Сицилианска вечерня: Разлика между версии
+ш |
Редакция без резюме |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
| жертви2 = |
| жертви2 = |
||
}} |
}} |
||
'''Сицилианската вечерня''' е анти[[анжу]]йско [[въстание]] в [[Сицилия]], насочено срещу властта на [[крал]] [[Карл I Анжуйски|Шарл I Анжуйски]], което избухва на [[31 март]] [[1282]] г. |
'''Сицилианската вечерня''' е анти[[анжу]]йско [[въстание]] в [[Сицилия]], насочено срещу властта на [[крал]] [[Карл I Анжуйски|Шарл I Анжуйски]], което избухва на [[31 март]] [[1282]] г.<ref>Moses A. Finley, ''[https://archive.org/stream/historyofsicily00finl_0#page/72/mode/2up A history of Sicily]'', New York 1987, p. 72</ref> Според различните теории то е предизвикано от арагонците, от византийците или е спонтанен и стихиен народен бунт.<ref>Анализ на тези мнения виж в Жан-Ив Фретинье, ''История на Сицилия'', София 2013, с. 202-203</ref> Резултатът е прогонването на французите от острова и замяната им с арагонската власт. |
||
== Съвременни художествени интерпретации == |
== Съвременни художествени интерпретации == |
||
Сицилианската вечерня била за времето си изключително политическо събитие, което било в основата на зародилата се сицилианска '''[[Мафия]]''' ({{lang|it|Mafia}}), която според някои източници вероятно идва от съкращението M.A.F.I.A. — „'''M'''orte '''A'''lla '''F'''rancia '''I'''talia '''A'''nela“ — „Италия копнее за смъртта на |
Сицилианската вечерня била за времето си изключително политическо събитие, което било в основата на зародилата се сицилианска '''[[Мафия]]''' ({{lang|it|Mafia}}), която според някои източници вероятно идва от съкращението M.A.F.I.A. — „'''M'''orte '''A'''lla '''F'''rancia '''I'''talia '''A'''nela“ — „Италия копнее за смъртта на Франция!“<ref>Hess, ''Mafia & Mafiosi'', стр. 2-3</ref> |
||
== Причини == |
== Причини == |
||
Съзаклятническото въстание избухва в [[Палермо]] и е насочено срещу френското (на [[франки]]те) господство над Сицилия след покоряването на [[Сицилианско кралство]] от Шарл I Анжуйски. Въстанието става известно като Сицилианска вечерня. |
Съзаклятническото въстание избухва в [[Палермо]] и е насочено срещу френското (на [[франки]]те) господство над Сицилия след покоряването на [[Сицилианско кралство]] от Шарл I Анжуйски. Въстанието става известно като Сицилианска вечерня. |
||
Сред причините за въстанието се сочат окончателното закрепостяване на селяните, насилията на френските [[рицар]]и, злоупотребите на длъжностните лица, преместването на [[столица]]та на [[кралство]]то от Палермо в [[Неапол]] и т.н., но скритата и истинска причина за вълненията е [[заговор]] срещу властта на Анжуйците. |
Сред причините за въстанието се сочат окончателното закрепостяване на селяните, насилията на френските [[рицар]]и, злоупотребите на длъжностните лица, преместването на [[столица]]та на [[кралство]]то от Палермо в [[Неапол]] и т.н.,<ref>Фретинье, ''История на Сицилия'', с. 199-200</ref> но скритата и истинска причина за вълненията е [[заговор]] срещу властта на Анжуйците. |
||
Повод за [[бунт]]а стават оскърбленията, отправени към сицилианските жени от френски войници. През [[април]] вълненията обхващат целия [[остров]] и повечето французи които пребивават в Сицилия (около 4000) са убити. Арагонският крал [[Педро III Арагонски|Педро III]] е повикан на помощ и пристига с арагонския флот в Сицилия през [[септември]] 1282 г. |
Повод за [[бунт]]а стават оскърбленията, отправени към сицилианските жени от френски войници. През [[април]] вълненията обхващат целия [[остров]] и повечето французи които пребивават в Сицилия (около 4000) са убити. Арагонският крал [[Педро III Арагонски|Педро III]] е повикан на помощ и пристига с арагонския флот в Сицилия през [[септември]] 1282 г. Сицилианска вечерня е подмолно подпомагана и инспирирана от византийския император Михаил VIII Палеолог, обслужвайки най-вече неговите интереси по утвърждаването на нововъзстановена Византия след 1261 г.<ref>Димитър Ангелов, ''Византия. Политическа история'', Стара Загора 1994, с. 277</ref> |
||
|2020|01|23}} |
|||
== Дипломатически успех за Палеолозите == |
== Дипломатически успех за Палеолозите == |
Версия от 19:13, 2 март 2020
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: проверка на фактите - АИА. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Тази статия е за въстанието. За едноименната опера на Джузепе Верди вижте Сицилианска вечерня (опера).
Сицилианска вечерня | |||
Гвелфи и гибелини | |||
Сицилианската вечерня, Франческо Хайес, 1846 | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1282 година | ||
Място | Сицилия | ||
Резултат | загуба на Карл I Анжуйски от Византия | ||
Територия | Сицилия | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
Сицилианска вечерня в Общомедия |
Сицилианската вечерня е антианжуйско въстание в Сицилия, насочено срещу властта на крал Шарл I Анжуйски, което избухва на 31 март 1282 г.[1] Според различните теории то е предизвикано от арагонците, от византийците или е спонтанен и стихиен народен бунт.[2] Резултатът е прогонването на французите от острова и замяната им с арагонската власт.
Съвременни художествени интерпретации
Сицилианската вечерня била за времето си изключително политическо събитие, което било в основата на зародилата се сицилианска Мафия (на италиански: Mafia), която според някои източници вероятно идва от съкращението M.A.F.I.A. — „Morte Alla Francia Italia Anela“ — „Италия копнее за смъртта на Франция!“[3]
Причини
Съзаклятническото въстание избухва в Палермо и е насочено срещу френското (на франките) господство над Сицилия след покоряването на Сицилианско кралство от Шарл I Анжуйски. Въстанието става известно като Сицилианска вечерня.
Сред причините за въстанието се сочат окончателното закрепостяване на селяните, насилията на френските рицари, злоупотребите на длъжностните лица, преместването на столицата на кралството от Палермо в Неапол и т.н.,[4] но скритата и истинска причина за вълненията е заговор срещу властта на Анжуйците.
Повод за бунта стават оскърбленията, отправени към сицилианските жени от френски войници. През април вълненията обхващат целия остров и повечето французи които пребивават в Сицилия (около 4000) са убити. Арагонският крал Педро III е повикан на помощ и пристига с арагонския флот в Сицилия през септември 1282 г. Сицилианска вечерня е подмолно подпомагана и инспирирана от византийския император Михаил VIII Палеолог, обслужвайки най-вече неговите интереси по утвърждаването на нововъзстановена Византия след 1261 г.[5]
Дипломатически успех за Палеолозите
Сицилианската вечерня се приема за най-успешната дипломатическа офанзива на късна Византия, тъй като "вади от играта" най-големия византийски противник и инициатор на антивизантийски коалиции.
През 1281 година за папа е избран Мартин IV, който преди това е послушен на Анжуйците френски кардинал. Следвайки внушенията на Шарл I Анжуйски, новият папа обявява византийския император за детрониран заради неуспеха си да приложи Лионската уния на практика. Папата призовава всички християнски владетели да преустановят отношенията си с нововъзстановена Византия. От своя страна Шарл I Анжуйски е постигнал споразумение с титулярния латински император на Константинопол Филип за съвместни действия срещу Византия. Сицилианската вечерня осуетява антивизантийските планове и намерения на Шарл I Анжуйски.[6]
Източници
- ↑ Moses A. Finley, A history of Sicily, New York 1987, p. 72
- ↑ Анализ на тези мнения виж в Жан-Ив Фретинье, История на Сицилия, София 2013, с. 202-203
- ↑ Hess, Mafia & Mafiosi, стр. 2-3
- ↑ Фретинье, История на Сицилия, с. 199-200
- ↑ Димитър Ангелов, Византия. Политическа история, Стара Загора 1994, с. 277
- ↑ Матанов, Христо. Балкански хоризонти (част 1), стр. 143. Парадигма, ISBN 954-9536-98-X, 2007.