Стефан I Български
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан I.
| † Стефан I | |
| български духовник и екзарх | |
 | |
| Роден |
Широка лъка, днес България |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Бачковски манастир, Република България |
| Религия | православие |
| Учил в | Киевска духовна академия |
| Награди | Праведници на света (11 ноември 2001) |
| † Стефан I в Общомедия | |
Екзарх Стефан I (светско име Стоян Попгеоргиев Шоков) е български духовник и екзарх на Българската православна църква (1945—1948). Автор е на множество статии, поучения, слова, речи, книги и други.
Биография
Роден е на 7 (нов стил 19) септември 1878 година в ахъчелебийското село Широка лъка. Получава начално и основно образование в родното си място (1886-1892), а III клас продължава в село Орехово, Чепеларско (1892-1893). Завършва духовна семинария в Самоков като отличник и първенец на випуска (1893-1896). В периода 1896-1900 година работи като учител в близкото до Широка Лъка село Солища. Член е на организирания от Вълчо Сарафов революционен комитет в Широка лъка.Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 51.
Учи в Киевската духовна академия (1900-1904 г.), която завършва със степен “кандидат на богословието”. От 1904 до 1907 г. работи като учител в Пловдивската мъжка гимназия, а от 1907 до 1910 г. преподава в Цариградската духовна семинария. На 16 (нов стил 29) октомври 1910 г. е подстриган в монашески чин под името Стефан, а три дни по-късно, на 19 (нов стил 22) октомври 1910 г. става протосингел на Българската Екзархия в Цариград. На 8 (нов стил 21) септември 1911 г. йеромонах Стефан е въведен в архимандритско звание. Подпомага Покръстването на помаците в новоприсъединените към България земи след Балканските войни.
Сътрудничи на Карнегиевата комисия и комисията по сключване на мира с Турция през 1913 г. През късната есен на 1913 г. архимандрит Стефан, заедно с Екзарх Йосиф I се завръща в България и се установява в София, където вече е седалището на Екзархията.
От 1915 до 1919 г. специализира богословие в Женева и защитава докторат във Фрибур, Швейцария. По време на престоя си в Швейцария архимандрит Стефан е член на “Българския съюз”, който има за цел да отстоява българските национални интереси в чужбина и е един от най-дейните представители на българската емиграция в страната. Владее няколко чужди езика.
През 1921 г. е ръкоположен за Маркиянополски епископ, а в 1922 г. е избран за Софийски митрополит. На този пост служи 26 години. Между двете световни войни участва активно в икуменическото движение и представлява Българската православна църква на множество международни конференции. Работи за снемане на схизмата, наложена през 1872 г. на Българската екзархия Благодарение на активната му дейност и личен авторитет, той успява да издейства Нансеновото съдействие. Става кръстник на широколъшкото читалище "Просвета", открито в 1934 г., което днес отново носи неговото име. Отявлен русофил и славянофил. През 1943 г. активно участва в движението за спасяването на българските евреи. От 1944 до 1945 г. е наместник-председател на Светия Синод.
На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата на Българската православна църква. Като екзарх се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си несъгласие с политиката на комунистическата власт в България към Българската православна църква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 г. е принуден да подаде оставка като български екзарх.
На 24 ноември 1948 г. е интерниран в село Баня, Карловско, където умира през 1957 г. Погребан е в храма на Бачковския манастир.
Екзарх Стефан е автор на множество слова и богословски трудове, между които „На път за Дамаск“ (1932), „Българската Църква“ (1932), „Същината на пастирското служение“ (1935), „Религия и наука“ (1937).
Интересът към живота и делото на Екзарх Стефан I започва да се възражда през 90-те години на 20-ти век в резултат на започналите в България демократични промени. Разбира се, той никога не е бил забравян от хората в родната му Широка лъка. Появяват се първите публикации за неговата личност в масовия печат, а по-късно и в сериозни научни изследвания. През 1998 г. е отбелязана 120-та годишнина от рождението му.
Името на Екзарх Стефан I нашумя във връзка с честванията по повод спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. На своя сесия, проведена на 19 ноември 2001 г. израелският мемориален институт “Яд Вашем” го удостоява с почетна грамота, медал и званието “Праведник на света” за неговия принос за спасяването на българските евреи през 1943 г. “Името му ще бъде вписано завинаги върху Почетната стена в Алеята на праведните” [в Йерусалим] – се казва в грамотата, издадена на 12 март 2002 г.
През 2003 г. се навършиха 125 г. от рождението на Екзарха. По този повод през септември в родното му място Широка лъка се състояха тържества и бе открит негов бюст-паметник. На тях присъства бившият израелски посланик в България Емануил Зисман както и настоящият посланик Аврам Шарон, заедно с 43 свои сънародници от Израел. Аврам Шарон оценява заслугите на Екзарх Стефан с думите: “За българските евреи и за народа на Израел Екзарх Стефан е символ на спасението, еманация на българската толерантност. Народът на Израел и евреите по цял свят никога няма да забравят това и ще са винаги дълбоко признателни на своите спасители.” Животът и заслугите на Екзарх Стефан I дават повод на Емануил Зисман в прочувственото си слово да заяви: “Ако хуманизмът беше критерий, България трябваше да приема Европа, а не обратното.”
Литература
- Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, 2003.
- Raikin, Spas. The Communists and the Bulgarian Orthodox Church: The Rise and Fall of Exarch Stefan. - In: Religion in Communist Lands, 1984, Winter, 281-291.
- Калканджиева, Д. Изборът на Софийския митрополит Стефан за екзарх. - Минало, 1995, № 4, 65-71.
- Калканджиева, Д. Българската православна църква и държавата 1944-1953. С., Албатрос, 1997, 351 с.
- Български екзарх Стефан I. Сборник. Избрани речи, слова, поучения, статии и архипастирски напътствия. [2 доп. изд.]. С., Сиела, 1998, 552 с.
- Волокитина, Т. Съдбата на Екзарх Стефан в контекста на съветско-българските отношения (40-50-те години на ХХ век). - Исторически преглед, 2003, № 5-6, 212-231.
- Екзарх Стефан I Български. Документален сборник. Съст. Л. Любенова, Л. Спасов, Р. Пенджекова, П. Карамфилова. С., 2003.
- Пенджекова, Р. Личността и делото на екзарх Стефан в българската историческа памет. Смолян, 2007, 349 с.
