Направо към съдържанието

Уве Бергер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Уве Бергер
Uwe Berger
Роден29 септември 1928 г.
Починал16 февруари 2014 г. (85 г.)
Берлин, Германия
Националност Германия
Жанрстихотворение, роман, новела, есе
НаградиХайнрих Хайне“ (1968)
Подпис
Уве Бергер в Общомедия

Уве Бергер (на немски: Uwe Berger) е германски поет, белетрист, есеист и преводач.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Уве Бергер е роден в Ешвеге в семейството на банков директор.

Още ученик, в края на Втората световна война, Бергер е призован да служи в противовъздушната отбрана на Берлин, а после и като младши военноморски офицер в Дания. След завръщането си в Германия следва германистика и изкуствознание в Хумболтовия университет в Берлин.

Уве Бергер започва литературния си път с абстрактни творби, но с време се утвърждава като поет на „новия живот“, който изобразява в различни стихотворни жанрове: от автобиографичната балада и философския сонет до гражданската поезия и интимно-лиричните импресии. Като познавач на класическата и съвременната немска поезия Бергер подготвя и издава съчиненията на Конрад Фердинанд Майер, Йоханес Р. Бехер и др., а така също (заедно с Гюнтер Дайке) обширната антология „Немска христоматия“ (1963), в която са събрани образци на немската лирика от ранните минезингери до Йоханес Р. Бехер, Георг Маурер и новите западногермански поети.

В стихосбирките си „Бодилът в теб“ (1958), „Сърцето на Земята“ (1960), „Земя по пладне“ (1965), „Лица“ (1968), „Образи на превъплъщението“ (1971), „Кремък“ (1974), „Усмивка в полет“ (1975), както и в цикъла „Мечта на пътищата“, Уве Бергер представя дните на своето поколение в историческа перспектива и в духовна приемственост. Той е автор и на проникновена любовна поезия, включена в стихосбирките „Тихи думи“ (1978), „Излизане от тишината“ (1982), „Това отражение в очите ти“ (1985), „Мечтата на Орфей. Любовна лирика 1949-1984“ (1988), „Дъх“ [1] (2003).

Поетът много пътува и през 1978 г. посещава България. Художествен резултат от опознаването на множество страни и народи са стихосбирките му „Пространства“ (2004) и „Проходими думи“ (2006).

За творчеството си Уве Бергер е отличен с литературната награда на Министерството на културата на ГДР Хайнрих Хайне (1968) и Националната награда на ГДР (1972).

  • Die Einwilligung, Sechs Erzählungen, 1955
  • Straße der Heimat, Gedichte, 1955
  • Der Dorn in dir, Gedichte, 1958
  • Der Erde Herz, Gedichte, 1960
  • Hütten am Strom. Gedichte 1946-1961, 1961
  • Rote Sonne, Skizzen und Aufzeichnungen, 1963
  • Mittagsland, Gedichte, 1965
  • Gesichter, Gedichte, 1968
  • Die Chance der Lyrik, Aufsätze und Betrachtungen, 1971
  • Bilder der Verwandlung, Gedichte, 1971
  • Arbeitstage. Aus dem Tagebuch 1964-1972, 1973
  • Feuerstein, Gedichte, 1974
  • Lächeln im Flug, Gedichte, 1975
  • Backsteintor und Spreewaldkahn. Märkische Landschaften, 1975
„Лирика от ГДР“ (1976)
  • Nebelmeer und Wermutsteppe. Begegnungen, 1977
  • Zeitgericht. Gedichte 1946-1975, 1977
  • Leise Worte, Gedichte, 1978
  • Der Schamanenstein. Menschen und Orte, 1980
  • Nur ein Augenblick. 99 Reiseskizzen, 1981
  • Auszug aus der Stille, Gedichte, 1982
  • Das Verhängnis oder Die Liebe des Paul Fleming, Roman, 1983
  • Die Neigung, Roman, 1984
  • In deinen Augen dieses Widerscheinen, Gedichte, 1985
  • Woher und wohin. Aufsätze und Reden 1972-1984, 1986
  • Weg in den Herbst. Erinnerungen, 1987
  • Traum des Orpheus. Liebesgedichte 1949-1984, 1988
  • Last und Leichtigkeit, Oden, 1989
  • Flammen oder Das Wort der Frau, Erzählung, 1990
  • Atem. Liebesgedichte und Grafiken, 2003
  • Räume. Verse und Bilder, 2004
  • Pfade hinaus. Episoden der Erinnerung, 2005
  • Wegworte. Gedichte und Zeichen, 2006
  • Kater-Vater. Sinngedichte, 2006
  • Den Granatapfel ehren. Hundert Gedichte 1946–1989, 2007
  • Du wirst sein. Gedichte und Zeichen, 2010
  • Vom Sinn. Nachlese, 2011/2012
  • Ungesagtem lauschen. Aus dem Tagebuch der Jahre 2000 bis 2012, 2013
  • Suche nach mehr, Roman, 2013

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия се основава на материал[неработеща препратка], използван с разрешение.