Стефан Гладилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Гладилов
български лекар и професор
Проф. Стефан Гладилов през 2013 г.
Проф. Стефан Гладилов през 2013 г.

Роден
Починал
22 юли 2015 година (70 г.)

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Медицина
Областобществено здраве
Работил вФОЗ, МУ-София

Стефан Несторов Гладилов е български лекар, професор в областта на общественото здраве.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Гладилов е роден на 17 декември 1944 г. в град Велико Търново.[1] Семеен, с една дъщеря. Завършва Първа английска езикова гимназия в София и медицина в Москва. [2]

Умира в София на 22 юли 2015 г.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва кариерата си като лекар-ординатор в Хигиенно-епидемиологична инспекция в гр. Добрич през 1969, където остава до 1973 г. Специализира в Москва през 1972 – 1973, където завършва курсове на СЗО по социална медицина и организация на здравеопазването. Продължава трудовия си път в Министерството на здравеопазването и работи като началник отдел „Планиране на здравеопазването“ (1977 – 1981 г.), директор „Планиране и икономикана здравеопазването“ (1981 – 1984). През 1984 г. започва работа в Медицинска академия и при създаването на катедра „Икономика на здравеопазването“ на Факултета по обществено здраве е неин първи ръководител.

Изпълнява длъжностите гл. експерт на Социалния съвет при Министерски съвет по въпросите на здравеопазването, Генерален секретар на Българския червен кръст (1987 – 2002), консултант на СЗО по планиране и икономика на здравеопазването в работни групи в Дания, Португалия, Филипини, Ямайка, Индия, Малта, Холандия, Швейцария.

Освен в Медицинския университет в София, преподава икономика на здравеопазването в МУ-Плевен и Нов български университет.

Автор на множество научни публикации и съавтор с проф. Евгения Делчева на многократно преиздаваната монография „Икономика на здравеопазването“[2]

През 1979 г. защитава дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ (тогава кандидат на науките) с дисертация на тема „Потребности от санитарно – контролна дейност и кадри за отдел хигиена на труда на хигиенно – епидемиологичните инспекции“. От 1985 г. е старши научен сътрудник ІІ степен (доцент), а от 2005 г. – професор.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]