Христо Василев (химик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Василев.
| Христо Василев | |
| български химик | |
 | |
| Роден | Христо Василев Йорданов
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет Държавна политехника |
| Научна дейност | |
| Област | Химия |
| Работил в | Висшия химикотехнологичен институт (ВХТИ) |
| Христо Василев в Общомедия | |
Христо Василев Йорданов, познат като Христо Василев, е български химик и металург.
Той е дългогодишен ръководител на катедра „Металургия на цветните и редките метали“ във Висшия химикотехнологичен институт в София, професор, доктор на техническите науки.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в село Вишовград, област Велико Търново. Завършва Софийския университет през 1947 г. със специалност „Химия“ и второ висше в Държавната политехника в София с квалификация инженер-химик.
От 1948 г. е последователно: асистент, доцент и професор по металургия на цветните и редките метали. От 1962 до 1985 г. работи в катедра „Металургия на цветните и редките метали“ във ВХТИ, София.[1].
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на повече от 100 научни труда, публикувани в български и международни списания.
Има принос за изучаването на окисляването на молибденовия сулфид и съпътстващите го сулфиди. Важен негов принос е хидрометалургичният метод за преработване на сулфидни молибденови концентрати. Разработва нова и високо оценена технология за извличане и разделяне на молибден и рений. Изследва редукцията на молибденов триоксид с водород при получаването на молибденов прах за нуждите на праховата металургия. Разработва технология за обезвреждане и извличане на ценните компоненти от отпадъчни разтвори при оловно-цинковото производство. Внедрява оригинална технология за извличане на платина и паладий от отпадъчни разтвори, както и технология за извличане на телур от аноден шлам на медната електролиза.
Проф. Василев е автор и съавтор на учебници за студентите във висшите учебни заведения и учениците от техникумите по металургия. През последните години от живота си издава ред книги, които проследяват родовия му корен и историята на родния край.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Христо В. Йорданов. Лекции по металургия на благородните метали с пробирен анализ, Наука и изкуство, С., 1957.
- Христо В. Йорданов. Записки по металургия на редките метали [Учебно помагало за студентите-металурзи от ХТИ], Техника, С., 1959.
- Христо В. Йорданов, Н. Разказов. Прахова металургия [Учебник за IV курс на техникумите по металургия], Техника, С., 1972.
- Христо В. Йорданов, Виолета Д. Каролева, Пенчо Д. Лесидренски. Хидрометалургия [Ръководство], Техника, С., 1974
- Христо Василев. Металургия на редките метали. [Учебник за студентите от ВХТИ – София], Техника, С., 1974.
- Христо В. Йорданов. Металургия на благородните и редките метали [Учебник за IV курс на техникумите по металургия], Техника, С., 1975.
- Христо В. Йорданов. Хидрометалургия на цветните метали : Теоретични основи [Учебник за студентите от ВХТИ – София], Техника, С., 1980.
- Христо Василев, Динко Кунев. Металургия на благородните и редките метали. [Учебник за студентите от ВХТИ – София] Техника. С. 1981.
- Христо Василев. Базарджиковият род, ИК ТЕО-М, С., 2009.
- Христо Василев. Вишовградски родословия, ИК ТЕО-М, С., 2015.
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- орден „Народна република България“ I степен
- орден „9 септември 1944“ II степен
- орден „За народна свобода“ II степен
- медал „25 години народна власт“
- медал „1300 години от основаването на България“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Алманах „60 години Химикотехнологичен и металургичен университет Архив на оригинала от 2017-09-09 в Wayback Machine.“, Ес Принт ООД, С., 2013, стр. 39 – 40