Тристано Сфорца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тристано Сфорца
кондотиер, господар на Саличето, Ночето и Лузураско
Лични данни
Роден
юли 1429 г.
Починал
11 юли 1477 г. (48 г.)
Погребан вманастир Сант'Анджело в Милано
Семейство
ДинастияСфорца
БащаФранческо I Сфорца
БракБеатриче д'Есте
ПотомциЕлизабета Маргарита
ГербArms of the House of Sforza.svg

Тристано Сфорца (на италиански: Tristano Sforza; * нач. на юли 1422 в Милано, Миланско херцогство, † 11 юли 1477, пак там) е италиански кондотиер, господар на Саличето, Ночето и Лузураско[1] (инвеститура на 30 август 1466 г.) от фамилията Сфорца.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е извънбрачен син на Франческо I Сфорца (* 1401, † 1466) – херцог на Милано (от 1450 г.) от тогавашната любовница на Морело Сколари от Парма – господар на малък замък в района на Пиаченца.

Има една полусестра от брака на баща му с Полисена Руфо, шест полубратя и две полусестри от брака му с Бианка Мария Висконти, и още 34 полубратя и полусестри от извънбрачните му връзки.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

До 1443 г. е отгледан в миланската къща при Порта Верчелина на благородника Морело Сколари и съпругата му Доротея дела Кроче. Франческо Сфорца му осигурява отлично образование и от 1439 г. той учи при хуманиста Матия да Тривио.

На 16 октомври 1448 г. папа Николай V узаконява Тристано, както и всички други извънбрачни деца на баща му.

Военни и дипломатически мисии[редактиране | редактиране на кода]

Тристано тръгва по стъпките на баща си във военното дело. Съвсем млад броненосец, начело на няколко кавалерийски копиеносци, още през 1447 г. той е част от дружината на Сфорца. След период, прекаран в Кремона, се установява в Пиаченца и през 1448 г. участва в битката при Караваджо и във военните операции срещу венецианците. След като баща му завладява Миланското херцогство през 1450 г., той участва във военните операции срещу Венецианската република през 1452-53 г. между района на Кремона и Бреша: тогавашните хронисти припомнят преди всичко неговата отговорност в катастрофалната загуба на Сончино, която през май 1452 г. позволява на венецианците да преминат необезпокоявано река Ада и да стигнат до Кремона, където са спрени.

Следват различни военни подвизи: той е начело на дружина от 20 копиеносци и 100 конника, а военната му кариера се редува с политически постове и дипломатически мисии.

През 1454-55 г. започват преговори за брака му с Беатриче д’Есте – извънбрачна узаконена дъщеря на Николо III д’Есте в контекста на договорите между Франческо Сфорца и херцога на Модена Борсо д’Есте. Те не са лесни, тъй като Есте се опасява, че ще бъде изтласкан в подчинено положение в контекста на Италианската лига и в същото време иска да се справи с различните феодални и политически спорове. Зестрата е установена на 10 хил. дуката. Бракът е сключен през април 1455 г. като залог за приятелство между дворовете на Милано и Ферара, великолепно възхвалявана от поети и писатели като Франческо Филелфо, Бонино Момбрицио и Гуарино Веронезе. Двойката се установява в голям и удобен дворец, разположен в енорията Сан Феделе в Милано.

Тристано продължава да участва във военни и дипломатически мисии. През 1465 г. е в Неапол като придружител на полусестра си Иполита Мария Сфорца, на която предстои брак. През 1466 г., след смъртта на баща си, е в гарнизона на Болоня с военните си части. През същата година е изпратен в Парма, за да се справи със сериозна политическа криза, но среща голяма опозиция, както заради партизанството си в полза на трите фракции (наречени Tre Squadre) – враг на Роси, така и защото заедно със съпругата си участва в приеми във време на големи сътресения за града.

През 1468 г. заминава за Франция в ролята на пълномощник на полубрат си Лудовико Мария, за да се омъжи от негово име в Замъка Амбоаз на 10 май за Бона Савойска, на която носи многобройни подаръци от младоженеца.[2] През есента със своята дружина той пази Джера д’Ада поради страха от венецианците.

През юли 1469 г., докато е в Болоня с милициите си, му е наредено да се мобилизира, за да помогне на Римини, но той не се подчинява. Понеже това не е първият такъв случай, херцогът свиква тайния херцогски съвет, за да го накаже: според някои съветници Тристано заслужава смърт, а според други трябва да се вземат под внимание неговото родство с херцога и обстоятелствата, които са го накарали да остане в Болоня. През ноември херцогът изпраща пратеник да разпусне дружината. Независимо от това през 1470 г. херцог Галеацо Мария сочи своя полубрат в наследствената линия на Миланското херцогство, непосредствено след законните наследници на дом Сфорца. През следващите години неговата дружина от 80 души оръженосци и 400 конници се появява отново в списъците на херцогската армия.

Заедно с Роберто Сансеверино и Корадо да Фолиано Тристано има правото да бъде наричан „великолепен лорд“ и се радва на отделна церемониална роля в херцогския двор. Той и съпругата му водят разкошен живот, включващ задачи на високо политическо и дипломатическо представителство, придворни забавления, лов, празненства, танци, турнири и престой в провинцията, особено в любимия град Торе Палавичина. Принадлежността към княжески род не попречва на Тристано да забогатее, като дава заеми, купува земя и дори участва в печеливши търговски и индустриални дейности.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1477 г., след убийството на херцог Галеацо Мария Сфорца (26 декември 1476 г.), Тристано е приет в Малкия сенат, който се събира в замъка на Порта Джовия. Малко след това е изпратен в Парма, където отново започват сблъсъци между фракциите. Мисията му е успешна: през юни между фракциите е сключен мир и той се завръща в Милано.

Същата година се подлага на операция за отстраняване на болезнен оток от седалището. Преди нея той узаконява единствената си дъщеря Елизабета Маргерита, на пет години, родена от Орсина Суригони, и избира за изпълнител и настойник на наследството Ерколе I д’Есте – полубрат на съпругата му Беатриче. Голямото му имущество на стойност 20 хил. дуката плюс пари в брой и кредити са завещани на дъщеря му, а 1/4 - на съпругата му, на която се дава и правото на ползване. Понеже дъщеричката му е непълнолетна, всички актове са съставени особено внимателно и са придружени от опис на движимо имущество и на кредитите, което потвърждава високия стандарт на живот на Тристано Сфорца. Освен миланския дворец той има активи и интереси в Торе Палавичина, активи във феода Кастелацо Бормида, предоставени му от баща му през 1463 г., и имение в Сомо. Той също така притежава място в Милано при Порта Нуова и притежава земя от болницата Маджоре.

Вследствие на операцията Тристано умира на 11 юли 1477 г. на 48-годишна възраст.[3] Някои пишат, че внезапната му смърт е справедливото божие наказание за грешките, допуснати в Парма, a други твърдят, без основание, че е бил убит. Погребан е в манастира Сант Анджело, избран като място за посвещение от кръг от особено вдъхновени милански благородници. Въпреки всички взети законови мерки, през следващите години вдовицата и дъщеря му, омъжена за Палавичини, се изправят една срещу друга в изтощителна правна битка, продължила до края на века.

Името му е свързано с едноименната кула на Палат Барбо в Торе Палавичина като укрепен дом, датиращ от 1455 г. с цел опазване на притежанията му в района на Калчана (територия по югоизточните граници на днешна Провинция Бергамо).

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ април 1455 като втори съпруг Беатриче д'Есте (* 1427 във Ферара, † пр. 29 ноември 1497 в Милано),[4] извънбрачна узаконена дъщеря на Николо III д'Естемаркграф на Ферара, Модена и Реджо нел'Емилия и любовницата му Катерина, и вдовица на Николо I да Кореджо. Нямат деца.

От Орсина Сунигони има една извънбрачна, узаконена дъщеря:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • P.C. Decembrio, Opuscula historica, a cura di A. Buti - F. Fossati - G. Petraglione, in RIS, XX, 1, Città di Castello 1925-1958, in partic. pp. 594-601
  • Donati Bossi causidici et civis mediolanensis gestorum memorabilium [...] liber, Mediolani 1492, sub a. 1429
  • A. Giulini, Di alcuni figli meno noti di Francesco Sforza, in Archivio storico lombardo, XLIII (1916), pp. 29-52
  • P. Parodi, Nicodemo Tranchedini genealogista degli Sforza, ibid., XLVII (1920), pp. 335-340
  • E. Pellegrin, La bibliothèque des Visconti et des Sforza, Paris 1955, p. 342; M.N. Covini, L’esercito del duca. Organizzazione militare e istituzioni al tempo degli Sforza, Roma 1998, pp. 39, 230 s.
  • M. Gentile, Fazioni al governo. Politica e società a Parma nella seconda metà del Quattrocento, Roma 2009, ad ind.
  • M.N. Covini, L’inventario del palazzo milanese di T. S., 1478, in Squarci d’interni. Inventari per il Rinascimento milanese, a cura di E. Rossetti, Milano 2012, pp. 47-69

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Подселище на дн. Алсено.
  2. Carlo Maria Lomartire, Il Moro. Gli Sforza nella Milano di Leonardo, Cles, 2019.
  3. След смъртта му съпругата му основава църквата „Санта Мария Асунта“ в Торе Палавичина, местност Портико.
  4. Biografia degli uomini illustri del Regno di Napoli ornata de ..., Volume 12. // Посетен на 29 септ. 2021.
  5. LABORATORIO N. 1 Di dote in dote. Dall’instrumentum confessionis di Caterina allo sposalizio di Elisabetta Sforza, doc.2. // Посетен на 29 септ. 2021.
  6. GALEAZZO PALLAVICINI Ghibellino. // Посетен на 29 септ. 2021.
  7. Galeazzo I Pallavicino, marchese di Busseto. // Посетен на 29 септ. 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tristano Sforza“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​