Стоян Трайков
Тази статия е за известният мариовски войвода. За костурския войвода вижте Толе Петров.
| Стоян Трайков | |
| български революционер | |
| Роден |
1860 г.
|
|---|---|
| Починал | 3 февруари 1904 г.
|
Стоян Трайков Куликов или Толе паша[1] е български революционер, мариовски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стоян Трайков е роден през 1860 година[2] в прилепското село Крушевица, тогава в Османската империя. Остава неграмотен. Преди освобождението на България действа като хайдутин, а след създаването на ВМОРО става четник при Мирче Ацев през 1900 година. Скоро след това е определен за войвода в Мариово. По време на Илинденско-Преображенското въстание участва в нападението над турския гарнизон във Витолище, а по-късно се среща с обединената костурска чета на Иван Попов.
Загива на 3 февруари 1904 година в местността Кленов дол край Гугяково заедно със сина си Велян и още осем четници.[3]
За него са песните „Кондисал ми Толе паша в това село Градешница...“ и „Абре бабо, стара бабо? Кой войвода беше у вас снощи на вечеря? Дали беше Толе Паша или Петко от Маково?“.[4] За него е и песента „Жалейте го, бракя, Толета войвода“:
| „ | Жалейте го, бракя, Толета войвода, Толета войвода за народ загина. |
“ |
Единственият оцелял в сражението четник на Стоян Трайков набързо сформира нова чета и наказва предателя на Толе паша и един шпионин от Гудяково, кмета на Брусник Ташко, гъркоманския поп от Пчанища, коджабашията във Вепърчани и Христо от Будимирци.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 96.
- ↑ Или през 1868 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 467.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
- ↑ Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.93.
- ↑ Манолов, Илия. Революционната народна песен от Македония Революционната народна песен от Македония, том II. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2003. с. 14.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 20.
