Велика харта на свободите: Разлика между версии
м →Копия |
+изт -мъртъв линк |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната [[аристокрация]], [[барон]]ите и [[граждани]]те от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С ''Магна Харта'' започва процес, довел до ''[[Закон за правата от 1689]]'' (Bill of Rights) и началото на [[Конституционна монархия|конституционната монархия]] в Англия. |
С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната [[аристокрация]], [[барон]]ите и [[граждани]]те от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С ''Магна Харта'' започва процес, довел до ''[[Закон за правата от 1689]]'' (Bill of Rights) и началото на [[Конституционна монархия|конституционната монархия]] в Англия. |
||
Първоначално ''Великата харта'' е написана на [[латински език]] без подразделения на статии. Тя е нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225 |
Първоначално ''Великата харта'' е написана на [[латински език]] без подразделения на статии. Тя е нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225)<ref name="EB">{{Цитат уеб| заглавие = Magna Carta | автор = Doris Mary Stenton | труд = Encyclopedia Britannica| дата = | достъп_дата = 15 март 2020| уеб_адрес = https://www.britannica.com/topic/Magna-Carta| език = en | цитат = }}</ref>. |
||
Подписването на ''Магна харта'' става в резултат от поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, недоволни от нарастването на кралската власт и от неуспеха на владетеля в битката при Бувин (1214), която струва на английските благородници повечето им владения във Франция. Във въстанието участват и други слоеве на обществото: [[рицар]]и и [[граждани]], възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля. |
Подписването на ''Магна харта'' става в резултат от поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, недоволни от нарастването на кралската власт и от неуспеха на владетеля в битката при Бувин (1214), която струва на английските благородници повечето им владения във Франция. Във въстанието участват и други слоеве на обществото: [[рицар]]и и [[граждани]], възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля. |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
През септември 1984 г. [[Рос Перо]] купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във [[Вашингтон]], заедно с [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимостта]] и [[Конституцията на САЩ]]. |
През септември 1984 г. [[Рос Перо]] купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във [[Вашингтон]], заедно с [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимостта]] и [[Конституцията на САЩ]]. |
||
В 2015 г. оцелелите четири копия на Хартата са събрани за първи път в историята на едно място – в Британската библиотека в Лондон. Това отбелязва началото на тържествата по случай |
В 2015 г. оцелелите четири копия на Хартата са събрани за първи път в историята на едно място – в Британската библиотека в Лондон. Това отбелязва началото на тържествата по случай осемстотин годишнината от подписването на важния документ. |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://nauka.bg/2015/79/Velika-harta-na-svobodite-na-angliiskoto-kralstvo-tekst-ot-1215-godina-2015.pdf Магна харта] (PDF) |
* [http://nauka.bg/2015/79/Velika-harta-na-svobodite-na-angliiskoto-kralstvo-tekst-ot-1215-godina-2015.pdf Магна харта] (PDF) |
||
* [http://www.tvevropa.com/bg/news/entertainment/view/88919 Обединяване на копията на Магна харта в Лондон] |
|||
[[Категория:История на Англия]] |
[[Категория:История на Англия]] |
Версия от 17:08, 15 март 2020
Великата харта на свободите, наричана също Магна харта (от латински: Magna Carta Libertatum) е акт, подписан от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 г.
С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С Магна Харта започва процес, довел до Закон за правата от 1689 (Bill of Rights) и началото на конституционната монархия в Англия.
Първоначално Великата харта е написана на латински език без подразделения на статии. Тя е нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225)[1].
Подписването на Магна харта става в резултат от поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, недоволни от нарастването на кралската власт и от неуспеха на владетеля в битката при Бувин (1214), която струва на английските благородници повечето им владения във Франция. Във въстанието участват и други слоеве на обществото: рицари и граждани, възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.
По своята същност хартата представлява договор на краля с английските барони и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: църквата, бароните и търговците. Тя е част от традицията на феодални договори, с които кралят дарява феодалите с права и привилегии.
Великата харта е анулирана от Джон Безземни още в годината, в която е подписана, но впоследствие е потвърдена от кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II. По времето на Хенри III са приети т.нар. Оксфордски провизии, които въвеждат допълнителни ограничения на кралската власт.
Великата харта е почти забравена през ХV и ХVІ в., но изиграва значителна роля в Английската революция, където е използвана от парламентарната опозиция, за да обоснове правото да се контролират действията на краля.
Копия
Подписаната през 1215 г. оригинална Магна харта не се е запазила. До наши дни са стигнали 4 копия на хартата и към 2013 г. всички те са във Великобритания: две в Британската библиотека, едно в катедралата в град Линкълн и още едно в катедралата в град Солсбъри, което е най-добре запазеното.
Има запазени и 13 други копия, в т.ч. и четири, датирани от 1297 г.
През 1952 г. правителството на Австралия купува за 12 500 фунта стерлинги едно от копията от 1297 г., което оттогава се излага в сградата на Парламента на Австралия в Канбера.
През септември 1984 г. Рос Перо купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във Вашингтон, заедно с Декларацията за независимостта и Конституцията на САЩ.
В 2015 г. оцелелите четири копия на Хартата са събрани за първи път в историята на едно място – в Британската библиотека в Лондон. Това отбелязва началото на тържествата по случай осемстотин годишнината от подписването на важния документ.
Източници
- ↑ Doris Mary Stenton. Magna Carta // Encyclopedia Britannica. Посетен на 15 март 2020. (на английски)
Външни препратки
- Магна харта (PDF)