Стефан Десподов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Десподов
Роден
2 октомври 1950 г.(1950-10-02)
Починал
6 януари 2015 г. (на 64 г.)
Националност Флаг на България България
Академия ВИИ „Николай Павлович“
Учители проф. Александър Поплилов
Направление плакат

Стефан Борисов Десподов — Деспо (р. 2 октомври 1950 – п. 6 януари 2015) е български художник, работил в областта на карикатурата, плаката и приложната графика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1969 г. завършва строителния техникум „Христо Ботев“ в София,[1] а през 1974 година – Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, специалност „Плакат“ в класа на проф. Александър Поплилов.[2] Още от 1970 г., започва да участва в изложби в страната и чужбина. Негови творби са представяни на изложби в Монреал, Париж, Бодригера, Амстердам, Страсбург, Лондон, Истанбул, Атина, Западен Берлин, Ахшехир, Сараево.

След дипломирането си започва работа в издателство „Техника“, а по-късно и в издателство „Народна култура“ като художествен редактор, в списание „Глас“ и в „Литературен вестник“. Дълги години работи като плакатист на Народния театър „Иван Вазов“, където прави плакатите за пиеси като „Хъшове“, „Макбет“, „Сако от велур“, „Тартюф“.[3] За работата си в този жанр Десподов казва:

Преди време колегата-плакатист Божидар Икономов беше направил една акция „Театърът – това съм аз“ […]. Трябваше всеки участник да включи и по едно свое мото. Аз тогава си позволих да напиша, че театралният плакатист е нещо като One Man Show. Защото разиграва пиесата върху един празен лист. При това без думи."[4]

Десподов е художник-постановчик на три анимационни филма,[5] един от които е „Хороскоп“ от 1974 година със сценарист Йосиф Перец, режисьор Зденка Дойчева и музика Борис Карадимчев.

Карикатури на Десподов са публикувани в периодичния печат в Русия, Полша, Швейцария, Германия, Япония, Италия, Турция, бивша Югославия, Чехия, Германия и Куба.[3] Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Дома на хумора и сатирата в Габрово, Музея на карикатурата в Истанбул, колекция „Уграфис“ в Сараево.[2]

Издал е пет авторски албума:

  • 1991 – „Visage de la parole“, Женева, издателство Rousseau,
  • 1994 – „Простмодернизъм и други глупости“, София, издателство Лик,
  • 1996 – „Лица (портрети на известни автори)“, София, издателство K & M Publishing Company,
  • 2007 – „Петдесет години Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Галерия Стефан Десподов“, София,
  • 2011 – „Стефан Десподов, Театрални плакати“, София, издателство Хелатранс.[5]

Умира на 6 януари 2015 година на 65-годишна възраст.[6]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Десподов е носител на редица награди, измежду които:[2]

  • 1973 – III награда на Международен фестивал на карикатурата, Сараево
  • 1975 – Специална награда на Международна изложба „Карикатура“ 75, Западен Берлин
  • 1976 – Специална награда на Международна изложба, Ахшехир
  • 1977 – Бронзов медал, Фестивал на изкуствата, Истанбул
  • 1979 – I награда в категория „Стрип“ на Международен фестивал на карикатурата, Конелиано
  • 1988 – Годишната награда на името на Илия Бешков на СБХ
  • 1992 – Голямата награда на Седмото биенале на театралния плакат, София
  • 1992 – Награда на СБА на Седмото биенале на театралния плакат, София
  • 1995 – Награда за най-добър плакат на българска пиеса, Първо международно триенале на сценичния плакат, София
  • 1997 – Награда „Златно перо“ за принос към българската култура
  • 1998 – Голямата награда на Годишната изложба на карикатурата, София, 1998
  • 1998 – Голямата награда на Международен фестивал на черния хумор „Humorror“, Букурещ
  • 1999 – Голямата награда на Международния фестивал на карикатурата, Порто
  • 2003 – Голямата награда на Каriuka Competition, Полтава
  • 2004 – Награда за най-добър плакат от български автор, Трето международно триенале на сценичния плакат, София
  • 2005 – Първа награда на Трети международен карикатурен конкурс, Бурса
  • 2007 – Първа награда на Пети международен карикатурен конкурс, Бурса
  • 2007 – Специална награда на Международен конкурс на карикатурата, Есен
  • 2009 – Годишната награда на името на Доньо Донев на Софийска община
  • 2009 – Първа награда на Международен конкурс на карикатурата, Ниш
  • 2010 – Голямата награда на Международен фестивал на карикатурата, Браила
  • 2010 – Голямата награда на Международен конкурс за екокарикатура – Сокобаня, Сърбия
  • 2011 – Специална награда на Международен конкурс на карикатурата, Истанбул
  • 2012 – Голямата награда на Международен салон DICAKO'12, Сеул
  • 2012 – Първа награда на Международен салон на графичния хумор, Пернабуко
  • 2012 – Първа награда на Международен конкурс на карикатурата на в. „Новые Известия“, Москва[5]
  • 2013 – Награда „Златният гъсок“ в категория „Карикатура“ на XXXIII международен фестивал на хумора и сатирата „Кремницке гаги“[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]