Търговия с въглеродни емисии
Търговията с въглеродни емисии е въведена с протокола от Киото (1997), като въвежда икономически поощрения и наказания с цел регулиране на замърсяването на атмосферата.
При нея централен орган (обикновено правителствена организация) поставя ограничение на замърсителите, които могат да бъдат отделяни в атмосферата. Фирмите и всички останали са задължени да имат разрешение за отделяне на дадено количество замърсители.
За България[редактиране | редактиране на кода]
България ще бъде засегната пряко след влизането в сила на договорките от протокола. „През 2010 г. българските предприятия ще трябва да закупят от други страни от ЕС около 8,5 млн. квоти за емисии СО2 за около 250 млн. лева“[1]