Хиралда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хиралдата
Илюстрацията показва три етапа на строителство на Хиралда: вляво кулата в стила на Алмохадите, вдясно междинен етап след Реконкиста, а в средата днешният вид с надстройка в ренесансов стил
В близък план

Хиралда (на испански: Giralda) е бившето минаре на някогашната главна джамия и понастоящем камбанарията на катедралата в гр. Севиля в автономна област Андалусия, Испания.

След като християните си завоюват обратно града (по време на Реконкистата), който им бил отнет от арабите, през 1248 г., те продължават да използват джамията като църква „Санта Мария ла Майор“. През XV век я събарят, за да издигнат на нейно място късно-готическа катедрала. Бившето минаре, изградено изцяло от тухли, остава, но е частично преустроено и оттогава служи като камбанария на катедралата. Хиралда и до днес е най-важната забележителност на града.

История на сградостроежа[редактиране | редактиране на кода]

След като градът е завладян от Алмохадите през 1147 г., в Севиля започва строителна дейност, за която свидетелстват останките от градските стени, Хиралдата и Златната кула (Торе дел Оро). Минарето на Голямата джамия е построено през 1196 г. от Абу Юсуф Якуб, Ахмед ибн-Басо и Али ал-Гомара от тухли с височина 82 м. Римски фундамент и капители на колони от останки на дворец, които са били плячкосани на място, са били използвани повторно.

Една 32 м. висока ажурна наставка в ренесансов стил от архитекта Ернан Руис е завършена през 1568 г.; той е заменил оригиналния фенер отгоре заедно с четирите позлатени сфери, извисяващи се над него. Новата кула с камбанария е направена от тухла и частично облечена или инкрустирана с бял и черен мрамор.

Цялата кула е била боядисана в червено по време на Алмохадите, както и в епохата на Ренесанса. Боята е подновявана няколко пъти и дори през 19 век все още е имало видими остатъци от боята.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Всички Големи минарета на Алмохадите са построени през втората половина на 12 век (Голямата джамия на Таза, Джамията Кутубия в Маракеш, Кулата на Хасан в Рабат – всички в Мароко) и всъщност се състоят от две кули – вътрешна кула с няколко малки помещения едно върху друго и като завършек отгоре една надстройка (фенер), като и външна кула, която оформя фасадата. Между тях има 2,50 m широка рампа, която отвежда до една галерия, разположена на около 70 м. височина. Изградена е рампа, а не стълбище, тъй като през строителния период строителните материали (камъни, хоросан, дърво, вода и др.) са транспортирани на горе с помощта на коне и мулета. Освен това съществува мнението (макар и неподкрепено от източници), че мюезинът е яздил на кон, за да призове вярващите на молитва или да съобщи важни новини.

Предшестващи сгради[редактиране | редактиране на кода]

Най-важният архитектурен предшественик на всички алмохадични минарета несъмнено е древният Александрийски фар – рухнал след предходни щети на строителната субстанция и ремонти през 14 век. За трилентовия фасаден дизайн на Хиралдата (иначе нетипично за архитектурата на Алмохадите), голямо влияние оказва с голяма вероятност минарето на Кала Бени ХамадАлжир).

Орнаментика[редактиране | редактиране на кода]

Средната част на минарето, която има еднакъв дизайн и от четирите страни, е пронизана от няколко отвора за прозорци, които осветяват вътрешните рампи и помещения; мраморните балюстради са добавени през 16 век. Горните двойни прозорци (ajimez) са хванати от многопроходни дъги и обрамчени от правоъгълни рамки (alfiz). Страничните панели съдържат (потенциално безкраен) ромбоиден орнамент, който се образува от (потенциално безкрайни) припокриващи се дъги над малки колони. За разлика от минарето на Кутубия с неговата мозайка от плочки, горният край на шахтата на кулата е оформен от фриз със слепи аркади.

Значимост[редактиране | редактиране на кода]

Юста и Руфина с Хиралдата на заден план (около 1555 г.)

Освен минарето на джамията Кутубия в Маракеш, Хиралдата е едно от монументалните свидетелства за архитектурата на Алмохадите. Кулата дълго време се извисявала над всички църковни кули в Испания и всички минарета в Андалусия и по този начин ясно показва (големите) претенция за властване на Алмохадите в разцвета им.

Юста и Руфина, двамата покровители на града и катедралата, често са изобразявани с Хиралдата по между им, за която се твърди, че те са я били спасили от срутване по време на няколко земетресения.

През 1987 г. ансамбълът, състоящ се от Хиралдата и съседната катедрала Мария де ла Седе, е обявен от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Сградата Wrigley Building в Чикаго е частично изградена по образец на Хиралдата.

Хиралдильо[редактиране | редактиране на кода]

Ел Хиралдильо

В горната част на кулата има бронзова статуя, висока около 3.5 м, която заедно със своя 4-метров цокъл достига общо тегло от около 1300 кг. Създадена е между 1566 г. и 1568 г. от Бартоломе Морел по модел на Хуан Баутиста Васкес. През 1997 г. оригиналът е временно заменен с малко по-леко копие с цел реставрация. Това копие днес се намира пред катедралата.

Статуята, известна като Хиралдильо, е жена в туника, която държи палмова клонка в едната си ръка и флагълг с кръст, върху който се вее военно знаме в другата ръка. Смята се, че дизайнът е вдъхновен от статуи на богините Палада Атина или Минерва. Статуята се тълкува като инкарнация на тържествуващата християнска вяра (на испански: Santa Fe (Санта Фе)) след възвратното завоевание на Андалусия (Реконкиста) и прогонването на маврите.

Името Хиралдильо произлиза от испанската дума girar (въртя се, обкръжавам), тъй като статуята с ветропоказател се върти с вятъра. Оттук произлиза името Хиралда като име за цялата кула.

Камбани[редактиране | редактиране на кода]

В Хиралда има общо 27 камбани и голяма дървена тресчотка.

Камбанария[редактиране | редактиране на кода]

В камбанарията (sala de campanas) под фенера на кулата висят 24-те камбани за богослужебния звън, от които 18 от тях (ескили) се намират в предните аркади: по пет камбани на изток и запад и по четири на север и юг. Те се въртят предимно около оста на високите си дървени хомоти (de volteo), понякога се въртят само хоризонтално (medio pino). Седем камбани от 20 век са заменили повредените по-стари камбани.

Останалите шест камбани (кампани) са окачени неподвижно и се удрят с клапа (de golpe). На север и юг, зад централната аркада, висят двете най-големи камбани – Санта Мария от 1588 г. и Сан Мигел от 1792 г. Още четири камбани от годините 1438, 1500, 1599 и 1764 са разпределени в ъглите на вътрешната галерия. Всяка от тези четири камбани се комбинира с четири съседни камбани във външните аркади, за да образува хор от пет части (коро): Хорът на Санта Круз се състои от камбаните с номер 13 – 17, Тодос Сантос 7 – 11, Санта Каталина 1 – 5 и Сантяго от 19 – 23.[2]

[3] Име Година на отливане Майстор Диаметър тегло (приблизително)[4] Място Окачване
1 San Juan Bautista 1908 Alfredo Villanueva 122 cm 1.051 kg север въртяща
2 Santa Lucía 1998 Glockengießerei Eijsbouts 78 cm 275 kg север въртяща
3 Santa Catalina 1599 anonym 133 cm 1.362 kg североизток неподвижна
4 San José 1998 Glockengießerei Eijsbouts 83 cm 331 kg север въртяща
5 San Laureano 1962 Fa. Murua 94 cm 481 kg север въртяща
6 San Pedro 1773 Miguel Guerrero 115 cm 881 kg север въртяща
7 San Juan Evangelista 1793 Zacarias Ditrich 110 cm 771 kg север въртяща
8 Santa Inés 1872 Juan Japón 89 cm 408 kg север въртяща
9 Todos Santos (Ominum Sanctorum) 1764 José de la Riva 142 cm 1.658 kg югоизток неподвижна
10 Santa Bárbara 1998 Glockengießerei Eijsbouts 88 cm 395 kg юг въртяща
11 San Isidoro 1788 Zacarias Ditrich 107 cm 709 kg юг въртяща
12 San Miguel 1792 Manuel Luís Rodríguez 183 cm 3.548 kg юг неподвижна
13 San Pablo 1851 Francisco Japón 111 cm 792 kg юг въртяща
14 Santa Cecilia 1992 Fa. Hijo de Manuel Rosas 62 cm 138 kg юг въртяща
15 Santa Cruz, de los cuartos 1500 Francisco Fernandes 118 cm 951 kg югозапад неподвижна
16 Santa Florentina 1763 José de la Riva 88 cm 395 kg запад въртяща
17 San Sebastián 1851 Francisco Japón 87 cm 381 kg запад въртяща
18 San Cristóbal 1998 Glockengießerei Eijsbouts 139 cm 1.555 kg запад въртяща
19 San Fernando 1763 José de la Riva 118 cm 951 kg запад въртяща
20 Santa Justa 1851 Francisco Japón 63 cm 145 kg запад въртяща
21 Santiago 1438 Juan Aubri 132 cm 1.332 kg северозапад неподвижна
22 Santa Rufina 1714 Matías Solano 74 cm 235 kg север въртяща
23 San Hermenegildo 1814 Francisco Fernández 108 cm 729 kg север въртяща
24 Santa María, la Mayor, la Gorda 1588 Juan de Balabarca 210 cm 5.362 kg север неподвижна

Фенер[редактиране | редактиране на кода]

Във фенера на кулата над камбанарията виси камбаната Campana de las horas del reloj (A), която удря на кръгъл часа. Тя е излята от майстора Алфонсо Домингес през 1400 година. Тежи около 1439 кг. и има диаметър около 156 см.

Специална особеност е голямото дървено кречетало (на испански matraca, в Севиля наричано още carracaña), което е окачено в южната аркада на фенера. Докато камбаните мълчат между Глория на Велики четвъртък и Глория на Великденското бдение, кречеталото се върти като колело, а дървените чукове удрят четирите дървени крила едно след друго.[5]

Друго[редактиране | редактиране на кода]

Във вътрешността на кулата са изложени две камбани: олтарната камбана Campana del altar Mayor (0) от Кристобал Кабрера от 1509 г. с диаметър 35 см и тегло около 25 кг и бившата камбана Санта Лусия (*2) от Антонио Маркес от 1914 г. с 275 кг и диаметър 78 см.

Изгледи[редактиране | редактиране на кода]

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. La Giralda era roja. В: El País, 05.04.2018, посетен на същия ден.
  2. Точни камбанни данни и снимки
  3. Номерацията на камбаните следва следната таблица:
  4. Приблизителното тегло е пресметната чрез формулата: (диаметър в метра)3 x 579
  5. Информация относно matraca Архив на оригинала от 2011-08-22 в Wayback Machine.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Giralda“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.