Суданска роза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Hibiscus sabdariffa
Roselle (Hibiscus sabdariffa) 2.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Malvales
семейство:Слезови (Malvaceae)
триб:Hibisceae
род:Хибискус (Hibiscus)
вид:H. sabdariffa
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Hibiscus sabdariffa в Общомедия
[ редактиране ]
Устройство

Суданска роза (Hibiscus sabdariffa), известна още като хибискус каркаде, хибискус сабдарифа, е храстовидно растение, което произхожда от Азия, най-вероятно между Судан и Западна Африка[1]. Расте в топлите тропични и субтропични райони.

Наименования и етимология[редактиране | редактиране на кода]

Растението суданска роза и неговите плодове имат различни имена по света.

  • cây quế mầu или cây bụp giấm или cây bụt giấm – на виетнамски език
  • Gal•da – между Гарос
  • Karkadeh (كركديه) – на арабски език
  • krachiap (กระเจี๊ยบ) – на тайландски език
  • luoshen – в Китай
  • luoshen hua (洛神 花) – на китайски език
  • Okhreo – сред Maos (Maos)
  • Pulicha Keerai (புளிச்சகீரை) – на тамилски език
  • Saril или Ямайско цвете (flor de Jamaica) – в Централна Америка
  • Sillo Sougri – сред мейтей (етническа група в Манипур)
  • Sorrel – в много части на Карибите
  • yakuwa (за растението), gurguzu (за семената) и zoborodo или zobo (плодовете) – сред народа хауса от Северна Нигерия
  • амбади (ambadi) – сред индонезийската общност Ya Pung и индийския щат Махаращра
  • амиле (Amile) – сред Читагонгските хълмове
  • белчанда (बेलचण्डा) – в Непал
  • гонгура (gongura) – на езика телугу в Индия
  • дачанг (dachang) – на езика Atong (Sino-Tibetan)
  • исапа (Isapa) – сред народа йоруба в Югозападна Нигерия
  • Мвита (mwita) – сред бодосите (етническа група в Индия)
  • розела – в Австрия
  • Тенгамора и Mwitha – сред Бодо общностите на Асам
  • Хансеронг (Hanserong) – сред Карби (Karbi)

Търговски наименования са „коноп Розела“, „Сиамска юта“, „юта от Ява“.[2]

В Източна Индия и Бангладеш растението е известно като чукой (চুকৈ), което буквално означава „кисело“ в много диалекти на Бангладеш.

На бирмански език се нарича „брадичка“ (ချဉ် ပေါင်).

В Ямайка и повечето острови в Западна Индия се нарича „киселец“ (sorrel), заради своя вкус.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Това е едногодишно или многогодишно тревисто растение или храст с дървесна основа, растящо до 2 – 2,5 m височина. Листата са дълбоки разделени на три до пет дяла, дълги 8 – 15 cm, подредени последователно по стъблата. Цветовете са с диаметър 8 – 10 см, бели до бледожълти, с тъмночервено петно в основата на всяко венчелистче и имат здрава месеста чашка в основата, 1 – 2 см широка, разширяваща се до 3 – 3,5 см, месеста и яркочервена с узряването на плода. Плода узрява за около шест месеца.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Продукция от каркеде
Изсушени плодове, готови за чай

Суданската роза има разнообразно приложение – като декоративно растение, в производството на влакна за корди и платове, в медицината, като оцветител, билков чай, салата, сладко и консерви, и др.

Заради големите си красиви цветове суданската роза е популярно декоративно растение.

В Индия растението се култивира предимно за производството на влакна, използвани в корда, направени от неговото стъбло.[3] Влакното може да се използва като заместител на юта при груб конопен плат.[4] Хибискусът, по-специално Hibiscus roselle, се използва в народната медицина като диуретик и леко слабително.[5] Използва се в производството на ликови влъкна.

Червените цветове са отлична добавка за червените вина, както и в боите за коса.

Напитка[редактиране | редактиране на кода]

След като прецъфти цветът, чашката започва да нараства и се увеличава 5 – 6 пъти, става сочна и месеста. Чашките, заедно със зрелите плодове, се сушат и ползват за чай, известен като каркаде. Чаят има приложение с инфузия, запарване – заливане на дрогата с вряла вода, за да се извлекат съставките ѝ.

Суданска роза
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 205 kJ (50 kcal)
Въглехидрати 11.31 g g
Мазнини 0.64 g g
Белтъчини 0.96 g g
Витамин A 14 μg (2%)
Тиамин (B1) 0.011 mg (1%)
Рибофлавин (B2) 0.028 mg (2%)
Ниацин (B3) 0.31 mg (2%)
Витамин C 12 mg (13%)
Калций, Ca 215 mg (22%)
Желязо, Fe 1.48 mg (19%)
Магнезий, Mg 51 mg (13%)
Фосфор, P 37 mg (5%)
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[6]

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите производители на суданска роза в света са Китай и Тайланд, които контролират голяма част от световните доставки.[7] Най-добрата продукция в света идва от Судан и Нигерия, но количеството е малко. Мексико, Египет, Сенегал, Танзания, Мали и Ямайка също са важни доставчици, но производството се използва най-вече в страната.[8]

В индийския субконтинент (особено в района на делтата на Ганг), суданската роза се отглежда за растителни влакна. В региона растението се нарича mešta или meshta. Повечето от влакната му се консумират на местно ниво. Въпреки това, влакното (както и резниците или основите) от растението има голямо търсене в производството на естествени влакна.

Суданската роза е сравнително нова култура за създаване на индустрия в Малайзия. Внесена е в началото на 90-те години на миналия век, а търговското му засаждане е насърчено за първи път през 1993 г. от Министерството на земеделието в Теренгану (щат в Малайзия). Засадените площи са били 30 акра през 1993 г. и непрекъснато се увеличават достигайки 1000 акра до 2000 г. Сега засадената площ е по-малко от 400 акра годишно, засадени с два основни сорта. Теренгану е първият и най-голям производител, но сега производството е разпространето повече в други държави. Въпреки намаляващата площ през последното десетилетие или повече, суданската роза добива все повече популярност като про-здравна напитка. В малка степен пресните плодове също се преработват в сладка туршия, сосове, компоти, желе и сладко. Използват се и за оцветяване на по-безцветните плодови консерви – от ананас, например.

Фитохимикали[редактиране | редактиране на кода]

Листата на суданската роза са добър източник на полифенолни съединения. Основните идентифицирани съединения включват неохлорогенна киселина, хлорогенна киселина, криптохлорогенна киселина, кофеоилшикимова киселина и флавоноидни съединения като кверцетин, каемпферол и техните производни.[9] Цветовете са богати на антоцианини, както и на протокатехуена киселина. Изсушените калици (чашковидни плодове) съдържат флавоноидите госпетитин, хибисцетин и сабдаретин. Основният пигмент, по-рано докладван като хибисцин, е идентифициран като дафнифилин. Присъстват малки количества миртилин (делфинидин 3-моноглукозид), хризантенин (цианидин 3-моноглукозид) и делфинидин. Семената са добър източник на разтворими в липиди антиоксиданти, по-специално гама-токоферол.[10]

Лечебни свойства[редактиране | редактиране на кода]

Цветовете на каркадето съдържат много антиоксиданти, различни киселини – аскорбинова, ябълчена, лимонена, въглехидрати, антоциани, пектин, калций, хром, витамин С.

Каркадето помага за понижаване на теглото, което го прави идеална съставна част на множество диети за отслабване. То има астрингентно (уплътнява тъканите и намалява секрециите), антибактериално, диуретично, слабително действие, подпомага храносмилането. Хибискусът се прилага под формата на чай. Най-често той се приема при лечението и профилактиката на следните състояния:

  • понижава кръвното налягане;
  • намалява риска от инсулт и инфаркт;
  • предпазва бъбреците;
  • помага за понижаване на теглото.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Roselle – plant. //
  2. Търговски наименования
  3. Standley, Paul C. и др. Trees and Shrubs of Mexico (Oxalidaceae-Turneraceae). // Contributions from the United States National Herbarium 23 (3). Washington, D.C., Department of Botany, Smithsonian Institution, 1923. с. 779.
  4. hort.purdue.edu. // Посетен на 2007-08-25.
  5. drugs.com. // Посетен на 2008-05-11.
  6. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)
  7. HIBISCUS Post-harvest Operations page 4. //
  8. fao.org. // Посетен на 2007-08-25.
  9. Zhen, Jing, et al. „Phytochemistry, antioxidant capacity, total phenolic content and anti-inflammatory activity of Hibiscus sabdariffa leaves.“ Food chemistry 190 (2016): 673 – 680
  10. Mohamed R. Fernandez J. Pineda M. Aguilar M.."Roselle (Hibiscus sabdariffa) seed oil is a rich source of gamma-tocopherol." Journal of Food Science. 72(3):S207-11, 2007 Apr.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Roselle (plant)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.