквата „Св. Димитър Солунски“. Сп. Архитектура, кн.7 – 8/1985, с.34 – 35. Също в: Сб. Величието на Търновград. С.1985, с.374 – 378.
• Търновска архитектурна школа/“живописен стил в архитектурата“/ ХII-ХIV век. Сценарий за телевизионен филм от поредицата „Архитектурно наследство“, IХ серия. БНТ,1985
• The Tracian tomb near the village of Sveshtari IV. Problems of Conservation. S.1986, p.121 – 123.
• Анализ на стиловите особености в архитектурата на тракийската гробница край с. Свещари. В: Terra antiqua Balcanica, Ac.III.S.1988, p.144 – 160.
• Панегирик за Фичето. Албум, В.Т-во, 1990.
• Изследвания върху проблема за стиловата реконструкция на църквата „Св. Димитър Солунски“ във В.Търново. В: ГМСБ, т. ХVIIВ.Търново, 1991, с.67 – 87.
• Геометричен метод за определяне на статически устойчиво равновесие на базиликите с масивно засводяване и с повдигнат централен кораб. В: Сб. ГМСБ, т. ХVIII. В.Търново,1992, с.119 – 132.
• От капище към църква. В:ГМСБ, т. ХIХ/1993, с.73 – 92.
• Опит за вникване в същността и функциите на прабългарските езически храмове. В: Преслав-1100, кн.I/1995.
• Стилови особености и графическа реконструкция на средновековна базилика и манастир при с. Равна. В: ГМСБ, т. ХХ/1995, с.165 – 184.
• Разсъждения за Омуртаговата колона в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търнов. За: Известия на РИМ В.Търново 1997.
• Нов поглед върху архитектурната проблематика на кръглата църква в Преслав. В: Източното православие в Европейската култура. С.1999.
• Наблюдения върху църковното в Търнов от предстоличния период. В: Търновска книжовна школа., кн.6. В.Търново 1999, с.563 – 575.
• Западната пристройка на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търнов-възможности за тълкуване и периодизация. В: Известия на ИМ-В.Търново, В.Т-во 1999, с.130 – 138.
• Древни научни познания, закодирани в седмолъчната розета от Плиска. В: Плиска-Преслав, т.8.2000, с.125 – 128. Божествени митове и легенди отразени в старото българско изкуство. За: Сб. В чест на 100 години от рождението на проф. В. Бешевлиев. ВТУ, 2000.
• Кой строи църквата „Св. Четиридесет мъченици“ и манастира “Великата Лавра“ в Търнов? За: Сб. В чест на 60-годиншнината на проф. Йордан Андреев. ВТУ, 1999.
• Къде е манастирът „Св. Богородица“ в Търнов? За: Сб. В чест на 70 години от рождението на проф. Тотю Коев. ВТУ, 2000
• Хипотеза за принадлежността на седмолистната розета от Плиска към българския календар. За: Сб. В чест на проф. Станчо Ваклинов. ВТУ, 2001.
• Барокови тенденции в творчеството на Никола Фичев. В: Първомайстор Никола Фичев – творец на Възраждането. С.2001, с.153 – 158.
• „Къщата с маймунката“ в своята сто и петдесет годишна история. В: Известия на РИМ-В.Търново, В.Т-во.2001., с.226 – 234.
• Предположение за ритуалната същност на Златната цар Симеонова църква във Велики Преслав. В: Юбилеен сборник в чест на проф. Д.Овчаров. В.Търново 2002, с.67 – 70.
• Прояви на синкретизъм и прехвърляне на сюжети, мотиви и теми с езическо съдържание в изкуството на България след покръстването. В: Криптохристиянство и религиозен синкретизъм на Балканите. С.2002. с.с.77 – 81 и фиг.20 – 23.
• Формиране на стиловите особености на Търновската архитектурна школа ХII-ХIV век. В: Известия на РИМ. В.Т-во.2002.с.237 – 250.
• Предположения за произхода на част от топонимите в Същинска Средна Гора и по поречията на реките Тополница и Стряма. За:Търновска книжовна школа-VII. ВТУ, 1999. В.Т-во 2003 с.
• Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ и манастирът Велика Лавра в християнското храмово строителство на Търнов. Монография. Издателство МВВИ 2007 г.

Вижте също

• Петко Теофилов